Онлайн съпричастие или пристрастяване?

„Виртуално самоубийство“ в сайта Twitter повдига въпроса дали Интернет е надежден източник на помощ или единствено пристрастява

27-годишният компютърен консултант Ник Стар от Тампа, САЩ, е един от вече хилядите потребители на сайта Twitter. На 1 август това лято той както много пъти преди това пишел от телефона си съобщения, които да разкажат на посетителите на Twitter какво се се случва около него.

Twitter, за която e-vestnik веднъж вече писа, е сравнително нова програма, която позволява на потребителите да публикуват „миниблогове“ – съобщения за рутинните неща от ежедневието в най-много две-три изречения.

Докато карал колата си, Ник Стар съобщил в Twitter, че си е купил пилешки крилца за вечеря и че смята да се подстриже. Малко по-късно обаче, постовете му станали доста притеснителни.

В 18:02 ч. той написал следното : „Може би ще е добре да скоча от близкия мост?“

В 20:17 ч., оплаквайки се от липсата си на приятели, Ник предположил, че ще бъде първият самоубиец в Twitter.

В 21:39 ч. той оставил последното си съобщение: „Това е всичко. Паркирах колата. Пожелавам най-доброто на всички, които някога са били мили с мен. Ще се видим в следващия живот.“

Стар не скочил от моста в Тампа. Полицията го намерила на следващата сутрин заспал в колата. Но инцидентът не останал незабелязан от потребителите на Twitter. iPhone-ът на Ник бил препълнен със съобщения от хора, които отчаяно се мъчили да се свържат с него. Някои от тях се обадили и на полицията.

„Стигнах до момент, в който не знаех какво да кажа,“ разказва Стар в последвало интервю.

Реални събития намират отражение в мрежата още откакто компютрите започват да се свъзват помежду си. През 1990 г. Блеър Нюман, член на едно от ранните онлайн общества – “Кладенецът“, извършва първото „виртуално самоубийство“, като изтрива всичките си мнения във форума, а малко по-късно и наистина отнема живота си.

Днес новите инструменти за бързо блогване като Twitter (който налага ограничение на символите и може лесно да се ползва от мобилен телефон) и Tumblr (който позволява по-дълги съобщения плюс снимки) дават възможност за спонтанна и непрекъсната онлайн комуникация. По-важното е, че отчитат и незначителните подробности в деня на хората, които в даден момент могат да вземат драматичен завой и да направят мрежовата комуникация не по-маловажна от реалната.

400 души, например, са хората, които са били част от мрежата на Ник Стар в Twitter. По-този начин те са станали свидетели на неговите желания за самоубийство. Има много случаи в Twitter, когато хора са давали воля на депресията, разделите или алкохолизма си.

Лайза Ричълт, блогър и потребител на Twitter, казвa пред „Ню Йорк Таймс“, че „доста от нас понякога пишат емоционални коментари късно вечер, често под влияние на алкохол“. Някои изтриват написаното на сутринта, а други просто го оставят в архива.

Но 32-годишната Лайза смята също, че „микроблогването“ е важно за хората, които искат да споделят дребничките лични детайли, интимните подробности от ежедневието. Според нея повечето хора си казват : „На кого му пука? Кой иска всички тези скучни детайли? Не е ли това просто дразнещ шум?“, но има и такива, които намират въпросния шум за много ценен. „Той ни помага реално да опознаем хора, които иначе биха ни били просто познати.“

Едва ли създателите на Twitter са възприемали така продукта си в началото. От потребителите се очаква просто да отговарят на въпроса : „Какво правите в момента?“

Но според Биз Стоун, участвала в създаването на Twitter, сайтът доста драматично е еволюирал през кратката си история. „Хората вече слагат абсолютно всичко там“, казва тя.

И въпреки че повечето потребители споделят дълбоко лични неща, 90 процента от тях, включително Ник Стар, оставят всичките си постове на разположение на аудиторията. Дори жестоките августовски думи на Стар могат днес да се прочетат на сайта, той не е пожелал да ги премахне.

„Това е много ценно явление,“ казва Биз Стоун. „Случва се някаква социална алхимия. Пишеш нещо и не знаеш какво ще излезе от него. Може да ти намери приятел, работа или гадже.“

Един от най-редовните посетители на Twitter, Крис Месина, предпочитата да говори от позицията на този, който пише съобщенията, отколкото на този, който ги чете.

„След като свикнеш с невероятната комуникативност в Интернет, после можеш да се почувстваш много самотен“, казва той. Според него постовете в Twitter са като един вид онлайн пулс, който показва, „че сме живи и не сме сами“.

Крис разказва също как през април имал голям скандал с приятелката си и тя написала в Twitter, че го напуска. Моментално много потребители на сайта писали на Крис, за да го попитат какво точно става и да му дадат съвет. В крайна сметка тези съобщения помогнали на двойката да запази връзката си. „Не мога да си представя какво щеше да стане, ако не се бяха намесили тези хора и не бяха подобрили положението“, казва Месина.

Приятелката му Тара Хънт вижда нещата така : „В този момент разбрахме, че Twitter не е игра. Вече внимаваме какво пишем онлайн. Но и знаем, че ако наистина се нуждаем от помощ, тя е само на няколко клика разстояние.“

Друга двойка, споделила за раздялата си в Интернет, са Якоб Лодвик и Джулия Алисън. Според Лодвик от споделянето на личния живот в Интернет, в неговия случай в сайта Tumblr, е имало голяма полза.

„Например, когато се караме с Джулия, аз просто я снимам с телефона и изпращам снимката в Tumblr с надпис : Тя ми се сърди, разказва Лодвик. Това ми спестява време да обяснявам на семейството и приятелите, че сме имали скандал. Те вече знаят от Интернет. Така че, когато говоря с тях, направо започваме да обсъждаме сърцевината на проблема, без нужда от обяснение на предисторията.“

Якоб е основател на успешния уеб сайт „Колежански хумор“, а Джулия е колумнист в Time Out New York. И двамата дават пълна хронология на бурната си връзка в Интернет. Сайтът за медийни клюки Gawker е пристрастен към тази сапунена опера, която двойката изглежда разиграва за собствен PR. „Някой хора следят връзката ни просто като фенове, казва Лодвик. Явно хората просто обичат да четат такива истории.“

Не всички обаче виждат явлението Тwitter в положителна светлина. Шели Пауърс, компютърен програмист и автор на книги и блогове, казва, че е следила историята на Ник Стар в Интернет.

„Той има лош ден, говори за него в Twitter, всичко после излиза в Digg и MetaFilter”, казва Пауърс в интервю. Тя нарича цялата случка „изкуствена интимност“ и се чуди дали хората наистина ги е било грижа, или просто им е било интересно.

Мостът Sunshine Skyway в Тампа, от който Ник Стар се канел да скочи. Снимка : de.structurae.de

Хората, свързани със социалните мрежи, явно са поели на поход за постоянна комуникация. „Започна се с блоговете, после блогове плюс коментари, след това сайтовете като Twitter, казва тя. Постоянно се постига все по-високо ниво на интерконективност, което води направо до пристрастяване.“

Самият Ник Стар бил шокиран, когато прочел стотиците съобщения, които потребителите на Twitter са му оставили в деня на „виртуалното му самоубиство“. Много хора, които изобщо не го познават, отчаяно желаели да се свържат с него, да получат някакъв сигнал, че е жив.

Един от приятелите му, Дрю Домкус, дори се свързал с родителите на Ник и с другите му близки приятели. „Даже пратих на полицията снимка на колата му, където се вижда номерът й“, казва Дрю.

Стар се свързал с Домкус още на следващия ден, но се борил със срама си няколко седмици, преди да се извини на потребителите на Twitter.

„Явно имам по-широк кръг от приятели, отколкото мислех, казва Стар. Но дори да са малко, явно само в Twitter има стотици хора, които са достатъчно човечни и им пука, които са съпричастни. Това наистина е общество, защото хората вътре стават част от твоя живот, грижа те е за тях.“

След драматичния инцидент Стар започва да ходи на психотерапевт. Освен това се мести от Тампа в Сан Франциско, където живеят и повечето му приятели от Twitter. „Искам да общувам с тях не само в Twitter, но и в реалния живот. В Тампа нямаше много хора, с които да си говоря, затова и започнах да комуникирам онлайн.“

Миналият месец, докато пътувал за Сан Франциско, Стар продължавал да пише в Twitter.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.