www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 29 април 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Китайските "гвардейци" на Кремъл

26 Януари 2017

 

Китайски балистични ракети. Снимка: чайна-дифенс

Прессекретарят на руския президент бе помолен да коментира съобщенията, че Китай е разположил междуконтинентални балистични ракети “Дунфън-41″ в провинцията Хейлунцзян, граничеща с Русия. Дмитрий Песков припомни, че Китай е стратегически съюзник,
политически и търговско-икономически партньор на Русия. По думите му Москва цени отношенията с Пекин и не възприема
военното строителство в Китай като заплаха за Русия.

Изключение за китайците

На другия ден официален Пекин опроверга съобщенията, че край границата с Русия са разположени китайски ракети. При все това
думите на президентския прессекретар прозвучаха като картбланш, с който върховният главнокомандващ признава, че Пекин има право на всякакви действия с цел укрепване на въоръжените сили. Както преди време записвали дворяните отрано в гвардейски полкове, китайците днес авансово се броят за вечни съюзници на Русия. Ще отбележим, че пекинският режим е далеч по-резервиран в
изявленията по повод отношенията с Москва.

Помня как през 1996 г. тогавашният генерален секретар на НАТО Хавиер Солана за пръв път посети Москва. На официални срещи и по интервюта той повтаряше пак и пак, че алиансът не заплашва Русия и не вижда заплаха в нейно лице. Всички негови уверения обаче неизменно се посрещаха от външното и отбранителното министерство с думите: “Благодарим, но за военните и дипломатите са важни фактите, а не декларациите. И щом военната структура на алианса приближава границите на страната ни, няма как да не виждаме в това предизвикателство и проблем. Декларациите може да се пренапишат, но фактите са упорито нещо”.

Формално няма никакви промени оттогава. И по това време, и
днес тези думи звучат като доста цялостна и разбираема концепция
за политиката на сигурност на една голяма страна, при това
притежаваща ядрени оръжия. Но тази концепция има един дефект,
по-точно предвижда едно изключение - Китай. От втората половина
на 90-те, когато Евгений Примаков лансираше идеята за
“стратегическа ос Москва-Делхи-Пекин”, за китайската диктатура и
военните й амбиции е прието да се говори като за покойник - или
добро, или нищо.

С няколко думи Дмитрий Песков отиде още по-далеч в тази
политика. Излиза, че да бъдат пратени три батальона съюзнически
войски от НАТО в балтийските страни означава едва ли не смъртна
заплаха за сигурността на Русия, за каквато неуморно говорят
дипломати, генерали и прокремълски медии. А възможното
разполагане на балистични ракети по източната граница на Русия
от страна, несключила с Москва дори такъв рамков договор като
Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г., е дреболия,
заслужаваща най-много няколко думи.

Защо Кремъл смята НАТО за заплаха

Това на пръв поглед изцяло противоречи на принципа “не четем
декларации, анализираме фактите”. Та нали щом един батальон от
бундесвера в Литва е повод за безпокойство, значи балистични
ракети от страната, почти три десетилетия смятана от Съветския
съюз за стратегическа заплаха номер две, още по-сигурно трябва
да се приемат за пряка и явна заплаха. Но само ако става дума за
националните интереси на Русия. Стесним ли обаче фокуса до
интересите на политическия режим, тук няма нищо чудно.

От края на 90-те Западът представлява според Кремъл
политическа заплаха за него - НАТО е враг и трябва да си остане
такъв, защото ако признаем обратното, ще подкопаем легитимността
на руската власт. А легитимността й се гради върху съветска
имперска носталгия, реваншизъм, агресивни антизападни нагласи,
най-вече антиамериканизъм.

В рамките на тази идеология Китай се възприема като съюзник
- точно защото е диктатура. А НАТО - като враг, точно защото е
съюз между демокрации. Отхвърлянето на тази идеологическа схема
би довело до демонтиране на днешната политическа система в
Русия. Точно затова имаме за НАТО едни стандарти, а за над
двумилионната китайска армия - други.

Заедно с Пекин срещу САЩ

В информациите си за китайски ракети край границите на
руския Далечен изток телевизия НТВ, контролирана от държавата,
се позовава на азиатски медии и цитирани от тях обяснения.
Например: “Публикуването на снимките се свързва с церемонията по
встъпване в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп, който
по-рано си позволи редица провокационни изявления за Китай”.
Сиреч ракетите са досами Русия, но виновникът за това е Тръмп.

Впрочем новият американски президент, меко казано, не е
голям поклонник на Китай и кремълската дружба с Пекин явно не
буди топли чувства нито у него, нито у екипа му. Това само по
себе си хвърля сянка върху бъдещите контакти между Путин и
Тръмп. Президентът милиардер не се тревожи за човешките права и
гражданските свободи в Русия. Но ролята на Москва - да наречем
нещата с имената им - като младши партньор на Пекин от години
внушава на Вашингтон безпокойство. През управлението на Тръмп то
може да добие конкретни форми, не твърде приятни за Москва.
Защото в САЩ дипломатите и военните също не се доверяват на
декларации, а на факти.

БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com