Близкият изток чака големи промени при Доналд Тръмп

Асошиейтед прес

Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

Намеците на Доналд Тръмп за отказ от човешките права като принцип във външната политика може да се стоварят като земетресение върху Близкия изток, тормозен от враждуващи фракции и затънали в криза правителства, а някои даже съзират немислими допреди нови съюзи. Сирия е първият тест за обещанието на Тръмп за връщане към трезвата „реалполитик“ и той бързо може да покаже дали Америка наистина ще изостави промотирането на демокрацията и на върховенството на закона по начин, който ще преоформи реда в региона след Студената война и атентатите от 11 септември.

Тръмп лансира възможността за едно широко ново партньорство на САЩ с все по-авторитарната Русия на Владимир Путин и даже намекна за сближаване със сирийския президент Башар ал Асад, което би било най-драматичния обрат след годините призиви на администрацията на Обама за отстраняването му. Изглежда Тръмп е пресметнал, че общата вражда с „Ислямска държава“ (ИД) е по-важна от споделените ценности. „Що се отнася до гражданските свободи, нашата страна има много проблеми и смятам, че ни е много трудно да се намесваме в други страни“, обясни през юли Тръмп, когато Турция наказваше десетки хиляди хора, които явно не бяха свързани с неуспешния опит за преврат. „Нуждаем се от съюзници“, каза Тръмп в интервю за „Ню Йорк таймс“. „Не знам дали имаме право да поучаваме“, каза той. Когато Барак Обама обяви в ключовата си реч преди осем години ново начало на отношенията с мюсюлманския свят, той произнесе думата „демокрация“ шест пъти и в 12 случая засегна темата за правата на човека. Тръмп едва-едва ги споменава като принципи във външната политика и вместо това възхвалява сключването на споразумения – дипломатически и икономически – и отстоява борбата срещу ИД.

„Правата на човека няма да бъдат негов водещ приоритет“, заключава Мустафа Алани, директор на департамента по сигурност и отбрана към базирания в Женева Център за изследване на Персийския залив. Някои вярват, че все пак промяната ще бъде до голяма степен въпрос на стил, като отбелязват, че Обама също се е сражавал с джихадизма навсякъде из региона. Арън Дейвид Милър, съветник на петима президенти по близкоизточни въпроси, очаква Тръмп да изпробва „риска от отказ“ и да последва Обама в нежеланието му за вмешателство в работите на други страни, за прилагането на военна сила, за запазване на ангажимента в Ирак или за истинска намеса в сирийската гражданска война. Ясно е обаче, че няколко отдавнашни съюзници в Близкия изток предвкусват края на онова, което смятат за нравоучителна реторика, объркващи сигнали и неосъществени заплахи. И те са благосклонни към обръщането на Тръмп към контратероризма и сигурността. Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси все още чака покана от Белия дом, след като бе отбягван от Обама заради кръвопролитното преследване на движението „Мюсюлмански братя“. Саудитска Арабия разчита на подновяване на натиска на Вашингтон срещу смъртния й враг Иран вместо по-неутралния подход на Обама и съпътстващите негови критики към кралството за отношението към жените и убийствата на цивилни в Йемен. А националистическото ръководство на Израел едва ли не публично отпразнува наближаващото пристигане на Тръмп, убедено, че така приключват проблемите му, свързани с третирането на палестинците. Ето един поглед върху това как политиката на Тръмп може да разтърси Близкия изток:

СИРИЯ И „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА“

Оглавяваната от САЩ кампания срещу ИД (подсилена от над 60 държави) е лишена в Сирия от едно много важно нещо: съюзника на земята, който да е способен да превземе и задържи територия, както действа иракското правителство на своя територия. Множеството доказателства за изтезания, атаки с химически оръжия и даже военни престъпления, извършвани от силите на Асад, направиха невъзможно партньорството му с Обама и преобладаващата част от външнополитическия елит на Америка. Междувременно интервенцията на Русия от септември 2015 г. укрепи драматично позициите на Асад. И ако сега Асад и Путин надделеят над ИД в бастионите й в Североизточна Сирия, ще бъде по-малко трудно да си представим как Тръмп евентуално се съгласява на мълчаливо партньорство. Тръмп е казвал, че Асад може да е „лош“, но бунтовниците, които се борят да го свалят, „може да са по-лоши“. Той е казвал, че САЩ нямат представа кой е техен съюзник в Сирия и изразявал голямо безпокойство относно състава на големите групи сирийски бежанци, които може да разпространят тероризма. Наскоро Асад намекна, че е възможно САЩ и Сирия да бъдат „естествени съюзници“. Подобен обрат може да има последици. Сунитските съюзници на Америка от Персийския залив ще се раздразнят от каквото и да било засилване на позициите на Иран – другия основен партньор на Асад.

ИЗРАЕЛ И ПАЛЕСТИНЦИТЕ

Напрежението, което бележи от години отношенията между Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху, достигна своя връх миналия месец в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, обявила за незаконно израелското жилищно строителство на окупираните територии, които палестинците смятат за част от бъдещата си държава. Решението на Обама да не се налага вето на резолюцията бе предшествано от гнева на Израел заради ядрената сделка с Иран през 2015 г. Тръмп се е зарекъл да излекува тази рана, вероятно като възприеме част от националистическия дневен ред на Нетаняху. Той назначи за посланик привърженик на еврейските селища, и обеща да премести посолството на САЩ от Тел Авив в спорния Ерусалим, а също заговори за предоговаряне и даже за отменяне на споразумението с Иран. И докато повечето от недоволството на Обама от Нетаняху бе изразявано в нравствен план, Тръмп гледа по-нашироко към тези неща. „Той е против такъв тип моралност и политическа коректност“, казва Ейтан Гилбоа, експерт по американско-израелските отношения в израелския университет „Бар-Илан“. „Той е бизнесмен. Ако има възможност за сделка между Израел и палестинците, той ще я сключи. Ако няма потенциал за сделка, той няма да го прави.“ Мнозина се опасяват, че хитруването на Израел може да предизвика ново палестинско въстание. А някои отбелязват, че положението може са се обърне, ако увереният Нетаняху някой път провокира изменчивия Тръмп, както е правел с Обама. „Те една година ще се ругаят взаимно“, предрича Милър.

ПЕРСИЙСКИЯТ ЗАЛИВ И ИРАН

Ако има някоя авторитарна страна, която едва ли ще се радва на плодовете от политиката на Тръмп, освободена от темата за човешките права, то това е Иран. Избраният президент редовно критикуваше Обама за споразуменията, които осигуриха ново финансиране на страната, заклеймена от САЩ като спонсор на тероризма, и я оставиха само на няколко години далеч от евентуално връщане към ядрения потенциал. Освен говоренето за ядрено предоговаряне Тръмп обеща и да си върне американските затворници и заплаши да стреля по иранските кораби в открити води, ако те провокират бойния флот на САЩ в и около богатия на петрол Персийски залив. Върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей е казвал, че ако САЩ скъсат ядрения договор, „ние ще го изгорим“. Миналия вторник обаче иранският президент Хасан Рохани отхвърли възможността Тръмп да отмени ядрената сделка, като оприличи това с превръщането на една готова риза обратно в памук. Острите думи на избрания президент относно споразумението са „предимно лозунги“, каза той. Все пак официални саудитски представители са удовлетворени от наличието на президент, който може да се съсредоточи повече върху Иран, отколкото върху нарушенията на човешките права. Въпреки че рейтингът на Саудитска Арабия за спазването на правата на човека редовно е сред най-ниските в света, номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън едва ли ще назове ключовия съюзник на САЩ нарушител на човешките права.

ЕГИПЕТ

Ас Сиси, египетският генерал и президент, не крие надеждите си към Тръмп. „Имаме признанието (на Тръмп) за регионалната роля на Египет и занапред ще има по-голяма координация със Съединените щати“, каза той миналата седмица. Правителствените кръгове в Кайро до голяма степен възприемаха Обама като наивник за истинските намерения на политическия ислям и краен идеалист на либералната демокрация. Възхвалявайки народните протести от Арабската пролет през 2011 г., Обама прикани твърдия съюзник на САЩ Хосни Мубарак да се оттегли и приветства възхода на Мохамед Морси – първият ислямист, избран за президент. След като армията начело с Ас Сиси свали Морси от власт през 2013 г., администрацията на Обама месеци наред се чудеше дали да назове това преврат и впоследствие замрази част от оръжейните продажби за Египет. Тя редовно критикуваше бруталността на правителствената полиция, масовите процеси срещу ислямисти и преследването на либерални дисиденти. Това предизвика обвиненията на Сиси към САЩ, че подкрепят Морси и другите религиозни хардлайнери. При Тръмп „ще има големи възможности за по-малко търкания и повече ангажименти“, казва Майкъл У. Хана, експерт по Египет във фондацията „Сенчъри“ със седалище Ню Йорк. Предвид тежката икономическа ситуация и вътрешната нестабилност в Египет обаче Ас Сиси вероятно ще предложи на ориентирания към сделки президент на САЩ малко в замяна. Доколко важно ще се окаже това, ще помогне да се разбере дали новият американски компас наистина ще сочи към „танто за танто“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.