Подаръкът на Тръмп за Китай

Китайски туристи на опашка пред моден магазин. Снимка: джингдейли

Посрещането на китайската Нова година, което ще стане този уикенд, обикновено е време за подаряване на подаръци и тържества в Поднебесната империя. Тази година вероятно никой няма да празнува толкова много, колкото китайският президент Си Цзинпин.

В понеделник колегата му от САЩ Доналд Тръмп подписа указ за оттеглянето на американската подкрепа за Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Стъпката е изпълнение на едно от основните обещания в предизборната кампания на президента Доналд Тръмп.
Тъй като споразумението за свободна търговия на 12-те страни бе инициатива на Вашингтон, а останалите участници направиха отстъпки главно в очакване на достъп до огромния американски пазар, неговият подпис е едва ли не смъртна присъда за споразумението. Тръмп похвали стореното от самия него като „велико нещо за американския работник“.

Всъщност това е страхотно за китайската икономика и правителството в Пекин. Едно от малкото неща, които изглеждаха ясни за външната политика на Тръмп бе, че той искаше да усложни положението на Китай – да ограничи неговите геополитически амбиции и да сложи край на, както се твърди, нечестните търговски китайски практики. Той просто направи и двете задачи още по-трудни.

Въпреки че Тръмп непрекъснато очерня ТТП, инициативата бе ключова част от американската стратегия да ограничава полето на действие и да оказва влияние върху надигащия се Китай. Вместо това Тръмп и неговите избраници говорят за налагане на „мир чрез сила“ в Азия – заплашвайки да преосмислят т. нар. политиката Китай – само една държава, да блокират достъпа на Китай до изкуствените му острови в Южнокитайско море и да трупат американски военноморски сили в региона. Всичко това вероятно ще поощри китайските твърдолинейни лидери и ще повиши цената, на която САЩ поддържат превъзходството си в региона.

То вероятно ще струва на Вашингтон някои от съюзниците му.
Едно успешно ТТП щеше да свърже важни икономики в тихоокеанския
регион от Япония до Виетнам и Чили, по-близо до САЩ,
затвърждавайки същевременно американското присъствие в
най-оживената и жизнена част на световната икономика. Сега
азиатските страни имат всички причини да поставят под въпрос
поетите от САЩ ангажименти и устойчивост, да не говорим за
обещанията на американските лидери. Някои от тези държави ще се
съсредоточат върху китайския пакт за свободна търговия в
региона, което ще засили, вместо да намали, тяхната зависимост
от китайската икономика. Ако Тръмп поиска тяхната подкрепа за
отблъскване на китайския експанзионизъм, те едва ли ще
откликнат на призива.

И тъкмо обратното – едно успешно ТТП щеше да окаже натиск
върху Китай, който не участва в пакта, да реагира адекватно. На
теория, за да се конкурира, Пекин щеше да отвори още пазарите си
за чуждестранни компании и да започне да се подчинява на
правилата за търговия и бизнес, писани във Вашингтон. (Всъщност,
поне някои реформатори в Китай негласно приветстваха
споразумението като средство за насърчаване на либерализацията у
дома.) Малко вероятно е заплахите на Тръмп за митата да
постигнат същата цел.

И ако не друго, защо един, според всеобщото мнение, хитър
преговарящ доброволно ще се откаже от един от най-силните си
инструменти за влияние? Дори ако Тръмп искрено мразеше ТТП, той
би могъл да поддържа някаква несигурност за намеренията си (в
тази насока поне изглежда е най-добър). Вместо това той разкри
картите си преди да е започнало каквото и да е реално пазарене с
Китай. Толкова по въпроса за „изкуството на сделката“.

Ако си мислите, че нищо от това няма значение, тогава си
имате работа с „алтернативни факти“. Бъдещето на американския
бизнес е в Азия, където стотици милиони хора стават по-богати
всеки ден. Американските износители имат нужда от тези пазари.
Компаниите имат нужда от ясни правила навсякъде и от възможност
да изграждат евтини вериги на доставки, на които може да се
разчита. Двустранните споразумения за свободна търговия, за
които Тръмп твърди, че подкрепя, няма да бъдат достатъчни.

А работните места, които са заплашени от ТТП? Ами,
споразумението всъщност щеше да унищожи известен брой работни
места – в Китай. С осигуряването на преференциално отношение на
износа от страни конкурентни на Китай по ниски разходи, особено
Виетнам, ТТП вероятно щеше да улесни изтичането на работни места
от китайското производство. Това допълнително би напрегнало
китайската икономика, която и без това се бори с вялата
конкурентоспособност, застаряващата работна сила и забавящия се
растеж.

Тръмп твърди, че като бизнесмен той възнамерява да ръководи
най-отворената към бизнеса администрация досега. Отхвърлянето на
ТТП обаче не е добро за американския бизнес. Не е добро за
американските фермери, които желаеха достъп до носещия печалби
японски пазар наред с всичко останало. Това няма да направи
Америка по-безопасна или да намали разходите за поддържане на
сигурността и свободата за навигация в Азия – напротив.

Вероятно Тръмп ще спечели някоя и друга точка за пиара си,
пускайки новината в профила си в Туитър. Като оставим това
настрана, той подкопава американския бизнес, измъква килимчето
изпод краката на съюзниците на САЩ и накърнява американския
престиж – вероятно непоправимо – в икономически най-важния
регион на света. Честита Нова година.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.