СофияПловдивВарнаБургасРусе

Българинът във Фейсбук – диагноза

Димо Райков

Преди дни Фейсбук гърмеше – мало, голямо, синдикати, голи учителки, де що има „качествен“ българин – всичко това скочи в защита на един „гол“ директор.
И както всичко у нас и сега след два-три дни „спонтанният“ изблик на „справедливост“ така се спихна, че вече и помен няма от това „велико“ събитие във фейсбук-живота.
Малко затишие и сега пак гръмна нашият Фейсбук.
Да, сега вече за президента наш. Първо – за една „гнила“ ябълка, сега, от няколко часа, за една реч на новия президент.
И шуми Фейсбук, и се люлее… И всеки, куцо, кьораво и сакато, оригиналничи, упражнява си …неграмотността, че и „скоростта“ на мисълта си… И групичката вечни фейсбук-приятели около него се люлее – браво, хубаво му го каза, точно така, мамка му…
А в същото време никой, ама никой дори и не отчита поразяващия и позорящ ни факт – всеки ден в България умират хора от глад и измръзване. И то не клошари, не хора, които са приели улицата за свой дом, а българи, почтени и кротки българи, нашите майки и бащи, цял живот работили смирено и до последна силица…Да, работили до последната си капка кръв за нас, за да имаме ние днес възможност да „гърмим“ по Фейсбук…
Да, диагноза…
Давайте, братя нашенци, давайте, тема след тема, „взрив“ след „взрив“…
А снегът кротко се сипе…
После и той, снегът, ще си отиде. Ще си отиде и след него пролетта, и лятото, и поредните избори, и поредният парламент …
И всичко пак в България, пардон, във Фейсбук, ще си бъде същото – от „взрив“ на „взрив“, от „гнила“ ябълка на „нахапана“ ябълка…
И в същото време си отива, оттича се кръвта ни…
Но на кого ли от „великите“ българи му пука?
Да, Фейсбук е за развлечение, за „положителното“ в живота, хайде бе, ще ни стресират, хайде бе, защо – колко по-хубаво е да си почешем езиците, нали?
А пенсиите, а мизерията, а измръзналите, отчаяните, болните – майната им…
От няколко дни Франция също е нащрек! Студът и тук дойде. Но навсякъде – и по медии, и в обществения живот, и то на предната линия, е …грижата за „хората без дом“.
Грижата за най-бедните, за най-отчаяните, за най-болните… Дошли тук от всички краища на света… А те във Франция са стотици хиляди, милиони…
Стотици хиляди места са подготвени и работят денонощно, само в центъра на Париж са към 18 хиляди такива места-центрове, приемат, обличат, хранят нещастните люде.
И това се върши не за ефект някакъв, не за агитация, макар че тук вече от година и повече е предизборна треска.
На предната линия са предимно асоциации, хора, които доброволно, без никакво заплащане по цяла вечер обикалят улиците, градинките, парковете…И спасяват човеците, в това число и доста, доста българи…
А у нас?
Да живее Фейсбук!
Да, да живее този наш виртуален и „положителен“ живот, в който се чувстваме толкова уютно и …удобно.
Удобно за съвестта ни, нали?
Всъщност дали я имаме, а, кажете, дами и господа…
На този въпрос обаче ние отговаряме, всеки за себе си, когато лошото, „неположителното“, дойде до него самия. А то, лошото, „неположителното“, винаги идва при всеки от нас, няма начин да не пристегне, щом си се родил българин…

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.