СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Култура”, това жилаво творение

Копринка Червенкова. Гл. редактор на в. „Култура“. Снимка: Иван Бакалов

…И ето ме отново пред поредната уводна статия, този път свързана с 60-ия юбилей на вестника.
Какво ново мога да съобщя? След като в края на предишния си текст съм обещала след 10 години да разкажа за всичко хубаво, което ни се е случило, нека почна от хубавото. То не е много, едно е, но пък за сметка на това е много съществено: през този период вестникът стана издание на Фондация „Комунитас”, което му осигури така необходимото финансово спокойствие, а и завиден издателски комфорт.
И с хубавото дотук.

А сега за това, което някога премълчах. Виждаше се още тогава, че средата, която обитаваме, постепенно се променя. И днес с прискърбие можем да констатираме, че тя е напълно променена.

Средата, в която сме потопени, е разредена, не талантлива, в някакъв смисъл дори токсична. Да съответстваш на средата или да съответстваш на себе си? Този въпрос ние непрекъснато решаваме, но решението обикновено ни прави все по-самотни; и по-уязвими.
Средата е вече така изкривена, така изгърбена, че по нея всичко се пързаля, свлича се… Средата не допуска създаването на критична маса от хора, които биха могли да защитават кауза, ценности, вкус. Или поне да заявяват наличието им. Дали пък Жак Маритен не е прав, когато е казал, че художникът е престанал да разговаря с Бога.

Средата, да, средата… Тя е населена с преродени комсомолци, с „правилни” граждани, с конформисти, които блъсканицата си пред софрата на властта гарнират с внушението, че всичко е в името на борбата с мрачното минало.

Стефан Продев. 18.11.1989 г. Гл. редактор на в. „Култура“, 1984 – 1988 и 1989 – 1990. Снимка: Иван Бакалов

Странна симетрия се наблюдава между родните елити – между тези, появили се след 1944 г., и най-новите, родени от 1989-а. Не само политическите, а и интелектуалните. И на едните, и на другите капацитетът им стигна дотам да излъчат одиозни фигури начело на държавата. Първите – Тодор Живков, сегашните – Бойко Борисов.

Невероятно е да се наблюдава днес глупостта и рвението, с които иначе прилични хора, хора с интелигентски претенции се превръщат в момчета на повикване. Голямо озъртане е настъпило – да не се пропусне паролата за принадлежност към „правилните”. Защото само тя дава достъп до поредния корпоративен купон. А там се раздават бонусите, там се осигурява участието в печелившите игри.

Модели на мислене и поведение – някога се говореше, че това би трябвало да произвежда интелектуалният елит. Вместо това се наблюдава едно повсеместно упражнение по безсилие – остатъчни жестикулации и гърчове… Време на повсеместен конформизъм.
Обозримостта на света – и в частност, на българския свят, ни направи лоша услуга – видяхме, че преобладават и са толерирани посредствените, да не кажа глупавите хора. Оказа се, че моралът трудно издържа на изкушенията на ползата. Всичко това предизвиква тежка интелектуална клаустрофобия.

Да, това е средата, която ние обитаваме. Нашата красива зелена полянка (вж. горе рисунката на Анри) става все по-малка, поглъщат я враждебни черни гъсталаци.

Но… „Култура” е жилаво творение, творение на жилави хора, хора с гръбнак, на които слугинският манталитет е дълбоко чужд. Затова може би… А дали?

Из Юбилейна уводна статия по повод 60-годишнината на в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.