Рекс Тилърсън – какъв човек ще ръководи външната политика на САЩ?

Рекс Тилърсън. Снимка: от тв екрана

Безкрайните трагедии в този свят не са заради конфликти между правилното и погрешното, а заради конфликти между правилното и правилното.

Георг Вилхелм Хегел (1770–1831 г.) – немски философ

Екипът на 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп още се окомплектова. Но е възможно да бъде направен един важен анализ – за външната политика на САЩ, след заемането на поста държавен секретар от Рекс Тилърсън, бившият шеф на потролната компания „Ексон Мобил”.

Тридесет и шест години след инаугурацията на Роналд Рейгън като стопанин на Овалния кабинет в Белия дом, геополитическата ситуация в света днес има сходни параметри с тогавашната.
През 1979 г. Съветският съюз е извършил въоръжено нахлуване в Афганистан, макар и формулирано като отговор на молба на законното афганистанско правителство. Поради реакцията на САЩ на този акт, Студената война достига своята най-гореща точка след Кубинската криза. Тогава Рейгън да определи за държавен секретар бившия командващ въоръжените сили на НАТО в Европа – четиризвездния генерал от армията на Съединените щати Александър Хейг. Имаше защо. Военен с дълга професионална биография, участник в стратегическото планиране на войната на САЩ в Югоизточна Азия по времето на президенстването на Ричард Никсън (1969–1975 г.).

През 2017 г. Доналд Тръмп заварва също доста

„напъхани в хладилника“

отношения между Съединените щати и Руската федерация. Противопоставянето отново е както геостратегическо: в Украйна и Сирия, така и идеологическо. На безсрочния пасаван за преминаването на идеите на либералната демокрация през границите на Русия, издаден от Борис Елцин, е сложен черен печат след заемането на президентския пост от Владимир Путин. Неотдавна администрацията на Барак Обама, чийто мандат изтича на 21 януари 2017 г., не само продължи санкциите срещу Русия, но и ги ожесточи.

Ето защо кадровото решение на Доналд Тръмп кой да заеме поста „държавен секретар“ в неговия екип е показателно за евентуалните му намерения в коя плоскост да се изграждат отношенията с Русия – чрез удряне на меча върху щита или посредством умела защита на националните интереси на масата на преговорите.

Според телевизия „Си Ен Ен“ Рекс Тилърсън има „добри отношения с официалните лица от всички нива (в Русия – б. а.), чак до президента Владимир Путин“. И именно Рекс Тилърсън – главният изпълнителен директор на най-голямата публична корпорация в света – петролният гигант „Ексон-Мобил“ беше номиниран от Доналд Тръмп за държавен секретар и след изслушвания в Конгреса беше одобрен да заеме поста.

Рекс Тилърсън постъпва в „Ексон-Мобил“ през 1975 г., след като получава диплома за инженер от Тексаския университет. Първоначално е инженер по добива, после за тридесет и една години той изкачва цялата йерархична стълбица в компанията. До 2006 г., в продължение на тринадесет години Рекс Тилърсън е заместник на прочутия вече бивш шеф на „Ексон-Мобил“ Лий Реймънд, който създава суров публичен образ на компанията и е често критикуван заради своята арогантност. Лий Реймънд се беше превърнал в любима мишена на природозащитниците, най-вече с непоправимия си скептицизъм към идеята, че въглеводородните горива (петролът и природният газ) причиняват глобалното затопляне. Рекс Тилърсън нееднократно е давал да се разбере, че се е асоциирал към схващанията на тогавашния си шеф.

Името на „Ексон-Мобил“ е замесено в една от най-големите екологични катастрофи в американската история. На 24 март 1989 г. танкерът „Ексон Валдес“ претърпява корабокрушение край бреговете на Аляска. В резултат от катастрофата в морето се изливат 260 хиляди барела нефт (около 40,9 милиона литра) и се образува огромно нефтено петно с размери с 28 хиляди квадратни километра. Впоследствие компанията е осъдена да изплати над 300 млн. щат. долара обезщетения на местните жители, както и глоба в размер на 507,5 млн. щат. долара.

Когато на 1 януари 2006 г. Рекс Тилърсън пое юздите на „Ексон-Мобил“ „Уолстрийт джърнъл“ го описа красноречиво така:

„Тексаски селяк, груб на външен вид,

с природна интелигентност, здраво седнал на седлото. Господин Тилърсън олицетворява холивудския образ на петролния авантюрист“. Той е един от малкото висши петролни мениджъри, които никога не са учили бизнес и нямат магистърска степен, което не го е спряло да стигне до пост с невероятен мащаб и влияние.

Всеки служител в централата на „Вседържеца“, както наричат „Ексон-Мобил“, е според прерогативите си важна персона в енергийната подгрупа на световния бизнес елит. Фирмата осигурява през 2006 г. 83 700 работни места в 95 страни по целия свят. През същата година добива два пъти повече нефт и газ от цялото производство на Кувейт и е получила приходи от 370 милиарда долара с рекордна печалба от 39,5 млрд.

Към 2012 г. „Ексон-Мобил“ е най-голямата корпорация в света по пазарна капитализация (408,78 млрд. щат. долара) и по приходи (44,88 млрд. щат. долара). Всъщност „Ексон-Мобил“ е образувана през 1999 г. и е резултат от сливането на „Ексон“ и „Мобил“. И двете компании са наследници на „Стандарт ойл“, собственост на Рокфелер, която е принудително разделена от американското правителство през 1911 г. на няколко по-малки компании. Понастоящем „Ексон-Мобил“ произвежда около 3 % от световния добив на нефт и около 2 % от съвкупната енергия в света.

По силата на своя пост Рекс Тилърсън се ползва с близки връзки както с Белия дом, независимо чия партия е излъчила президента на САЩ, така и

със самия връх на истеблишмънта на страната

Близостта на Рекс Тилърсън със северноамериканския политически елит идва на практика и от щедрия бюджет на неговата компания за лобиране. През 2004 г. например „Ексон-Мобил“ похарчи над 7,5 млн. щат. долара за тази дейност и почти толкова и през 2005 г. (За сравнение нейните петролни „братовчеди“ „Бритиш петролеум“ и „Шел“ са изразходвали само 2,8 и 1,4 млн. щат. долара съответно.

Политическите връзки на Рекс Тилърсън се простират в чужбина, особено в Русия. Както казва главният изпълнителен директор на „Ексон-Мобил“: „Живеем в глобално общество, икономиките ни са взаимозависими и тъй като енергетиката е важен фактор за икономическия растеж, съвсем естествено е когато има търсене на доставките на горива, има и зависимост“. И заради това той убеди ръководството на компанията да похарчи цели 20 милиарда щатски долара за търсене на нови находища и създаване на нови производствени мощности. За да разшири дейността на компанията, която рафинира петрол в двайсет и шест страни и добива петрол и газ в трийсет и седем, Рекс Тилърсън предприе инициативи в суровата сибирска тундра, чиито газови находища гарантират огромни печалби. „Ексон-Мобил“ контролира американската квота от проекти в Сахалин, където работи консорциум от американски, руски, японски и индийски  петролни компании. Проектите са на стойност повече от 12 млрд. щат. долара. Но поради наложените от администрацията на Барак Обама санкции срещу Русия, тези проекти понастоящем са замразени.

Независимо от твърдия си характер, Рекс Тилърсън е прагматичен в необходимата степен за високия му пост. Ето защо се опитва да засили възприемането сред обществеността на „Ексон-Мобил“ като корпоративно отговорна. Той зае позиция, че „въпреки липсата на научни доказателства, рискът за обществото от парниковия ефект може да се окаже достатъчен, за да оправдае сегашните мерки“. Това е важно обстоятелство, защото тази позиция принадлежи на човек, който стои на върха на най-голямата публична компания в света.

С назначението на Рекс Тилърсън на поста държавен секретар, Доналд Тръмп дава

недвусмислен сигнал към света:

начело на външната политика на Съединените щати застава твърд играч, но с изградени широки контакти в бизнес средите и държавните администрации в чужбина. Които също ще бъдат използвани при отстояването на националните интереси на САЩ, такива, каквито те са според възгледите на новата републиканска администрация. Направените досега от Доналд Тръмп изказвания спрямо бъдещите отношения с Руската федерация дават основание за вероятност на хипотезата, че те ще бъдат изграждани върху принципа за взаимния баланс на интересите.

Именно затова Рекс Тилърсън, с неговия дългогодишен и задълбочен опит да постига успеха по мирен път, е подходящата кандидатура за главен външнополитически оператор в екипа на новия президент и е предпочетен от Доналд Тръмп пред редица професионални политици от Републиканската партия. Колкото се отнася до заявената от Рекс Тилърсън позиция по отношение на Русия при изслушванията преди одобрението на неговата кандидатура от Сената на САЩ, разминаваща се с възгледите на неговия шеф, то засега тя е само в сферата на дискурса. Пък и все пак президент е Доналд Тръмп.

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.