Естонските паравоенни тренират, за да преборят страха от Русия

Франс прес

Естонски доброволци. Снимки: видеокадър

Автоматичен откос изтрещява над главите на естонски младежи, които изкачват склон, бледи и изтощени, за да щурмуват Нарвския замък – крепост, която гледа към могъщия им северен съсед. Днес оръжията са заредени с халосни патрони. Но младите доброволци – мъже и жени, участващи в годишното военно състезание в чест на паметна битка от войната за независимост през 1919 г., не крият, че напрежението между НАТО и Русия ги тревожи и подтиква към действие.

Тръгнали преди разсъмване в студ и сняг, скърцащ под обувките – всеки с голяма раница на гръб, бяло камуфлажно облекло и фенер на челото – доброволците, пристигнали в Нарва, ще са готови да бранят страната си, „ако нещо се случи“, каза пред АФП Рут Маадла.

Сервитьорка в делнични дни и паравойник през уикенда, младата жена ни изненадва с искрящия си хумор въпреки мазолите по краката – болезнен спомен от 90-километров марш-наскок. „Ако потрябва, ще се включа и аз, но със сигурност има по-добри от мен“, споделя 29-годишната брюнетка, усмихната въпреки умората.

Естония – страна от северноатлантическия съюз с население от 1,3 милиона, усети промяна в политическия климат, след като Русия анексира през 2014 г. Крим. После новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп сипа сол в раната, като постави под съмнение гаранциите за колективна сигурност на НАТО.

През последните две години съставът на естонската
доброволческа паравоенна организация „Каитселиит“, включваща и
хора от внушителното рускоезично малцинство, е нараснал с 10
процента.

С 16 000 членове – дори 25 600, ако сложим в сметката жените
и децата от съдружните организации, „Каитселиит“ е съществена
подкрепа за естонските въоръжени сили, наброяващи в мирно време
6500 души, половината наборници.

Също като латвийците, литовците и поляците естонците бяха
потресени, когато видяха как Русия присъединява Крим и подкрепя
сепаратистите в Украйна. Впечатли ги и засилващото се руско
военно присъствие в региона, а и неяснотите около политиката на
следващия американски президент Доналд Тръмп спрямо Русия.

Това доведе до нов подем на паравоенните организации в трите
балтийски страни, където все още е жив споменът за
половинвековната съветска окупация.

Възпиращ фактор

Мнозина млади доброволци охотно тренират на стрелбището и
ходят на курсове по ориентиране, други се насочват към по-мирна
дейност, например плетат чорапи за пострадалите от украинския
конфликт.

Командирът на „Каитселиит“ – 51-годишният генерал Меелис
Киили, смята, че организация е „много важен възпиращ фактор“
срещу Русия.

Ролята на „обикновените граждани, силно мотивирани да се
защитават“, не бива да се подценява, заяви той за АФП, след като
поздрави група доброволци, изтощени от неспането по време на
двата нощни похода през заснежените гори.

Много от тях са отбили военната си служба, но в
организацията се включват и все повече цивилни като Маадла или
Силле Лакс.

Трийсетгодишната Лакс, експерт по информационна сигурност,
казва, че за три месеца й се събират към 400 часа тренировки с
„Каитселиит“.

„Искам да направя нещо за страната си. Това е патриотична
организация на естонци, желаещи да допринесат за благото на
родината си“, добавя тя, застанала на контролен пункт по
състезателното трасе в студения здрач на зазоряване.

За сигурността си Естония разчита на атлантическия договор
за колективна отбрана срещу всяка агресия, насочена към страна
от НАТО; аналитици обаче признават и ролята на паравоенните
организации.

„Според най-лошия сценарий Русия може да превземе много
бързо цяла Естония, но ако срещне съпротива на място, естонците
може да спечелят малко време“, смята Кристи Раик, изследователка
от Финландския институт по международни отношения. Изтъква все
пак, че подобно нападение днес изглежда невероятно.

С оглед засиленото военно присъствие на Русия в региона НАТО
през юли м. г. реши да разположи на ротационна основа четири
многонационални батальона в Полша и балтийските страни. Едно от
тези подразделения с 1100 души личен състав ще се настани през
април в Тапа – база, намираща се на един час път от естонската
столица Талин.

От своя страна напускащата американска администрация току-що
изпрати в Източна Европа една бронетанкова бригада, части от
която ще се насочат към балтийските страни.

Изявленията на Тръмп и обявеното му намерение да подобри
отношенията с Кремъл всяха тревога в Източна Европа, но
командирът на естонските паравоенни все още има доверие в НАТО.
„Не бива да се вторачваме само в Тръмп. НАТО има 28 страни
членки“, заяви пред АФП генерал Киили.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.