www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 16 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как измисленият герой ген. Луков събира фашисти и неонацита на шествие с факли

16 Февруари 2017

 

Развяват като знаме „жертва на комунистите”, поради липса на политически идеи

Емблеми на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ), преименуван на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), чиито шеф е бил ген. Луков.

Вече няколко години наред кметицата на София Фандъкова изпраща забрана за провеждането на т. нар. Луков марш в 17,30 часа, в колкото е обявено началото му. И дава разрешение само за поставяне на цветя пред плочата на генерал Луков. Това е кметското измиване на ръце. Тя не дава разрешение на основание на писмо на СДВР, че на шествието се събират криминално проявени и т. н. Тоест, в рамките на 15 минути полицаи от СДВР са огледали събралите се, преценили са, написали са писмо и кметицата на това основание изпраща друго писмо до организаторите на място, с което им забранява.

Шествието, обаче, се провежда, както всяка от последните 13 години. Откъдето и да го погледнеш, това е неонацистко шествие, с факли, с младежи с качулки, пълна символика. Симптоматично е, че това шествие се провежда редовно от 2003 г. Което иде да покаже колко са закъснели и безидейни антикомунистите в България. Никой не им е пречил да започнат и по-рано, но липсата на адекватни политически идеи ги е довела до развиването на това

шоу с факли чак 14 години след падането на комунизма

Така те отдават почит на един мъченик, генерал патриот, убит от комунисти терористи. Това е тяхната версия. Другата версия е, че генерал Луков е шеф на откровено профашистката организация Български национални легиони, бивш военен министър, твърд привърженик и доверен човек на фашистка Германия, която го използва като коз за шантаж против цар Борис.

Лого на тазгодишния Луковмарш. Маршът си има сайт с новини и патриотични статии, възхваляващи генерала и изобличаващи критиците му.

Луков е бил български офицер, участвал във войните 1912-1918 г. и през Първата световна война. Бил е адютант, командир на батарея, стига до чин майор. Получил е един орден „За храброст” четвърта степен. Но сега ролята му се преувеличава, като национален герой от войните. Как като капитан, едва ли не сам гърмял с четири оръдия и няколко войничета и спасил Кюстендил от превземане от сърбите.
Всъщност ген. Луков израства в кариерата до генерал-майор след войните, като командир на артилерийски полк и после на дивизия. От ноември 1935 до януари 1938 г. (в продължение на 2 години и месец) става министър на войната в правителството на Кьосеиванов. За краткия си период успява да си спечели като враг цар Борис с опити да кадрува и влияе политически.

Прочува се и със скандала си с тогавашния вътрешен министър Иван Красновски, на когото Луков удря три шамара и го рита (описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Генерал Луков обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират. (Случката напомня скандала между министър Вежди Рашидов и Цветан Цветанов като министри, когато Вежди обвини в Министерски съвет Цветанов, че го шпионира и му налетя на бой, но ги разтървават).

Известно е, че цар Борис се съпротивлява на Хитлер и отстоява България да не участва с войски на Източния фронт. Но един от хората, които работят и съдействат на Германия България да прати войски на фронта срещу Русия, е генерал Луков. Генералът е пенсиониран през 1938 г., преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант. Германия го награждава с Железен кръст 1939 г., за да подскаже, че това е неин човек. Към онзи момент ген. Луков става и шеф на дружество „Петрол”, което е голям търговец на горива. За периода, докато е бил министър има свидетелства, че е замесен в корупция за доставки за армията.

От 1942 г. ген. Луков е шеф на организацията Съюз на българските национални легиони – паравоенна, национал-социалистическа, антисемитска, твърдо зад фашистка Германия. Организацията към момента се е разцепила на две крила, едното ръководено от Иван Дочев. Тя е забранена през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. Генерал Луков се опитва да я консолидира и обедини. С това, и с подкрепата си от Германия, създава впечатления, че готви преврат (организацията има 75 000 членове към онзи момент, повечето ученици и младежи).

Луковмарш на жълтите павета през 2013 г. Снимка: Уикипедия

Когато убиват ген. Луков пред дома му през 1943 г., първата версия е, че е убит от заговорници, изпратени от цар Борис. Така твърдят роднини и сподвижници на генерала. Германският посланик Бекерле скърби, определя атентата като удар срещу германските интереси и допуска участието на британското разузнаване в убийството, тъй като и радио Лондон веднага съобщава за него.

Луков е убит от бойна група

на комунистите, които са извън закона, нелегални. Ръководството им взима решение да ликвидира няколко ключови фигури на фашистка Германия в България. Подобни атентати извършват партизани и нелегални и в окупираната от нацистка Германия Европа, но там нелегалните групи не са само комунисти, за разлика от България. Съюзници срещу Германия са сегашните ни съюзници в НАТО - САЩ и Великобритания, на които България обявява война. А сега някак представят историята, че едни комунисти под диктовката на Москва се биели със законната власт в България. И убивали невинни жертви като ген. Луков.

Разследването след около седмица се ориентира, че истинските извършители са комунисти, но не успява да ги залови. Един от убийците на Луков, Иван Буруджиев, дори след това е ходил на централни гробища, да наблюдава погребението. Другата участничка в атентата Виолета Якова е заловена като партизанка и убита през 1944 г. в Радомирско.

Ген. Луков е убит на 13 февруари, опелото му е два дни по-късно в храма на Военното училище. Множество привърженици на легионерите и почитатели на ген. Луков се подреждат край шествието от Орлов мост до Военното училище по-надолу. На опелото не са допуснати легионери, но един успява да се промъкне, като опитва да нападне министрите и да ги ругае, арестуван е и изведен. Там присъства и царят.

От книжка на Съюза на българските национални легиони, чийто наследник е Български демократичен форум, част от СДС и Реформаторския блок.

Това, че Луков е убит от комунистите, след падането на комунизма го превръща в жертва с ореол на мъченик на демокрацията. А той е обикновен фашист, най-малкото твърд привърженик на Хитлер и националсоциалистите. Това, че е „против болшевиците”, за съдействие на нацистка Германия с изпращане на войски срещу Русия, го прави харесван сред днешните русофоби, придава му също ореол на демократ и патриот.

Луков марш се организира всяка година не точно на датата на убийството на Луков, а в най-близката събота до тази дата, за да има възможност да се съберат повече хора. Шествието с факли е по образец на фашистките шествия отпреди войната. На шествието се събират всички неонацисти, скинхедове и подобни у нас.

Основен организатор на Луков марш  е Български национален съюз (и БНС-Гвардия) – партията на Боян Расате, който се оттегля от нея. Тя е създадена през 2001 г., в общи линии е неприкрит наследник на Съюза на националните легиони. А гвардията е маргинална издънка на същата партия, създадена 2006 г., със слабо влияние и двете.

Но маршът получава подкрепа, съорганизация и в различни години е отбелязван с присъствие на

хора от две парламентарно представени партии

– ВМРО и Български демократичен форум (партията коалиционен партньор на ДСБ при Иван Костов, също така БДФ има 11 депутати 1997-2001 и двама министри в правителството на Костов). Други съорганизатори или почетни участници са били Съюз на репресираните в България след 9-ти септември 1944, Българска национално-радикална партия (на д-р Иван Георгиев, и тя неонацистка и ретро, маргинална). Като участници са били и Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Съорганизаторите и активни участници са и Сдружение на българските футболни привърженици (разбирай скинхедове и неонацита), представители у нас на неонацистката международна мрежа „Кръв и чест” и разни други пронацистки сдружения без особено влияние в обществото.

Обединяващото е антикомунизмът, който е основна политическа идея, основен лозунг и патос на повечето от тези организации. Това е и причината да останат маргинални и да изпадат в периферията на политиката. Защото антикомунизмът не е достатъчен да печелиш избори.

Луков марш предизвиква противоречия сред т. нар. дясно в България. Против Луков марш няколко пъти вече се обявява Русия, чрез писма или изявления на посланика в София. Това радикализира някои десни в подкрепа на марша. Но през 2014 г. за пръв път и посолството на САЩ предупреди своите туристи да не попадат край шествието, за да се предпазят от инциденти и в рамките на това съобщение деликатно изрази мнение срещу такова шествие, което е профашистко.
А през 2015 г.

американското посолство излезе

с официално становище, с което обърка антикомунистите у нас. В него се изразяваше „безпокойство за намерението да се проведе т. нар. Луковмарш”. И още, че „демократичните свободи не трябва да се използват като претекст за разпространяване на нетолерантност, ксенофобия и антисемитизъм”. Тази година посолството отново излезе с официално становище, което повтаря предишните.
Може би затова кметицата Фандъкова, за да си измие ръцете, въведе от три години насам особена форма на забрана – изпраща на организаторите писмо, че не разрешава в самото начало на шествието.
С декларации и протести против провеждането на Луков марш са излизали различни правозащитни, антифашистки и еврейски организации, и български, и от чужбина.

Любопитно е, че атентатът срещу ген. Христо Луков е пресъздаден във филма „Черните ангели” (1970 г.), с някои от най-големите имена на българското кино – в ролята на атентаторите са актьорите Стефан Данаилов, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончева, в ролята на генерал Лазаров (прототип на ген. Луков) е Андрей Чапразов, режисьор е Въло Радев, оператор – Атанас Тасев.

Знаци и емблемите на Съюза на българските национални легиони, на организацията “Ратник”, на организацията “Бранник” и на Българската работническа националсоциалистическа партия, която остава с по-слабо влияние.



Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com