Македония – между фалшификациите на историята и боя над българи

Местните управници сочат България като заплаха, а медиите открито говорят на сръбски

Кръстьо Мисирков се определя в собствения си дневник като български македонец. Това не пречи в Македония да продължават да го възприемат като баща на нацията. Снимка : macedonia-science.org

Често се пише за всекидневните фалшификации и изкривявания на историята в Македония, за генерализациите и подтикването към шовинистични чувства, които се поддържат от образователната система и медиите в младата република. Наскоро тези факти станаха предмет на интерес и на финландската секция на Хелзинкския комитет за защита на човешките права.

Пропагандата наричана “история”, насаждана на децата от най-ранна възраст и запазена от времето на югославския комунизъм, създава постоянната конфликтност на Република Македония със съседните и земи. Правителството и медиите допълнително експлоатират тези нагласи, като подтикват към шовинистични чувства към цели нации, които са редовно представени като неприятели на „съществуващия от векове“ македонски етнос. Съседите са особено виновни, защото „крадат“ самобитната македонска история. Тъй като Република Македония ,още от своето създаване в рамките на титова Югославия, прогласи за свои духовни темели исторически личности, които са се декларирали като българи (революционери, възрожденци и царе), не е трудно да се предположи кой съсед е най-често на мушката на интерпретативно-фалшификаторската доктрина на македонизма.

В очакване на доклада на финландския Хелзински комитет можем само да изброим няколко примера от хубавата македонистична реалност.

В последно време в Македония се рекламира изключително книгата на Стефан Влахов Мицов „Философският ключ за македонската идентичност“. Там авторът пише, че „думата българин в западния свят повече означава медицинска диагноза, а не етническа принадлежност.“ Части от книгата все още се публикуват в македонския печат, а споменатото изречение, което е едно от многото антибългарски, беше поместено във вестник „Време . Авторът Мицов доскоро беше директор на Македонския културно-информационен център в София, а сега е на работа в македонското посолство в България.

В интервю за вестник „Вечер“ Мицов коментира : „Македонецът е човек отворен, толерантен, дори когато мисленето и твърденията на другия могат да го засегнат, те не влияят на неговата позитивна насоченост към света. Не рядко тази отвореност и толерантност се отразява негативно на македонеца. За разлика от него, българинът изпитва страх, той е патологичен случай. Оттук идва и неговия шовинизъм към всичко, което не е българско (особено македонското)…“

В началото на тази година в Македония беше обявено намерението да се отпечата новооткрития дневник на Кръсте Мисирков, човекът провъзгласен тук за баща на македонския литературен език и за личност номер едно в македонската история. Избухна огромен скандал, защото в дневника Мисирков се подписва като „македонски българин“. Веднага македонските медии започнаха да тръбят, че това е фалшификат, най-вече защото дневникът е намерен в България. Те пропускат да кажат, че Мисирков в по-големият период от живота си се е декларирал като българин, а дори се е изявявал и като български шовинист, наричайки сърбите „шумадийски свинари“. В по-редките си македонистични фази Мисирков нарича македонизма „ново течение“ и казва, че тъй като желанието на сънародниците му за обединение с България е неосъществимо, те трябва да отстояват своите собствени интереси и да се обособят национално. В глорифицираната в социалистическа Македония книга “За македонцките работи” ( за която сам Мисирков казва, че я пише като „импровизиран политик“) се подчертава, че бащата и дядото на писателя са се чувствали българи. Доста озадачаващо за хората, които не познават природата на македонизма, може да бъде и обстоятелството, че комунистическият режим е възхвалявал Мисирков, който е бил твърд антикомунист, а казано с речника на социалистите – реакционер.

Говорителят на бившите комунисти – СДСМ, Емилиян Станкович (вляво). Снимка: utrinski.com.mk

Но за наградата за най-умело обяснение защо не трябва да се печата дневникът на Мисирков, най-големи шансове има говорителят на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония, Емилиян Станкович – заради иновативната употреба на езикът на тялото. На специална пресконференция той първо разкритикува властта, че смее да печата тази книга, когато тя „идва от България“, след което направи драматична пауза от няколко секунди, наклони главата си назад, издаде брадата напред и каза бавно : „Внимавайте…от България!“

Вече много се писа за бруталното нападение на панихидата на Мара Бунева на 13 януари тази година, но не трябва да се забравят някои от премълчаните факти. Там хората бяха атакувани от защитниците на самобитността на македонската нация с викове: “Умрете Бугари”, “Смрт на Бугарите”, “Бугари Татари”… В деня на събитието само три медии (А1, Телма и Канал 5) дадоха думата и на потърпевшите от боя, а в следващите дни медиите в Македония целенасочено маргинализираха инцидента или пък изразяваха симпатията си към побойниците шовинисти. Телевизия Сител, вестниците “Вечер”, “Утрински вестник” и “Дневник” даваха думата само на биячите и техните адвокати, нарушавайки основното журналистическо правило – да се дава право на глас и на двете страни. Беше тиражирана лъжата, че предимно възрастните хора на панихидата са викали „Това е България“ и са псували „майка Македония“, а не се взе под внимание, че биячите бяха предварително екипирани с бейзболни бухалки, боксове и маски на лицата.

Драган Павлович Латас, шеф на телевизия Сител и вестник „Вечер“. Снимка : vecer.com.mk

Уредникът на Телевизия Сител и водещ на централната новинарска емисия, сърбинът Драган Павлович Латас, редовно представяше инцидента като нещо нормално и позитивно. Журналистът, известен като един от най-големите българомразци в Македония, каза дори, че всяка година млади патриоти „с два-три шамара“ решават проблема с пробългарски настроените хора, които отдават почит на революционерката Мара Бунева. Мисленето на Латас може да бъде още повече предмет на интерес на организациите, които се занимават със защита на човешките права, тъй като ръководените от него медии (Сител и „Вечер“) са изразителите на позициите на официалната власт в Македония. Друго твърдение на Латас, че Мара Бунева е извършила грях, убивайки официално лице на властта (което не е признавало македонската етническа индивидуалност и твърдяло, че македонските славяни са южни сърби) е особено интересно, с оглед на доразбирането на представите на управляващите кръгове в Македония.

В крайна сметка бяха задържани 15 хулигани, като обвинението се състоеше в крайно благата формулировка „участие в побой“. След намесата на директора на Управлението за сигурност и контраразузнаване Александър Миялков, формулировката беше сменена на „физическо нападение“. Това нагледно показва колко многобройни и мощни са структурите в полицията, които не само поддържат „самобитността“ на македонската нация, но и македонисткия шовинизъм.

На 7 август тази година, отново Телевизия Сител, без никакъв повод и причина, пусна в централната информационна емисия три минути от януарския репортаж на „Би Ти Ви“- „Македонизъм в криза“. Със странна мотивация и нескрит ироничен привкус, Сител излъчи част от изявите на македонски граждани с българско етническо чувство, които дават изява на самосъзнанието си и критикуват властта. Бяха съобщени и имената им. Един от въпросните граждани впоследствие веднага загуби работата си.

* Виктор Канзуров е македонски журналист. Други негови статии могат да се намерят в Интернет изданието tribune.eu.com. Интервю на e-vestnik с Виктор Канзуров може да прочетете тук.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.