СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо в старите вестници отпреди войната пишат различно за политика

Никъде не се споменава за играчи и актьори; Днес политическата реклама и пиарът изместват реалния живот

Вестници, вестници. Снимка: e-vestnik

Катастрофите стават, когато някоя доминираща институция, издута като сапунен мехур и все още съществуваща без здрава основа, изведнъж започне да се разпада при допира си с нещо, което може да изглежда само някаква си дума или идея, но в действителност е някаква по-силна материална сила.
Джордж Сантаяна (1863–1952 г.) – американски философ

Прелиствам течението на в. „Заря“ за 1941 г. Съдбоносната за света. На 22 юни Германия напада Съветския съюз. Но и преди тази дата събитията са драматични. Ето, например на първа страница на броя на в. „Заря“ от 13 април 1941 г., в средата, е отпечатана голяма карта на югоизточната част на Европа, под заглавието на материала „Германските войски пред вратите на Белград“. И тъй като през всичките 365 дена на 1941 г. потокът от новини е зашеметяващ, то коментарите са кратки, но затова пък многобройни. В тях фигурират имената на държавни глави, на първи министри (според тогавашната терминология за поста министър-председател). И т. н.

В броя на в. „Заря“ от 31 май 1941 г., на централно място върху първа страница е отпечатан материалът с напълно актуално като тематика и за днешния ден заглавие „Столична община пълен господар на електрическата енергия в столицата“. Като в нея първоначално е изложено съобщението, направено пред общинския съвет от тогавашния столичен кмет инж. Иван Иванов: „Една специална делегация, определена от Министерския съвет, имá ред срещи с представители на Белгийското електрическо дружество и след продължителни преговори в Берлин и Брюксел, по един доброволен начин между двете страни се постигна пълно съгласие, по силата на което: срещу заплащане на една сума от 83 млн. белгийски франка, равни кръгло на 219 млн. лева, Белгийското дружество отстъпва на столичната община концесията за електрическото осветление на град София. Тъй че от 1 август т. г. (1941 г. – б. а.), Столичната голяма община ще встъпи във владение и собственост на белгийските електрически централи с всички здания, машини, проводници, материали, недвижимости и др., съставляващи общото имущество на известното белгийско предприятие, което трябваше да продължи своето съществуване в България още 20 години, защото, както ви е известно, концесията изтича в края на 1960 г.

Забележителното в тази информация е, че Столичният общински съвет не е пропуснал да потърси от концесионера пълния размер на различните претенции спрямо него, като завежда дела пред българските съдилища, а и в Хага. Резултатът е, че като се приспадне прехващане в размер на 50,5 млн. лева, то крайната сума за прекратяването на концесията на Белгийско електрическо дружество е 168,5 млн. лева.

Пример, напълно възможен за повторение от страна на настоящия Столичен общински съвет по отношение на концесията за водоснабдяването на софиянци с питейна вода и преработването на отпадните води за битови нужди. Е, при наличие на желание и политическа (обединена) воля!
Когато преглеждах течението на в. „Заря“, а и на други вестници, неусетно започнах да правя сравнение с днешните периодични вестници и списания. Разликите се набиваха в очи. Например изваждането като подзаглавия на важни елементи от съдържанието на самия материал. Или поставянето на имената и съответните телефони на издателя и на главния редактор непосредствено под главата на вестника – най-горе на предната страница.

Но не това беше голямата разлика. Прегледах стотици броеве на вестници, издадени около 1940 г. Голямата разлика всъщност беше в духа на епохата, разлика, по един или друг начин уловена и отразена от журналистите, публицистите и изобщо от авторите – тогавашните и сегашните.
Установих в броеве на българската преса отреди около 80 години липсата на две понятия: „актьор“ (що се отнася до политик или изобщо до публична фигура), а също и „играч“ – когото обектите на авторово внимание не са личности, свързани със спорта.
Как ли са се извършвали обществено-политическите процеси, кой ли ги е задвижвал, каква е била мотивацията на тези исторически „неиграчи“ и „неактьори“?
Как изобщо е могъл да съществува светът без „играчи“ и в отсъствието на „актьори“?

Успявал е, понеже тогава събитията не са се случвали, а са ставали. Уви, днешните български политици „случват“ събитията. Тези събития, които са генно планирани от социални инженери, за да бъдат проведени успешни PR-кампании, като същинската цел е не успехът в резултатите от събитията за „органичното тяло на българската народност“ (термин от пожълтелите страници и неприсъстващ в днешната преса), а благоприятната перцепция, тоест възприятие от индивидите в околната действителност. Оказва се, че сегашните политици в България добре са усвоили афористичната мисъл на Алберт Айнщайн за успеха: „Ако А е успехът в живота, значи А е равно на „х“ плюс „y“ плюс „z“. Работата е „х“, „y“ е играта; а „z“ е да си държиш езика зад зъбите.“

Но този процес за заместване на истински събития със симулации, обект на непрекъснато медийно внимание, не е измислен върху българска територия. Тази „мода“ произлиза и се захранва от първоизточника на политическата реклама – Съединените американски щати.

Последната надпревара в тази страна за президентските избори, е изразителен пример за манипулации спрямо американските избиратели. През продължилото вече повече от една година съревнование за спечелване на номинацията за същинския двубой между Републиканската и Демократическата партия за властване в Овалния кабинет на Белия дом, потенциалните избиратели бяха подложени на истинска каскада от политическа реклама. Експерти в рекламната индустрия на САЩ оценяват досега изразходваните средства на 5 млрд. щат. долара, както 4,4 млрд. са дадени само за телевизионни излъчвания.
Според The Des Moines Register само за периода от 1 януари до 1 февруари т. г. избирателите са били облъчени от 17 000 телевизионни реклами с политическо съдържание, а конкретно до жителите на щата Айова, например, през времетраенето на цялата кампания за предварителни избори са достигнали 60 000 послания на кандидатите за номиниране от двете политически партии.

В рекламната сфера експертите обаче са наясно, че такава яростна атака ще предизвика непоносимост към политическите послания. Тази рекламна идиосинкразия е реален феномен както количествено, така и качествено. Рекламните специалисти са единодушни, че когато рекламата се повтаря отново и отново, резултатът от нея след второто от две излъчвания е по-лош, отколкото от еднократно. Още по-слаб е резултатът след трето послание, регресът в резултата е още по-осезаем след четвърто излъчване, особено ако те всичките са достигнали до потенциалния реципиент за кратък период от време. Според рекламния експерт Мичъл Уайсман политическата реклама, както какъвто и да е друг вид реклама, може да доведе дори до отрицателен резултат, по-лош резултат от този да не е била излъчвана изобщо, ако нейното разпространение е натрапчиво чрез мултиплициране.

Това са заключения, с които българските политици не са запознати, както и изобщо не са наясно с реалния живот – онзи, за който пишат вестниците пред 80 години. Живот, който извън сферата на политиканстването, е еднакъв с настоящия живот в България – той е истински.

В него няма място за играчи и актьори. Затова на българския народ се налага активно – чрез натиск, – да свали българските политици от кулата от слонова кост, в която те доходоносно за самите тях са се позиционирали и да ги постави  под своя контрол. Иначе неминуемо ще дойде момент, в който гражданите ще трябва да избират: или политиците от досегашната номенклатура, или те самите – гражданите. И от който избор населението няма да може да убегне, понеже ще се решава въпроса за самото му съществуване.

–- ––
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.