СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мартин Шулц се изправя срещу Ангела Меркел

Яник Паске
Франс прес

Мартин Шулц. Снимка: личен сайт

След като изгради цяла кариера, посветена на Европейския парламент, Мартин Шулц се готви да се изправи срещу Ангела Меркел в надпреварата за канцлерския пост, облагодетелстван от спечелената си в Брюксел репутация, но в неизгодна позиция поради пълната си липса на политически опит в Германия.

Останал досега далеч от германските вътрешнополитически борби, Шулц, който се оттегли от европейския си пост в средата на януари след пет години начело на Европарламента, се радва на популярност в страната си, сравнима с тази на канцлерката.

През декември Мартин Шулц се ползваше с подкрепа от 57 процента в допитванията, каквато имаше и съперничката му, въпреки че консервативната партия на Меркел изпреварва значително социалдемократите в проучванията.

След като бе избран от партията си да я представлява на парламентарните избори през септември, той се утвърди като гарант на „германския социалдемократически модел в един много труден момент“.

Все така пламенно защитаващ Европейския съюз, този известен с прямотата си човек, обругаван от представителите на радикалната десница, в края на ноември миналата година съобщи, че иска да оглави листата на социалдемократическата партия в провинция Северен Рейн – Вестфалия (промишлен и най-гъсто населеният район в Германия) на изборите през септември.

Срещу „демоните на 20-ти век“

В крайна сметка Шулц ще бъде водещата фигура на партията в национален мащаб. Този 61-годишен убеден социалдемократ досега беше посветен на Европейския парламент и допринесе за увеличаване на влиянието му при вземането на решения.

Според него Европейският съюз е срещу „демоните на 20-ти век“ като ксенофобията, расизма или антисемитизма. Призован да изрази позиция след британския референдум за членството в ЕС през юни, той каза: „Ако унищожим инструментите, с които сме обуздали демоните си, ще ги освободим отново“ – намек за възхода на антиевропейските крайнодесни формации на континента.

От 1979 г. – откакто състава на Европарламента се избира чрез всеобщо гласуване – Шулц е единственият председател, заемал поста толкова дълго – почти пет години. Той е член на ЕП в продължение на 22 години.

Шулц не криеше желанието си мандатът му да бъде продължен, но тази идея предизвика недоволство сред десните в ЕП, които са мнозинство и силно искаха промяна.

Приветлив, но също авторитарен и дори брутален според критиците си, Шулц не успя да стане председател на Европейската комисия през 2014 г., когато беше победен от Жан-Клод Юнкер.

Този почти плешив синеок франкофил с прошарена брада се отвращава от мъглявото и двусмислено изразяване. „Трябва да говорим без заобикалки, за да ни разбират хората“, казва той.

Роден на 20 декември 1955 г., Мартин Шулц израства в околностите на Аахен, на границата с Белгия и Холандия.

„Капо“

Гимназист в католическа институция, този запалянко на футболен клуб Кьолн мечтае да стане професионален футболист преди да се отдаде на страстта си към книгите и да стане книжар във Вюрзелен, в покрайнините на Аахен. Посвещава се на тази професия от 1982 до 1994 г.

Шулц обаче е и социално ангажиран гражданин в редиците на социалдемократическата партия, чийто член става на 19-годишна възраст. На 31 години, през 1987 г., той е избран за кмет на Вюрзелен – пост, на който остава 11 години.

През 2000 г. той оглавява групата на депутатите от ГСДП в Европарламента, а през 2004 г. застава начело на парламентарната група на Партията на европейските социалисти (ПЕС), която включва германски, френски и италиански парламентаристи.

Принос за известността му има размяната на остри реплики през 2003 г. с тогавашния италиански премиер Силвио Берлускони, когато Италия беше ротационен председател на ЕС.

В присъствието на спорния бизнесмен Шулц коментира „вируса на конфликта на интереси“, а Берлускони отвърна, че го вижда в ролята на „капо“ – затворниците, избирани от нацистите за надзиратели на другите депортирани в концентрационните лагери.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.