СофияПловдивВарнаБургасРусе

Любовта и френските избори

Еманюел Макрон със съпругата си. Корица на сп. „Пари Мач“

В края на миналата година френското списание „Пари мач“ публикува на корицата си снимка на красив трийсет и няколко годишен мъж с атрактивна шейсетинагодишна блондинка, хванати за ръце. Двамата бяха на корицата на един от летните броеве хванати за ръце на плажа и в едно от пролетните издания, издокарани за държавна вечеря.

Докато Франция върви с бясна скорост към президентски избори през април (и вероятно към балотаж през май), тази необичайна двойка може да й помогне да не стане следващата страна, паднала в лапите на ксенофобския популизъм. Той е новакът кандидат за
президент Еманюел Макрон, а тя е бившата му гимназиална учителка по френски Брижит Троньо, сега негов най-доверен съветник и съпруга.

Макрон, 39-годишният бивш министър на икономиката, в момента е на второ място в социологическите проучвания. Той задмина консерватора Франсоа Фийон тази седмица благодарение на „Пенелопгейт“ – разследване дали родената в Уелс съпруга на Фийон е била назначена на добре платена правителствена служба, без всъщност да работи, наред с други твърдения.

Макрон все още изостава от фаворитката (за спечелване на първия тур) Марин льо Пен, която иска Франция да намали имиграцията и да напусне Европейския съюз. Макрон е твърд проевропеец и бързо заклейми решението на Доналд Тръмп да спре програмата за прием на бежанци в САЩ. Сондажите показват обаче, че Макрон с лекота ще победи Льо Пен при евентуален балотаж между двамата.

В негова полза играе фактът, че светът е в изборен сезон, в
който гласоподавателите искат да скъсат с установения ред. От
една страна, Макрон е „енарк“ – възпитаник на ЕНА (Националното
висше училище по администрация), най-елитното висше учебно
заведение за бъдещи президенти и министри – и е работил като
инвестиционен банкер преди бързото си издигане в йерархията на
Френската социалистическа партия. Миналата година обаче той се
отдели от управляващата (и линееща) партия, за да създаде своя
собствена центристка партия, която твърди, че е нито лява, нито
дясна. Младостта му е допълнителен бонус към това, че е нов в
политиката.

А необикновената му лична история му помага да не прилича на
поредния амбициозен „енарк“. Макрон и съпругата му се срещат,
когато той е 15-годишен десетокласник в Йезуитската гимназия в
Амиен, а г-жа Троньо е 40-годишна омъжена майка на три деца,
едно от които е в класа на Макрон. По онова време г-жа Озиер,
както тогава е фамилията й по съпруг, преподава френска
литература и ръководи театралния клуб.

Всички описват тогавашния Макрон като доста развит за
възрастта си талантлив пианист, отличник и участник в училищна
пиеса, на която Троньо е режисьор. (Когато бе министър, той
рецитира Молиер по памет по френска телевизия). „Със сигурност
не беше като другите. Винаги беше с учителите“, каза Троньо във
френски документален филм за Макрон. „Той не беше пубер“,
допълни тя.

Отношенията им придобиват романтичен характер, когато в 11
клас Макрон я убеждава да напишат заедно пиеса. „Писането ни
събираше всеки ден и създаде невероятна близост между нас“, каза
тя пред „Пари мач“.

По настояване или на разтревожените му родители, или на
изтерзаната г-жа Троньо Макрон напуска училището и довършва
средното си образование в престижната гимназия „Анри Четвърти“ в
Париж. Преди да напусне дома си, той казал на учителката си:
„Няма да се отървеш от мен. Ще се върна и ще се оженя за теб.“

С продължителни телефонни обаждания от Париж „малко по малко
той срази съпротивата ми“, каза тя. В крайна сметка Троньо се
развежда със съпруга си и се премества да преподава в Париж.
„Казах си: Целият ми живот ще отиде напразно, ако не го
направя“.

На сватбата им през 2007 г. Макрон благодари на децата на
г-жа Троньо, че са го приели и допълни, че двамата не са
„нормална двойка – макар че не обичам много този епитет – но сме
двойка, която съществува“.

Съществуването й е предизвиквало и враждебни реакции. Радио
хуморист неотдавна нарече дългокраката Троньо „Барби в
менопауза“. Критици наричат Макрон „любимец“ – нещо като любимец
на учителка – който си пробива път към президентството, като
парадира с личния си живот, за да спечели гласове.

Но френската преса често се възхищава на тяхната връзка.
Списанията я наричат модна икона и публикуват снимки на
младоликия г-н Макрон как подава шише с биберон на едно от
седемте си доведени внучета.

Помага и това, че макар романсът им да започва, когато
Макрон е скандално млад – веднъж щом учениците отидат в
университет, свалките между студенти и преподаватели са нещо
очаквано. Неочакваното в случая на Макрон е, че те продължават
да са заедно десетилетия по-късно.

Истинската любов оправдава много нарушения на нормите.
Най-голямото литературно събитие миналата есен бе „Писма до Ан“
– книга с 1276 страници романтични писма, които бившият президент
Франсоа Митеран е пращал на дългогодишната си любовница Ан
Пенжо. Запознават се, когато тя е на 19, а той на 45.
(„Чувствам, че не съм спирал да правя любов с теб от 15 август
1963 г.!“, заявява Митеран в писмо, написано седем години
по-късно).

Французите се гордеят с това, че не са фанатични моралисти.
Личният живот на политиците не трябва да се развиват по сценарий
и никой не очаква от тях дори да ги обсъждат. Марин льо Пен има
двама бивши съпрузи и й отне години да признае, че сегашната й
връзка е със съпартиец.

Но не бъркайте липсата на афинитет към нравоучението с
незаинтересованост. Един от признаците, че с политическата
кариера на Оланд е свършено, е, че никой вече не се интересува с
кого спи. Вместо него социалистите издигнаха бившия му министър
на образованието за президент. В момента той е на далечната
четвърта позиция в сондажите.

Едно от изискванията е любовният живот на политика да е
искрен, особено ако е част от публичния му имидж. Макрон отрече
през ноември по телевизията неспирните слухове, че тайно е гей и
живее „двойствен живот“. Въпросът не е в неговата сексуалност,
а в това какво е истината. Скритият смисъл тук е, че ако
любовната му история не е истинска, то и плановете му за
управление на страната са несъдържателни.
Нека се надяваме, че са заради бъдещето на Франция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.