www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 17 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Русия и Швейцария, любовна история, съградена върху петрол и пари

2 Февруари 2017

 

в. Тан

От 90-те години на миналия век, на бреговете на Женевското езеро започнаха да се създават стотици компании, които да продават богатството на бившия СССР на международните пазари. Петролът, зърното и металите ще донесат цяло състояние на швейцарските търговци.

Тя би могла да се нарече швейцарската Москва. Много далече от волжските степи и кремълските кули вече 20 години Женева е световната столица на търговията с руски петрол. “Богатството на града е изградена именно на това”, каза преди няколко години английският адвокат и специалист по търговията със суровини Джеръми Дейвис. “Триумфът на женевската платформа идва от търговията с руски петрол”, потвърждава бивш член на правителството на кантона.

Цифрите въздействат главозамайващо. Още през 2002-а ръководството на Yukos (тогава тази компания бе лидер на руската петролна промишленост) твърдеше, че е продало през току-що създаденото си женевско представителство петрол за над 3 милиарда долара. През 2015 година търговското дружество Litasco (дъщерна компания на Лукойл) е продало в Женева 165 милиона тона петрол петролни продукти - 3,2 милиона барела дневно - на стойност над 40 милиарда долара. Според разчети от 2012 година, 80 % от продажбите на руски петрол са правени в женевския район. Ситуацията не се е променила и досега. Това геополитически отклонение се обяснява с една колкото стара, толкова и колоритна история.

Търговия изток - запад

Руско-женевската идилия е отколешна. През 1910 година една
трета от студентите в швейцарските ВУЗ-ове са били руснаци, а в
Лозана те са били близо половината, припомня професорът по
съвременна история в Университета на Лозана Себастиан Гюекс.

По време на Студената война, макар антикомунистическа
Швейцария да е настроена враждебно към СССР, продължава да играе
важна икономическа роля за този идеологически противник. През
70-те години на миналия век СССР масово внася западна пшеница за
изхранване на населението си. Неговият монополист Экспортхлеб
купува зърно от посредници, действащи в периметъра от Женева до
Лозана. По-специално той работи с компанията Andre & Cie, която
е специализирана в търговията изток - запад, и Tradax, дъщерно
дружество на американската група Cargill.

Най-добри отношения с Москва обаче поддържа конкурентът на
Cargill, Continental Grain (Conti). Според легендата, през
лятото на 1971 година нейният основател Мишел Фрибур и
представители на СССР попаднали в буря, докато водели преговори
на яхта край корсиканското крайбрежие. Спасението от
корабокрушение щяло да стане основа на здрави дружески и делови
връзки.

Разрешение за излизане

Continental Grain пренесла дъщерната си компания Finagrain
от Париж в Женева, защото било твърде сложно да се водят
преговори от Франция при строгия контрол върху операциите.
Ръководител на Conti от онова време си спомня първите големи
доставки на американска пшеница и царевица в СССР през 1973
година. “Трябваше да бъдат организирани огромни влакови
композиции, за да се транспортират тези огромни количества
зърно”, разказва той. “Освен това трябваше да действаме тайно,
за да не хвръкнат цените на зърното и на превоза”.

Според този високопоставен служител на Conti, ако Женева е
станала европейският център на групата, то причината е, че
Швейцария е била мястото на среща между Изтока и Запада: “Много
по-лесно беше на хората от Изтока да им разрешат да излязат, за
да отидат в Швейцария, отколкото в САЩ или Лондон. Това бе и
епохата на разведряването: търговията трябваше да съдейства за
мирните отношения и Женева бе мястото, където това ставаше”.

При все това през 1991 година Съветският съюз се разпада и
настъпва хаос. Монополни компании като Экспортхлеб изчезват. На
тяхно място се появява рояк млади предприемачи, регионални
барони и престъпни групи, които се конкурират в битката за
суровините и промишлените активи: мини, хранилища за зърно,
пристанища, стоманодобивни заводи.

Михаил Прохоров, бъдещ олигарх и собственик на Norilsk
Nickel, е добър пример за действащите лица, които изплуват на
повърхността по това време. “Също като него, мнозина от тези
хора са млади, внасят компютри в Русия, носят скъсани кецове и
имат големи семейства в международната диаспора”, резюмира
Оливие Лонгшан от неправителствената организация Public Eye,
специализирана в сектора на суровините. “Те купиха заводи за
смешни пари благодарение на системата на приватизационните
бонове. Те нямаха достъп до международните пазари, продаваха
много евтино и за тях бе необходимо да изнасят и да получават
капитал. А за това личните връзки са важни, а понякога те се
създават с швейцарци благодарение на мрежите, изградени от
времето на СССР”. Също като Михаил Прохоров, емблематичният
олигарх Роман Абрамович ще разкрие първите си дружества в
Швейцария още в началото на възхода си.

В началото тези руснаци нямат нито пари, нито търговски
контакти в чужбина и продават продукцията си направо на изхода
от завода. Трябвало е да ги търсят на място. Женевските
посредници изпращали представителите си в най-отдалечени райони,
за да изясняват на място кой какво контролира и какво
произвежда.

Движещата роля на финансите

“Всяка голяма група имаше човек като мен”, разказва един от
тези агенти. “Това беше нещо като работа на детектив, трябваше
да намеря с кого да разговарям, адресите на компаниите, да се
представя, защото те никога не бяха чували за нас! Понякога имах
усещането, че съм първият чужденец, проникнал в тези затънтени
краища от времето на Чингис хан”.

След сключването на споразумението, швейцарските трейдъри
финансират на 80% или 90% доставките на безпаричните
производители, в замяна на документи, сочещи, че стоката
съществува и че е на влака, готова да бъде изнесена.

По-късно бизнесмени от бившия СССР създават собствени
компании в Швейцария. Много често, това са офшорни структури на
Британските Вирджински острови. “По това време бяха създадени
голям брой такива компании”, посочва женевски адвокат. Трябва да
се отбележи, че в Швейцария финансирането бе много евтино,
докато в Русия лихвите бяха до 20%. Структури от Британските
Вирджински острови откриваха тук сметки, за да се финансират в
много, много големи обеми. През този период финансистите имаха
движеща роля. Банката BNP бе твърде агресивна в началото на
новия век в Русия, Украйна и Казахстан”.

Парите, идващи от тези страни не миришат, а контролът срещу
прането на пари е едва в зародиша си. “В UBS откриваха сметки с
вагони на руснаци, които пристигаха в Женева”, спомня си банкова
служителка. “Не се задаваха въпроси, единствената информация,
която фигурираше в документите, беше забележката “трейдър на
петрол”. Никой не можеше нищо да провели или да обясни. Целият
бизнес минаваше през офшорки без каквото и да било данъчно
облагане. Голяма радост за руснаците, които бяха ужасени от
идеята да изгубят съвсем неотдавна придобитото си богатство
заради срив на тяхната валута или пък заради експроприация,
обявена от Кремъл.

Появата на гигантите

Търговците на зърно, торове и метали от края на 90-те години
обаче бяха само “ордьовърът”. През 2000 година гигантите в
руския петрол завладяват Женева. Една от първите, която стъпва в
града през 1992 година, е много дискретната Lia Oil SA, която
продава чеченски петрол. След това идва редът на петролната
група Yukos на милиардера милиардера Михаил Ходорковски, който
първоначално действа чрез непрозрачна мрежа от офшорни фирми.
Следват го десетки други като Norilsk Nickel на Михаил Прохоров
и петролният трейдър Gunvor.

Най-впечатляващото събитие обаче е идването на Lukoil,
чието присъствие в Женева води началото си от 1994 година. През
2001 година вторият по това време производител на петрол в света
след американския Exxon решава да изгради главния офис на
дъщерната си компания Litasco в самия център на града. За целта
започва да привлича кадри от конкурентите си . “Руснаците
дойдоха в Женева, защото имаха познания за бизнеса и защото тук
можеха лесно да намерят персонал, за да въртят бизнеса”,
резюмира петролният магнат Жан-Клод Гандур, който стана свидетел
как редица негови служители отидоха да работят за Litasco.
Основателят на Addax Petroleum ще види как един от екипите му е
откраднат по-късно от втория руски гигант - Gunvor.

Така Женева става столица на руския, казахстанския и
азербайджанския петрол. Статут, който кантоналните власти
активно окуражават. “По това време имаше истинска политическа
воля те да бъдат привличани”, спомня си бивш член на местното
правителство. “Не бива да се забравя, че в началото на 90-те
години Женева имаше дефицит от близо 500 милиона франка годишно.

В министерството на икономиката укрепването на
многонационалните компании бе издигнато в истинска догма и се
полагаха огромни усилия за икономическо пропагандиране. Всичко
за вземане беше добро, толкова критична бе ситуацията”.

В Швейцария руснаците щяха да намерят този благоприятен
климат, който от край време привлича трейдърите от цял свят.
“Именно данъчното спокойствие и регламентите ги накараха да се
установят в Швейцария”, посочва Филип Шалмен, икономист и
специалист по пазарите на суровини. “В Швейцария има стара
традиция да се затварят очите за определен брой дейности”,
допълва той. И да се предлага на чуждестранните инвеститори
най-конкурентната и най-гъвкавата данъчна система в света.

БТА




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com