СофияПловдивВарнаБургасРусе

За седмица Тръмп промени възприятията за Америка

в. Ню Йорк таймс

Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

В някаква степен президентът Тръмп промени за една седмица възприятията за американската външна политика повече от предшествениците му за последните седем десетилетия. На страна, която си е създала световна репутация като отворена към нуждаещите се и амбициозните хора от цял свят, сега след указа на Тръмп за имиграцията се гледа като на затваряща вратите си, както никога не го е правила дори след нападенията от 11 септември 2001 г. Двадесет години на усилия, макар и с прекъсвания, за възстановяване на отношенията с Мексико в търговията, антитероризма и борбата с наркотрафика се разбиха в караница с мексиканския президент Енрике Пеня Нието, която можеше да се избегне и която завърши с решението му да анулира посещението си в САЩ.

Когато премиерът на Великобритания Тереза Мей пристигна на едно сякаш до голяма степен успешно посещение – първата визита на лидера на близък съюзник в управлението на Тръмп, тя заяви, че трябва да се запазят санкциите срещу Русия, докато не изпълни задълженията си за Украйна. Тръмп запази мълчание. След разговора му на следващия ден с руския президент Владимир Путин в официалното изявление на Белия дом не бяха споменати нито Украйна, нито кибервойната за повлияване на американските избори, която накара президента Барак Обама да въведе нови санкции в последните дни от мандата си.

Възприятията и действителността не са едно и също. Възможно е след няколко години изказванията на Тръмп за „екстремни проверки“ и стремежът му да изгони някои от най-опитните американски дипломати от кариерата да изглеждат като намерение с бързи действия още от първата седмица да изпрати на света посланието, че той е стоял зад думите си, когато говореше за „Америка на първо място“.

В свое изявление в неделя Тръмп изглежда смекчи действията
си и изтъкна, че „това не е забрана на мюсюлманите, както
медиите невярно съобщават“. Той обеща „да намери начини да
помогне на всички страдащи“ – думи, които липсваха в петък,
когато обяви, че на всички бежанци от Сирия ще се забрани
влизане в САЩ безсрочно.

„Това е първата седмица“, каза в неделя по Ей Би Си бившият
министър на отбраната и директор на ЦРУ Робърт Гейтс. „Всяка
администрация, за която съм работил, започва да издава сума ти
укази“, за да се разграничи от предишната, каза той.

Обаче Гейтс, който е работил с осем президенти от двете
партии, бързо добави, че има риск Тръмп да засили усещането, че
Америка се отдръпва и издига стени, оставяйки вакуум във властта
по света.

„Този вакуум няма да се запълни от добронамерени сили“, каза
той. Други двама изтъкнати републиканци, сенаторите Джон
Маккейн от Аризона и Линдзи Греъм от Южна Каролина, определиха
включването в указа за имиграцията на големия противник Иран
заедно със съюзника Ирак като една от многото причини тези
ходове да са „самонанесена рана в борбата с тероризма“.

Тръмп едва ли е първият президент, който обявява промени в
политиката, които изненадват съюзниците и преобръщат
съществуващия ред. Решението на президента Ричард Никсън да се
откаже от златния стандарт и да признае Китай бяха сътресения за
системата. Също и решението на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак,
макар и сигналите за това да съществуваха от повече от година,
както и решението на президента Обама да сключи ядрено
споразумение с Иран и да възобнови дипломатическите отношения с
Куба.

В случая на Тръмп обаче има усещане, че поривът към промяна
е взел превес над проучване на неочакваните последствия.
Забраната за имиграция и посещения от седем страни настъпи с
минимална, ако изобщо я е имало, информация от Държавния
департамент за регионалните последствия. Същото важи за
изявлението на Тръмп, че смята да премести в Ерусалим
посолството на САЩ в Израел. Липсата на предварително обмисляне
как да се постъпва с притежателите на зелени карти и с иракските
преводачи, на които е било обещано допускане в САЩ в замяна на
службата им за американските войски, принудиха Белия дом да
коригира тълкуването си на указа по-малко от 48 часа след
подписването му от Тръмп.

Всичко това бе симптоматично за един нов президент, който е
склонен първо да туитне, а после да доуточнява подробностите.
„Това е политика на мълнията. Не бива да зачеркваш 70 години
външна политика, преди хубаво да си помислил какво да я замени“,
каза преподавателят от Харвард Джоузеф Най, който е бил
ръководител на Съвета на националното разузнаване и е писал как
САЩ могат да печелят влияние чрез своята „мека сила“ –
привлекателността на своята култура и демокрация.

Обаче в коридорите на Държавния департамент, където
номинираният за държавен секретар Рекс Тилърсън тепърва започва
да се ориентира, сред дипломатите от кариерата определено цари
усещането, че това е Година Нула, началото на нова епоха.

Миналата седмица екипът на Тръмп каза на редица от
най-високопоставените дипломати в департамента, някои от които
имат десетилетия служба, да напуснат кабинетите си. Почти всички
са подали оставки, какъвто е протоколът при смяна на
администрацията, но бяха изявили готовност да останат още
един-два месеца до назначаването на приемниците им, за да се
гарантира, че обектите на Държавния департамент са в
безопасност, американските граждани се евакуират от опасни места
и паспортите се издават.

Екипът на Тръмп ясно е дал да се разбере, че не се
интересува от преходи. (Тилърсън също така не се срещна на
четири очи с предшественика си Джон Кери преди встъпването в
длъжност на Тръмп.)

Това не е точно чистка, но си остава факт, че някои от
най-опитните дипломати на правителството са напуснали,
включително някои от най-високопоставените жени в департамента.
Сред тях е 67-годишната Ан Патерсън, помощник-държавен секретар
по близкоизточните въпроси и бивш посланик в Пакистан и Египет,
две от най-големите бурета с барут, пред които ще е изправен
Тръмп. 55-годишната Виктория Нюланд, която един от водещите
експерти по Русия в департамента и бивш постоянен представител в
НАТО, работила по украинската криза, реши да напусне, след като
заключи, че за нея вероятно няма място в администрацията на
Тръмп.

Такова „почистване на къщата“ оставя отворен въпроса дали
Тилърсън, който има богат опит в чужбина като изпълнителен
директор на „Ексон Мобил“, но никакъв опит като дипломат, ще
получи помощта, която му трябва в едно много по-различно
начинание от преговорите от името на най-голямата петролна
компания в света.

В такава обстановка дори видимо рутинни ходове като
реорганизирането на Съвета за национална сигурност придобиват
политическа окраска. В неделя главният стратег на Тръмп и главен
идеолог Стивън Банън бе назначен за постоянен член на
ръководния комитет на Съвета за национална сигурност, което
поставя един политически сътрудник на равна нога с държавния
секретар и министъра на отбраната. В същото време директорът на
националното разузнаване и председателят на Комитета на
началник-щабовете изглежда са понижени, като им е било казано да
присъстват само когато се обсъждат въпроси от техния ресор.

„Това е чиста проба лудост. На кого му трябват военни съвети
или разузнавателна информация за политиката по „Ислямска
държава“, Сирия, Афганистан, Северна Корея?“, написа в Туитър
досегашният съветник за националната сигурност Сюзан Райс.
Отговорът на Тръмп е прост: Когато трябва да внасяш коренни
промени в управленската върхушка, върхушката трябва да напусне
сградата.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.