СофияПловдивВарнаБургасРусе

Столът на Тръмп се разклати с „малко помощ от руските приятели“

Съветници и приближени на президента са контактували през 2016 г. с руското разузнаване. Приемат се залагания, че няма да изкара мандата си

Владимир Путин и Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

Телефонни разпечатки и прехванати разговори показват, че съветници и приближени на Доналд Тръмп са имали многократни контакти през 2016 г. с високопоставени представители на руски разузнавателни служби, пише днес „Ню Йорк таймс“. Вестникът се
позовава на настоящи и бивши членове на федералната администрация, според които това е било констатирано от американски правоохранителни и разузнавателни агенции по времето, когато те са търсели доказателства за опити на Русия да се намеси в предизборната кампания в САЩ чрез хакерски пробив в сървърите на Демократическата партия. След това разследващите екипи се опитали да разберат дали щабът на Тръмп е заговорничел с руските служби за хакерските атаки или за друго въздействие върху изборния процент, но доказателства за това не били открити засега, пише изданието.

„Ню Йорк таймс“ уточнява, че прехванатите разговори са различни от онези на бившия вече президентски съветник по националната сигурност Майкъл Флин с руския посланик Сергей Кисляк, довели до оставката на Флин.

Според вестника ФБР проучвало подробно връзките освен на Флин на още най-малко трима приближени на Тръмп с руското правителство, но не е известно дали техни разговори са били подслушвани. Това са Пол Манафорт, бившия шеф на кампанията на
Тръмп, работил в миналото като политически консултант в Украйна. Картър Пейдж, бизнесмен и бивш съветник по външна политика в
щаба, Роджър Стоун, дългогодишен активист на Републиканската партия. И тримата отричат, че се имали неуместни контакти с
руски представители. Флин е бил разпитан на 26 януари от ФБР, но не е ясно какво е казал, пише „Ню Йорк таймс“.

Лондонският „Гардиън“ заявява, че с публикацията на
нюйоркския вестник „скандалът за руското влияние, погълнал Белия
дом, драматично се задълбочи“. Въпреки някои неясноти около
тези разкрития, те заплашват администрацията на Тръмп на няколко
нива, смята вестникът. Първо, драстично противоречат на думите
на говорителя на Белия дом Шон Спайсър, който във вторник
повтори по-ранните си уверения, че преди изборите екипът на
Тръмп не е имал никакви контакти с руски официални лица, а това
бе декларирано и от самия Тръмп. Второ, продължава „Гардиън“,
разкритията засилват натиска върху лидерите на републиканците в
Конгреса да свикат най-сетне изслушвания за руската намеса в
изборите. Трето, те са нов признак, че служители на
разузнавателните служби са склонни на изтичане на информация,
уличаваща администрацията на Тръмп. И четвърто, те добавят
обстоятелствена тежест на данните за връзките между щаба на
Тръмп и Кремъл, събрани и предадени на ФБР от бившия служител на
МИ6 Кристофър Стийл.

Парижкият „Либерасион“ пише, че оставката на Майкъл Флин е
отражение на трудностите, които изпитва новата администрация на
САЩ още от първите дни на съществуването си. И сега Тръмп трябва
да се постарае да възстанови репутацията на своята
администрация, която в момента е в процес на свободно падане,
смята вестникът.

Варшавският „Газета виборча“ констатира, че ако се съди по
публикациите на американските медии разузнавателните служби на
САЩ нямат доверие на Тръмп и са престанали да споделят с него
най-големите си тайни. Вестникът припомня думи от януари т.г. на
сенатора Чък Шумър, лидер на демократическото малцинство в
Сената, с които той предупреждава Тръмп да не влиза в конфликт
със собственото разузнаване и да го смята за враг, защото това
би било голяма глупост.

Последствия за Русия

Оттеглянето на съветника на президента Доналд Тръмп по
въпросите на националната сигурност Майкъл Флин ще има твърде
съществени и далечни последствия, включително и за Русия, пише
днес руският делови всекидневник „Комерсант“. На първо място,
Флин бе смятан за един от най-лоялните по отношение на Москва
членове на новата администрация, което не може да се каже за
неговите потенциални наследници. Второ, неговата оставка може да
провокира поредица от кадрови промени в Съвета за национална
сигурност, в който, до данни на „Комерсант“, вече са започнали
да търсят кандидати за поста съветник по Русия.

Вестникът цитира шефа на комисията по международните въпроси
в руския Сенат Константин Косачов, според когото Майкъл Флин не
е бил русофил, но „за разлика от много други американци на
високи постове все пак бе открит за диалог“.“Но даже готовността
за диалог с руснаците се възприема от ястребите във Вашингтон
като престъпно мислене. Да се принуди да подаде оставка
съветникът по националната сигурност заради контакти с руския
посланик – това не е само параноя, а нещо неизмеримо по-лошо.
Или Тръмп не е получил желаната самостоятелност и него
последователно го притискат в ъгъла, или русофобията е поразила
сега и новата администрация“, писа Косачов във Фейсбук.

„Комерсант“ цитира и шефа на московския център „Карнеги“
Дмитрий Тренин, който смята, че оставката на Флин не може да се
разглежда извън разногласията в новата администрация и нейните
противници по отношение на Русия. „Флин стана мишена по поредица
от причини, включително и заради контактите си с Русия. Твърде
много хора в американската върхушка бяха недоволни, че Тръмп
назначи именно него за свой съветник. Изказваха се опасения, че
(под негово влияние) президентът може да тръгне към отстъпки за
Русия. Този натиск се оказа успешен. Оставката на Флин е първото
тежко апаратно поражение за Доналд Тръмп. Флин беше в
най-тесния вътрешен кръг на президента и към него лично,
доколкото разбирам, не е имало претенции. Но сега (президентът)
трябва да се примири с това, че един от най-близките му
съратници излиза от играта под натиска на неговите политически
опоненти“, казва Тренин пред „Комерсант“.

Според вестника за приемници на Флин се сочат трима души,
които са далеч по-малко благожелателно настроени спрямо Москва –
Джоузеф Келог, Дейвид Петреъс и Робърт Хауард. Освен това
оттеглянето на Флин може да повлияе на избора на кандидат за
съветник по Русия и Евразия в Съвета за национална сигурност. По
информация на вестника за този пост се обсъждат трима
кандидати: бившият военен аташе в посолството на САЩ в Москва
Тим Ши, шефът на Центъра за националния интерес Пол Сондърс и
шефът на института „Кенън“ Матю Рожански.

Политическите противници на Тръмп се надяват, че признанията
на Майкъл Флин за разговорите му с руския посланик във
Вашингтон Сергей Кисляк могат да станат прелюдия към импийчмънт
на самия президент. Вестникът припомня, че вчера група
конгресмени демократи официално са поискали закрит брифинг за
обстоятелствата около оставката на президентския съветник. Те
искали да знаят кой го е упълномощил да обсъжда санкциите с
руския посланик.

Букмейкърите дори са започнали да приемат залагания, че
Доналд Тръмп няма да успее да изкара мандата си.
„Комерсант“ се спира и на обясненията, които Флин е дал във
връзка с оставката си. „Аз проведох безброй телефонни разговори
с мои чуждестранни колеги. Тези разговори са стандартна практика
при всеки преход на властта в такива мащаби, отбеляза той. За
съжаление, заради бързия развой на събитията аз непреднамерено
предоставих на новоизбрания вицепрезидент на САЩ и на други
представители на Белия дом непълна информация, отнасяща се до
моя телефонен разговор с руския посланик.“

Става дума за няколко телефонни разговора, които по данни на
американските медии са се състояли на 29 декември, когато
тогавашният президент Барак Обама изгони 35 руски дипломати,
лиши сътрудниците на руското външно министерство от достъп до
две вили на посолството и въведе ограничения за ръководствата на
двете руски спецслужби – ФСС и ГРУ. Скоро след това руският
външен министър Сергей Лавров обеща, че реакцията на Москва ще
бъде огледална. Малко по-късно обаче президентът Владимир Путин
обяви, че няма да има симетрични ответни мерки. Някои експерти
тогава предположиха, че руските власти са проявили толкова
великодушен жест, защото са получили някакви гаранции от
представители на екипа на Доналд Тръмп, отбелязва московският
вестник.

Тези подозрения се засилили, когато в медиите се появила
информация за телефонни преговори между Майкъл Флин и (руския
посланик) Сергей Кисляк. Съветникът на избрания, но още
невстъпил в длъжност президент на САЩ, бе заподозрян в нарушение
на т.нар. „закон Логан“, приет през 1799 г. и формално действащ
и до днес в САЩ. Според този закон американски граждани, които
не са специално упълномощени, нямат право да водят преговори с
представители на чужди държави, с които САЩ имат разногласия. И
макар че този закон никога не е бил прилаган на практика,
журналистите започнаха да използват всяка възможност да задават
въпроси на представители на администрацията за същността на
преговорите на Майкъл Флин и Сергей Кисляк.

В Белия дом обаче настояваха, че в тези телефонни преговори
не е ставало дума за санкциите. Това на два пъти заяви и
вицепрезидентът Майк Пенс. Кремъл също отрече санкциите да са
били обсъждани, пише „Комерсант“.

Едва след като американски медии, позовавайки се на
източници в спецслужбите, които били подслушали разговорите на
Сергей Кисляк, съобщиха, че един от тези разговори бил записан,
Майкъл Флин заяви, че не помни подробности за всички свои
разговори. От молбата му за оставка обаче все пак става ясно, че
паметта му се е върнала, отбелязва московският вестник.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.