Букурещ: Пропастта между Площада на победата и президентския дворец

Протести в Румъния. Снимка: от тв екрана

Тези дни на улицата имаме две представителни извадки на двете Румънии, които можем да наречем най-общо „противници на Социалдемократическа партия“ (СДП) и „привърженици на СДП“. Лагерът „анти-СДП“ се е настанил на Площада на победата, докато „про-СДП“ се е разположил пред двореца Котрочени (президентството).

Ако отидеш на Площада на победата, ще научиш, че другите са с промити мозъци, докарани с автобуси. Пред Котрочени ще научиш точно обратното – другите са платени от Сорос и от чуждестранни корпорации, че се дрогират и че дори не са чели постановленията,
които критикуват. Едните казват за другите, че са стари и беззъби, другите – че са деца в маркови дрехи, на които всичко им е снесено на тепсия. (Върхът е, че през 1990 г. на митингите на Фронта за национално спасение (от който произлиза днешната СДП – бел. ред.) се скандираше: „Беззъби старци искат да станат президенти“ по адрес на тогавашната опозиция). Двата лагера имат единомислие, когато стане дума, че защитават демокрацията и когато скандират: „Оставка!“ и „Крадци, крадци!“; в допълнение има единомислие и по въпроса, че е имало нещо сбъркано с онези постановления.

„Румъния на противниците на СДП“ вижда в другите абсолютния враг, защото от 26 години гласуват и довеждат на власт СДП. „Румъния на привържениците на СДП“ демонизира другите, защото пречат на СДП да осъществи управленската си програма, която ще им донесе благосъстояние. И точно тук е изворът на трагедията: за всеки от двата лагера, другите са някакви по-низши хора. В резултат на това, дори не опитват да чуят какво казват другите.

Разбира се, не може да очакваш тези от площада да бъдат
съгласни с мнението на тези пред президентството, нито
обратното. Можеш да искаш обаче да приемат, че едните са
граждани, както и другите, и да уважават правото им на мнение.
Само че уважението на чуждото мнение не може да се резюмира в
позицията „остави ги да си протестират, аз си следвам моя план“
(патент на Илиеску) /Йон Илиеску е лидер на Фронта за национално
спасение и бивш президент на Румъния – бел. ред./. Това
уважение предполага усилие да разбереш другия. Не може да
претендираш, че уважаваш нечие мнение, докато не се попиташ,
поне за миг, дали някак другият също няма право.

Де факто, неуспехът в предизборната кампания на партиите от
настоящата опозиция – Съюз за спасение на Румъния и
Национално-либерална партия, може да бъде обяснен точно с факта,
че не положиха никакво усилие да разберат „другата Румъния“ и
да се обърнат към нея. В съдържанието и в стила на речите на
тези партии нямаше нито дума, адресирана към смятаните за
привърженици на СДП – така наречените социално подпомагани,
губещи от социалните промени, носталгици по комунизма. Но, и те
съществуват и не могат да бъдат съдени, защото защитават едно
правителство, което им е обещало по-добър живот.

Можем да иронизираме безкрайно лидерите на СДП, които
заплашват, че ще изкарат на улицата милиони демонстранти, но
трудно биват последвани от няколко хиляди души. Нормално е да
отхвърляме подлостта на онези, които се възползват от
унизителното положение на десетките хиляди арестанти, за да
пуснат на свобода няколко бивши висши чиновници и да отърват от
съдебни дела други. Но, онези които гласуваха за тях, сега
излизат на улицата за тях и продължават да бъдат наши съграждани
и трябва да бъдат третирани с уважение (сякаш тогава, когато
скандираме „Антикорупционната агенция да дойде да ви вземе“ сме
по-съобразителни?). Не за друго, но иначе не можем да искаме от
тях да чуят и да уважават тези на площада.

Напрежението, което се натрупа в обществото, е резултат от
липсата на комуникация между двата лагера. При нормални
обстоятелства диалогът би трябвало да е иницииран на равнище
политици, но изглежда те нямат благоразумието да го направят.
Ако те го нямат, да опитаме ние, на улицата. Те, политиците,
могат да си позволят да живеят в постоянен конфликт – злите
езици дори казват, че те се хранят от скандала. Но ние,
останалите, не можем да си позволим това: когато си тръгнем от
площада, се срещаме рано или късно със съседа, който идва от
Котрочени.

Сегашното положение, при което двете Румънии взаимно не се
зачитат, когато направо се ненавиждат, не може да доведе до
изход от задънената улица, в която се намираме. Може да има
етапни победи на едните или другите, но не може да се върви
напред.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.