СофияПловдивВарнаБургасРусе

Управлението на Тръмп е обречено

Ричард Коен. Снимка: личен сайт

Независимо дали той го знае или не, призракът на Линдън Бейнс Джонсън преследва Доналд Тръмп. Между тях има шокиращи прилики – двама едри, пълни мъже, склонни към вулгарност и нетактично поведение, обичащи да се хвалят, лесно засягащи се, политически аморални, отмъстителни, злопаметни и най важното, смятани за нелегитимни президенти. При Джонсън отне известно време да го осъзнаем; с Тръмп това вече се случи.

Джонсън достигна президентския пост след смъртта на Джон Фицджералд Кенеди и след това спечели решително изборите срещу Бари Голдуотър. Въпреки това около него остана усещане за нелегитимност. То се засили, когато опозицията срещу Виетнамската война стана по-остра и достигна върха си, според мен, с измислицата на Пол Краснър през 1967 г. в контракултурното списание „Реалист“. Той съобщи на шега, че Джонсън се е покатерил в ковчега на Кенеди и е направил там неща, за които не бива да се говори. Историята беше противна, безвкусна и заслужаваше всяка друга обида, която можете да измислите за нея, но някои хора й повярваха. Знам това. Чух го.

Сега да прескочим половин век до неотдавнашните статии, отнасящи се до Тръмп и предполагаемите му, не чак толкова отдавнашни лудории в Русия. Писанията, непроверени и също толкова отвратителни, колкото всяко от измислените срещу Джонсън, добиха известност, която може да бъде обяснена само с поведението на самия Тръмп – личност, която изглежда толкова егоистична и детинска, че почти всякакво поведение изглежда правдоподобно. Тръмп нарече информацията фалшиви новини и, както винаги, обвини пратеника (медиите, разузнавателната общност и т.н.), но трябваше да се погледне в огледалото и да се запита защо изглежда толкова отвратителен за толкова много хора.

Краснър е малко известна фигура от 60-те години;
конгресменът Джон Луис не е. Демократът от щата Джорджия заяви
преди дни, че президентският мандат на Тръмп е нелегитимен и,
въпреки че е поканен като член на Конгреса, няма да присъства на
встъпването му в длъжност. Тръмп, разбира се, публикува в
Туитър пренебрежителни забележки. Също както когато омаловажи
героизма на Джон Маккейн по време на изтезанията, Тръмп заяви,
че Луис е „само приказки“ и „никакви действия“.

Луис е един от последните големи герои от ерата на борбата
за граждански права. Той е участвал в шествия. Участвал е в
протести. Главата му е била разбита при моста „Едмънд Петъс“ в
Селма, щата Алабама. Годината беше 1965-а и полицията в Алабама
почти го пребива до смърт. Той е човек с голяма смелост и морал,
далеч над Тръмп в тези отношения.

Да, Тръмп спечели в избирателната колегия и за нещастие,
това е всичко, което има значение. Но в по-общ план Луис е прав.
Тръмп проведе нечиста, нечестна кампания, която омърси
президентския пост, който той спечели. Той постави под въпрос
легитимността на президента Барак Обама, прибягна до расизъм и
демагогия и изглежда е имал служители в избирателните секции в
далечна Москва. Въпреки това той ще бъде президент.

Но Тръмп трябва да обърне внимание на Луис и на това, което
той представлява. Новоизбраният президент ще положи клетва, след
като спечели по-малък брой гласове в народния вот – близо 3
милиона гласа, което е значителен дефицит. Той влиза в Овалния
кабинет с исторически ниска подкрепа, вече по-ниска, отколкото
веднага след като спечели изборите. Не е направил нищо, за да
привлече мнозинството американци, отхвърлили кандидатурата му.

Вместо това се придържа към придобития в училищния двор навик да
публикува в Туитър всички свои оплаквания, да охулва всички
критици, да се появява с хора, които се съмняват във ваксините и
глобалното затопляне и, за да покаже известна гъвкавост, с
личности със съмнителна слава като Дон Кинг и Кание Уест. Това е
„Гонг шоуто“, в което не се вижда никакъв гонг.

Линдън Джонсън без съмнение би предупредил Тръмп, че вече
ходи по тънък лед, който ще се спука под него в момента, когато
Конгресът оцени непопулярността му. Джонсън беше човек с големи
политически умения и опит, и постиженията му в борбата за
граждански права му дават право да претендира за величие. При
все това, когато конфликтът във Виетнам тръгна на зле, и
обществото се обърна срещу него. След известно време изглеждаше,
че личните му качества, подложени на жлъчно осмиване от творци
като Дейвид Ливайн и Джулс Файфър, затъмниха както него, така и
постиженията му. Той беше сметнат за способен на всичко – на
лъжи и всякакви извращения. Това е положението, в което Тръмп се
намира в момента.

В края на седмицата Тръмп ще бъде президент. Желая му всичко
най-добро; желая му най-лошото. Дилемата е как да се отдели
отвращението към него от любовта към страната. Ще оставя на
времето да го направи. В същото време Тръмп ще получи своя
успех, това е сигурно, но когато нещата тръгнат на зле, ще бъде
прогонен от поста си – също както Джонсън навремето. Древните
гърци са знаели защо: характерът на човека е неговата съдба. В
този случай президентството на Тръмп е обречено.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.