СофияПловдивВарнаБургасРусе

За изборите в чужбина – Великобритания и Турция, където има най-много патриоти…

Българи чакат да гласуват пред секция в Лондон. Снимка: Лондонски новини

Продължение – виж Кой как гласува в чужбина и трябва ли да харчим пари за избори там?

Великобритания

Там са патриоти и се пребориха с ограничението – имало е общо 52 секции на изборите за президент. Предварително в избирателните списъци са вписани 6333 избиратели. Дописани са в изборния ден – 15 988 души (81.39% от всички гласували).
Там общо са гласували 19 643 души или средно по 378 човека на секция, което е гаранция за спокойно преминаване на изборния ден. Средно дописвани в една секция са 307 избиратели. Само в 3 секции броят на гласувалите е над 800 човека.
Само за провинцията процентът на регистрираните в избирателния списък, които не са се явили да гласуват е 30.06%. Средно за цяла Великобритания този процент е 36.65%. Вероятно и в провинцията може да има хора, които са си сменили секцията и са дописани, въпреки, че ги има в някой списък.

Тази свобода да гласуваш където искаш, а не само в секцията, в която си вписан, рязко контрастира с практиката в България. Само в Лондон е имало 14 секции. Гласували са общо 8275 избиратели. От тях в списъците са били 2018, а в дена на изборите са дописани 7281. Излиза, че 1024 човека от заявилите, че ще гласуват (и включени в списъците) не са гласували. Това са 50.74%. Странна работа – хем заявяваш, хем не гласуваш.  Обяснението е, че само в чужбина, за разлика от България, може да гласуваш  в която си искаш секция. Следователно от предварително записаните, за да се отвори секция, който иска гласува където си иска. Интересно е дали ГРАО ще направи детаилна проверка за двойно гласуване и какви ще са резултатите.
В заключение – сънародниците във Великобритания са сравнително активни. Ако приемем, че там има около 65 000 с право на глас, то това си е 30% избирателна активност и гласовете им са достатъчни за избор на един депутат, дори за 120% депутат.

Ако съберем гласовете на българите от Франция, Германия, Италия и Испания на последните президентски избори и си представим, че са парламентарни, то можем да произведем един цял депутат и само 20% от още един депутат. С малка помощ от други страни ще сглобим общо трима депутати.

Турция

Нито душманските ограничения в броя на изборните секции (както ги нарекоха някои), нито трудностите с четенето и писането на българския език и попълването на някакви документи и тескерета не могат да спрат мерака за гласуване в Турция. Събрани са заявления за откриване на максимално допустимият брой от 35 секции. Но, да не се отплесваме и да се заровим в числата.

На последните избори телевизиите пратиха екипи в Турция, и в новините постоянно имаше съобщения за нередности в секциите. Снимка: от екрана

Предварителна интенция (много модерна думичка – демек намерение) да гласуват са изразили 4711 притежатели на български документи за самоличност в Турция. Това е само 14.80% от броя на гласувалите. В Чорлу, обаче, са направили някаква инвенция (демек откритие) и са успели предварително да регистрират в списъка на СИК цели 1160 избиратели (секция № 326000262). Ашколсун – те така трябва да се прави! От всички регистрирани в страната обаче, цели 59.05% не са се явили да гласуват или, както обясняват от ЦИК, може да са гласували в друга секция в същата страна. Това в Турция не е проблем, защото на няколко места има по няколко секции. Да де, ама сега ГРАО пост фактум трябва да проверява дали пък няма гласували на две, че и на три места. Оказва се, че да се разведеш с избирателния си списък, ако си в чужбина и да влезеш в друг е по-лесно, отколкото да се разведеш с жена си и да си вземеш друга. А не трябва да е така и ГРАО да гони Михаля още 2-3 месеца.

Да видим какво става в изборния ден. Патриотизмът рязко нараства и 29 887 избиратели се събуждат с интенция, демек намерение, да гласуват и се дописват в избирателните списъци – по 854 на секция. Това прави 94% от всички гласували. И това, забележете, са хора, които имат проблем с четенето и писането на българския език. Евала на организаторите, които са отработили технологията. Машаллах! Ама да не си помислите, че това е станало под натиск на местните администрации, или на дисциплинираните партийни активисти, които са подкарали избирателите към урните со кроце, со благо и со малко кандарми. Няма такова нещо. Всички те не са спали само и само да направят избор кой да е президентът на България. Срещали са се с кандидатите на митинги в условията на извънредното положение, не са излизали от интернет да им задават въпроси в чата. И като резултат цели 31 822 души гласуват в 35 секции или средно по 909 човека.

И тук има образцов мениджмънт – в цели 12 секции гласуват над 1000 души, а в една от тях гласуват 2428 избиратели. (№ 326000262). Това, ако не е за Гинес… (бел. ред. – излиза, че един избирател е гласувал за около 18 секунди). ЦИК трябва да вземе тази секционна комисия и тя да обучава другите СИК по всички земни кълбета в т. ч. в Лондон.

Аз пък очаквам след 22 януари 2017 от Турция да се преселят в България поне 50% от гласувалите. Така де, щом толкова се вълнуват кой ще е президент на страната. След парламентарните избори това преселение ще продължи. Не се майтапя. Виж от Франция и Велика Британия не очаквам масово завръщане на избиратели в Родината. Нищо, че се борят за много секции като лъвове.

Хайде още малко числа, обобщени за изброените по-горе 7 страни (без Турция). Процентът на предварително заявилите, че ще гласуват в дадена секция спрямо общият брой гласували е 31.6%. От тях, обаче,  50.2% не са гласували изобщо или са гласували  в друга секция. В Турция тези проценти са съответно 14.8% предварително заявили и 59% негласували в заявената секция.

Дописаните в списъка в цивилизована Европа и САЩ са 85% или средно по 269 на секция, а дописаните в Турция 94% при средно 854 на секция. И то, както стана дума по-горе, с попълване на декларации на непознат за част от избирателите език. И накрая, за да видите, че не се занасям с патриотизма – средно в една секция в изредените по-горе страни са гласували 309 човека, а в съседна Турция по 909 души на секция. Е кажете ми сега, къде са най-големите патриоти с български документи за самоличност?

Ако приемем, че в Турция живеят 500 000 притежатели на български документи за самоличност, то избирателната активност е достигнала 6.4%, че и отгоре, щото аз не вадя децата от тия цифри и карам по груби сметки. Или този вот на парламентарни избори би произвел цели двама депутати. Подозирам, обаче, че на парламентарни избори патриотичният мерак за гласуване ще е още по-голям. мениджмънтът още по-добър и тези 35 секции може да произведат и трима , че и четирима депутати. Така де – патриотизмът на българската лична карта не знае граници.
Разбира се, гласуването в Турция трябва да е светъл пример и другите БГ граждани по света трябва да се стремят да достигнат и надминат тези резултати. Ако не тази петилетка, то следващата.

Това е, скъпи читатели. Имам цифрите и за Швеция, и за Дания и за др. екзотични страни, но не ги цитирам. Българското гласуване в Швеция би произвело само 3% от един цял депутат. Но в Дания са добре! Там българските гласове биха вкарали в Народното ни събрание 6.5% от един цял депутат.
Все се питам аз ли съм тъп или избирателните права са пожизнена рента, която се получава от хора, които отдавна не носят последствията от своето гласуване и която ще се наследява от хора, които нито ще говорят езика ни, нито ще носят главоболията, които ни ги причиняват народните ни избраници… По-вероятното е първото. И затова на тази тема няма да има референдум.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.