Успешните провали на властта и нейната псевдоопозиция в България

Борисов в борба със зимата
Бойко Борисов. Шарж: Чавдар Николов

Коментаторът в ivo.bg Димитър Симеонов е обобщил какво постигнаха управляващите от (НДСВ, БСП, ДПС и) ГЕРБ за 10 години, през които България е захранвана от еврофондовете и постъпленията от българите, работещи на Запад. Авторът Димитър Симеонов е озаглавил коментара си “След двете управления на ГЕРБ да погледнем статистиката”, но справедливостта изисква да добавим и “приноса” за тази черна равносметка на споменатите по-горе партии, управлявали също в този период, включително чрез съзаклятието си с ГЕРБ в периодите, в които се правят на опозиция.

Правя уточнението (без редакторска намеса в текста на автора) за съучастието на НДСВ, БСП и ДПС в провала, който от ГЕРБ наричат успех, за да не си помисли някой, че целта на публикацията е да помогне на червено-кафявата пропаганда в отстраняването на своя конкурент по пътя към властта.

Желаещите да прибавят и вината на онези от Реформаторския блок, които не пожелаха да се разграничат от “успешния” Борисов и позволиха да ги обезличи по този начин, имат основание да го направят, колкото и незначителна да беше ролята им на дребния сателит, неспособен на каквото и да било самостоятелно решение в сянката на премиера-слънце, който вече заплашва да направи разкрития какво го е накарало да ги приюти във властта, т.е. да им прехвърли отговорността за провалите, за да блесне отново “целият в бяло”.

Защото Борисов не е като вечната Фандъкова, чиято сила е в излъчваната от нея слабост на добрата жена, отказваща да се конфронтира с когото и да било, което й гарантира образа на най-доброто и познатото малко зло. Борисов мачка с наслада слабите като носни кърпички, след като ги е употребил и макар да отиват в коша, повече не успяват да преперат биографиите си на осополявени парчетии от смокиновите листа на властника.

А също така искам да добавя изпреварващо срещу радостта на евромразците сред евразийците, че провалът, посочен с факти от автора на статистиката Димитър Симеонов, е чисто нашенски, за да не кажа “нашистки”, т.е. “рашистки” и е постигнат не по вина на Европа и ЕС, а въпреки милиардите, които се изсипват тук от общата европейска хазна. За което се изисква специален мутренски талант от един български Атлант, затвърдил статута на европейска и натовска България в постсъветския период като придатък на руския неоколониализъм – цели 22 на сто от българската икономика е зависима днес от Русия.

По този показател сме не просто най-застрашената европейска страна, а направо сме уникални в това нещастие. Защото сме уеднаквили законодателството си с европейското, но на практика тук важи законът на сибирската джунгла: на почит е корупцията и налагането на решения от позицията на силата и мускулите, а не равенството пред закона и здравият разум, подсказващ интелигентни решения.

Мислите, че преувеличавам? Замислете се преди подобен упрек що за (руска) демокрация имаме, в която натовареният с най-много власт управник говори за себе си като за “най-големия демократ” и “най-подготвения да управлява”, депутите от собствената му партия (наистина собствена, осъдена на смърт, ако вождът реши да я убие като Иван Грозни сина си) са негови (т.е. без автентична законодателна воля), а същевременно се признава за “прост”, за да бъде вожд и на “простите хора”.

Това е властовият език на политика, който не може да си каже две думи с никой чужденец без преводач, освен ако чужденецът не позназнайва руски, като нашият “познавач на руската класика” Бойко Борисов – по Антон Тодоров, доколкото може да му се вярва за това смайващо разкритие, направено от него за неподозираното досега от нас качество на (по)читателя на “Винету”.

Същият самохвалник, който разиграва държавата със своите оставки на принципа “иди ми, дойди ми”, преследвайки личната егоистична цел да си преподрежда властовите карти с цената на съответните политически кризи, си умира за фотосесии. Подобно на Путин се демонстрира ту гол до кръста (с бръсната гръд и небръсната физиономия), ту облечен по мутренски маниер, а най-вече като “човек от народа” по табиета на своя образ(ец) Живков, чийто образ и подобие е.

Ето и класацията на Димитър Симеонов:

1.София е най-замърсената столица в Европа (данни на Европейската агенция по околна среда). 18 000 българи умират годишно от мръсен въздух.

2. Четири от петте най-мръсни градове в Европа са български.

3. София е сред най-рисковите градове в света – Световната здравна организация от 2015 г.

4. България е най-бедната страна в ЕС – Евростат.

5. България е най-бедна и с най-лоши условия за живот в Европа – Евростат.

6. От 1 януари 2016 г. минималните работни заплати в ЕС варират от 210 евро в България /420 лева/ до 1923 евро в Люксембург /над 3800 лева/ – Евростат.

7. Последно място сме по покупателна способност.

8. Около 1,5 млн. са неосигурените и никой от тях не ходи на лекар, разчитат само на Бърза помощ.

9. Българските граждани са най-бедните в Европейския съюз.

10. България е на трето място в света по смъртност. Пред нас са Лесото и Украйна – Доклад на ЦРУ за 2015 г.

12. България е с най-много болници на глава от населението в ЕС и с най-висока смъртност в ЕС.

13. Средната продължителност на живота в България е най-ниска в ЕС – 74 години. Детската смъртност на деца е най-висока в ЕС – два пъти по-висока от средната за Европа.

14. Един на всеки петима българи живее под долната граница на бедността с 323 лева месечен доход.

15. Пациентите в България плащат много повече за здравеопазване, отколкото могат да си позволят.

16. Ширещата се корупция надува и без друго високите разходи за здравеопазване.

17. България е най-корумпираната държава в ЕС по данни на Transparency International.

18. Последни сме в Европа по икономическа свобода. Най-сериозните слабости: проблемите с независимостта и безпристрастността на съда, корупцията в средите на магистратите, както и недоверието в полицията, бюрокрацията и високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата.

19. Последно място в Европа по върховенство на закона. Основна пречка е корупцията.

20. България е лидер по брой органи, които имат функции по противодействие на корупцията – ДАНС, НАП, Сметна палата, Комисия за конфликт на интереси и т.н. Резултатите обаче са най-ниски. Изследването е на асоциация „Прозрачност без граници“.

21. Най-ниска обществена подкрепа имат парламентът (10.6%) и главният прокурор (11%). Данните са на Алфа рисърч.

22. За последните 15 години, независимо от смяната на поколения, правителства и политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици. Според хората това е основен фактор за лошото управление и неслучващите се реформи (така са считали 46% през 1999 г. – 42% през 2012 г. – 45% през 2015 г.).

23. Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за “замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи на банката.

24. България е на 136 място в света по свобода на словото. За последните 10 години тя е паднала с около 40 места.

25. Най-труден достъп до кредити в ЕС.

26. Най-труден и скъп достъп до здравеопазване.

27. Лоши условия за живот по стандартите на ЕС.

28. Едни от най-високите нива на стрес в ЕС.

29. Най-ниска средна заплата.

30. Най-стари коли.

31. Изключително високи нива на психичните разстройства.

32.Тромави или неработещи институции и пр. и пр. Турете дипломатическите гафове, мракобесните действия на службите ни, разпада на МВР, зависимостите на политици и бандити – и драмата става пълна.

И как трябва да бъдат наричани управниците, които докараха страната и хората до това пропадане? Безалтернативни? Единствени? Патриоти? Кадърни? УСПЕШНИ?

Искали трети мандат… айде у лево!!!

Вземете ги да управляват домашния ви бюджет и този на фирмата ви…

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.