СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Диагнозите” на д-р Николай Михайлов за Плевнелиев и Радев

Д-р Николай Михайлов. Снимка: от екрана на бТВ

Из интервю в „Гласове”:

За бившия президент Плевнелиев

Плевнелиев трябва да бъде изучаван, първо, като възхитена жертва на своята прекраснодушна недооценъчност и второ, като изделие на амбициозна съветническа клиентела от коляното на Сорос. Ешелонирана от тук до Виена.
Побъркаха човека с глобалистки наставления, направиха го да изглежда програмиран . Накрая спря да говори и почна да пее. Изви глас като конкурент на контратенора Филип Жаруски. Замалко да започне и да левитира. Добре е все пак, че не се случи нещо такова в Белия дом, при Обама и Мишел, щеше да е „прецедент”. Чудо на паранормалната атлантическа лоялност. „Шестнадесета република“ по Живков, в атлантическо издание. Да дойде Марк Шагал…

Ултрабрюкселският фанатизъм на тукашната клиентела подкопава българския евроатлантически консенсус, разлага го отвътре, защото предизвиква отвращение. Това трябва да се знае. Оформя се нещо като повсеместен потрес или, по-меко казано, умора от триумфализма на глобализираните елити, от нарцисизма на „меритократите“.

За президента Радев

Румен Радев дебютира в Народното събрание като победител срещу победени, това се видя. Радев излъчва независимост. Най-„неприятната“ особеност на този президент е тъкмо неговата независимост, той няма характерното партийно-корпоративно излъчване на „опитен политик“. Реалните или предполагаеми несъвършенства на неговата реч нямат никакво значение.
Гербаджийската „елитарна“ ирония по повод на речта издава само едно: мащаба на нарцистично нараняване и болката от отнетия властен монопол. Чувстват се избутани от власт, която им принадлежи по балканско и международно право. Българската цивилизация има само едно име – ГЕРБ. Радев отменя цивилизационния избор. Отиваме в Евразия… (смее се)

Един журналист от Варна е направил справка, според която встъпителната реч на Плевнелиев през 2011 г. е с 10 минути по-дълга, а и също построена като „премиерска реч“. Радев описа българската ситуация, „тревожното настояще“ на страната.
Какво да разкаже президентът в първата си реч? Да изпее евроатлантическата ария и да седне? Да каже евроатлантическите глупости на фалцет, за да реализира приемственост с предшестващото сантиментално безобразие? Да се умили публично като „истински европеец“ и да поглежда към балкона от долу нагоре?

Мисля си, че Радев продължава да ги „рути“, защото не могат да се успокоят, а това е вредно. Влязла е в душите им възбудата на поражението и ги кара да жестикулират като яли „лютеница“ с примес.
Борисов, който е инстинктивно вменяем, знае, че играта предполага хладнокръвие и реторическо извисяване. Изразява се меко, съжалява, надява се.
Гламавата „десница“ говори за импийчмънт, за да насъска „десния“ пролетариат. Но то е признак на голяма безпомощност, на упадък на опозиционния жанр…

За упрека към Румен Радев е, че няма никакъв политически опит – той упрек изхвърча от устите на няколко дами от ГЕРБ, но не знам какво би могло да означава „опит“ в тяхната словоупотреба. Не смея да помисля какво би могло да означава, цензурирам се.
Иначе Радев е генерал от армията, обучаван в НАТО. Има някои преимущества пред Бъчварова, мисля си.

Дали Румен Радев ще бъде проруски президент?

Хипотезата е за дълбока конспирация, в която са въвлечени, Решетников, Нинова и Пушкин. Връзката е от дълбока древност. Имам да ви кажа, че параноята е неудържимо състояние на ума, подозрение с огромна обяснителна сила. Няма смисъл да се възразява. Параноята върши огромна утешителна работа, обективира злото, лекува „хаоса“ на сложното… Тласнат докрай, този парадокс звучи така: руската смъртна заплаха е източник на удоволствия, следователно е вярна. Паранойният човек мисли по принципа на удоволствието, а не по принципа на реалността.
Намеквам, че отрицателният отговор на вашия въпрос: „Радев не е проруски президент“, би попаднал автоматично под същото подозрение – този път на добродушна параноя, на логически обезпечена глупост. Да наричаш, биха казали, надвесената руска мечка „ласкаво присъствие“ е също параноя, но под формата на малоумие или както се твърди от всички среболюбци – на субсидирана подлост. Таен комунист получава рубли и ги харчи на Запад. Нещо такова.

Искам да кажа, че при „създалите се български обстоятелства“ отговор на вашия въпрос е невъзможен. Може би иронията върши работа… От своя страна мога да предложа и едно плахо „утешение“, справка от близката история. България ще бъде закусена от руската мечка (ако изобщо тази мечка иска да я закуси) не по причина на Радев, а по причина на Тръмп или на това, което се разбира под „Тръмп“.
Спомнете си Ялта. Двама срещу един в полза на „доброто“ – Чърчил и Рузвелт срещу Сталин… Резултатът е известен на всички. Половината Европа връчена на Сталин. От добрите на злия. Както е казал Гогол, приложимо към нашия пример: голяма тъга е да виждаш, че няма добро в доброто. Ето защо предлагам обръщане на част от параноята в западна посока. Това ми се струва благоразумно. А Радев да се счита невинен до доказване на противното.

Виж цялото интервю в „Гласове

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.