www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 22 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Има бъдеще за Белене и без АЕЦ

16 Февруари 2017

 

На площадката „Белене“ може да се изгради технологичен и бизнес център със зелено пристанище

Работници на строителната площадка на втората българска АЕЦ “Белене”. Снимка: Ройтерс

„Неядреното бъдеще на Площадката Белене“ бе темата на открита дискусия в Свищов на 13 февруари, организирана от Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Комитета за Еколого-икономическа защита на Свищовския регион. Участваха експерти от ядрения сектор, активни граждани, представители на академичната общност и местния бизнес, защитници на чистата околна среда и студенти. Проф. Никола Янков и д-р Георги Касчиев изнесоха презентации с актуална информация и предложения за енергийното и икономическото бъдещето на района и площадката. Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че ядреното бъдеще на Северен централен регион не е тяхното бъдеще. До края на месец февруари бизнесмени, предприемачи, представители на академичната общност и граждани ще формират инициативна група за алтернативно развитие в трите дунавски градове и съседните общини. Хората се обединяват около идеята, че в техния регион трябва да продължат да се развиват алтернативният туризъм, биологичното земеделие, хранително-вкусовата и текстилната промишленост и проекти за възобновяема енергия.

АЕЦ „Белене“ като рисков и неизгоден проект


Д-р Георги Касчиев, ядрен физик с 44-годишен опит в ядрената енергетика и 16 години работа в АЕЦ „Козлодуй“, бивш председател на Агенция за ядрено регулиране, обоснова становището си, че проектът АЕЦ „Белене“ е твърде рисков, като изложи в своята презентация доказателства за това.

Основният риск от проекта е радиоактивното замърсяване при потенциална тежка авария в резултат разрушително земетресение в огнище Вранча, Румъния (При земетресението в Свищов през 1977 г. например загинаха 120 души). Дори да не стане такава авария проектът би причинил и множество екологични и академични проблеми – би отблъснал инвеститори във високотехнологични, в биологични производства, в туризма, студенти и преподаватели желаещи обучение и кариера в Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов. Пряка последица от него би били дискредитиране на земеделската продукция в района, която осигурява работа на местните хора без специално образование.

Очакванията за работната ангажираност на местните хора не отговаря дори на посочения в документите персонал от 3600 души по време на строителството на АЕЦ „Белене“, защото 2500 от тях трябва да бъдат руски специалисти с висока квалификация. Противно на очакваното, проектът би се характеризирал с невисока вторична заетост. Реализирането му би довело след себе си завишени нива на битова престъпност, корупция и други негативни последици.

Друг аргумент срещу втора АЕЦ в България са високата цена от новите атомни централи в света, която е над 10 евроцента на киловатчас. Затова, според Касчиев, невъзможно е при инвестиции в централата от над 10 млрд. евро, токът да се продава за 3,5 евроцента за киловатчас, както твърдят неговите защитници.
Още повече, прогнозите на БАН посочват, че до 2030 г. България няма нужда от нови базови мощности.
Трета причина за икономическата необоснованост на нови ядрени мощности представлява огромният нерешен и недискутиран проблем с радиоактивните отпадъци, особено високо активните от тях, хранилището за които ще струва над 3 млрд. евро, а пари за такова хранилище не се събират.

Туризъм, транспорт, търговия и земеделие

„Струва ли си реализацията на проекта в толкова рисков район или е за предпочитане използването на Площадката за алтернативни цели?“, попита д-р Касчиев. Пример за самоинициатива, управлявана от частни инвестиции е прогресивно развиващата се „Тракия икономическа зона“ в Пловдив. Южната част на страната развива стабилна икономика именно защото съществуват добри транспортни връзки и условия за общински и частни инициативи.

Според Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие, занимавал се над 10 години с казуса АЕЦ „Белене“, необходимо е укрепването на синергичната връзка между общинските институции и инвестиционния сектор. Площадката трябва или да бъде върната на общините Белене и Свищов, или да се развие като проект. Според Сандов, площадката има потенциал за развитие в сферата на биопроизводство, леката промишленост и туризма. Според него съвсем реална възможност например представлява изграждането там на технологичен и бизнес център, както и зелено пристанище за зареждане на плавателни съдове, задвижвани от възобновяема енергия.
Петко Ковачев от Института за Зелена политика каза, че всеки район има право на избор на алтернативи, като например: ВЕИ, системи възли от зелената енергия, както и зелен транспорт, а именно вело-коридори и възможности за възстановяване на съществуващата жп линия и развиване на Паневропейския транспортен коридор 7. Управлението на площадката може да се предостави на структура, която да води отчетите си прозрачно и съвместно с всички заинтересовани страни.

Йоан Йорданов, магистър по агробизнес, подкрепя идеята за включване на младежите в инициативи. Албена Симеонова от Фондация за околна среда и земеделие и био-производител с лозя на 10 км от площадката, заяви, че малките производители имат капацитета да създадат повече работни места и местен брутен продукт, отколкото централизираната ядрена мощност.
Проф. Никола Янков от Стопанската академия в Свищов, участвал в редица екологични инициативи и международни проекти, добави, че няма сигурен инвеститор, а само заинтересовани руски и китайски инвеститори. А в общините отсъства реален дебат за тяхното бъдеще. Според него, дунавските общини от Северен централен регион притежават много богато културно наследство, природни и географски условия, за да развиват икономиката и енергетиката си много по-ефективно, устойчиво, безопасно и справедливо.

В района на общините Свищов, Никопол и Белене успешно работят дребни и средни бизнеси в земеделието, туризма и търговията. На 14 февруари, домакините от Фондация за околна среда и земеделие, които са собственици на лозя в село Любеново, Никополско – на 10 км от Площадката Белене, изпълниха заедно с гостите си ритуала на Трифон Зарезан. Досегашният цар на лозата дядо Георги Бързев предаде короната на новия цар – Никола Йорданов, председател на предизборния щаб на ПП „Зелените“.

Д-р Петър Кърджилов е специалист по публична комуникация, експерт връзки с обществеността в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, член е на съюза на учените в България, на Българска антиядрена коалиция и на Националния съвет на партия „Зелените“.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com