Просперираща Европа срещу Европа в стагнация

Въпреки своите кризи, Европа остава много голяма икономическа сила. За това свидетелства икономическият растеж през 2016 година, който бе по-висок отколкото на Съединените щати. Европа обаче остава разделена на добри и лоши ученици. Франция е сред вторите.

Не е популистко да кажете днес, че Европа се справя по-скоро добре. Но да! Европа се справя много по-добре, отколкото можете да останете с впечатление от изявленията на суверенистите. Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) миналата година е бил 1,9 % в Европейския съюз и 1,7 % в еврозоната – по-високи цифри от отчетените в САЩ (1,6 %) и Япония (0,9 %). С други думи европейците запазват много голямата си икономическа мощ въпреки своите разногласия, насрещните ветрове и връхлитащите една след
друга кризи.

Тази Европа е прекалено германска! Този аргумент е повтарян до безкрай. Прекалено много мерки за икономии бяха наложени на Гърция и на останалите, трябваше да се постъпи по друг начин, да бъдат последвани американските кейнсианци (наливане на огромни пари за съживяване на икономиката и преструктуриране на банките), а не германските привърженици на икономиите.

Икономистите са на едно мнение по този въпрос: това е вярно. Мерките за икономии убиха икономическия растеж и обрекоха някои страни на рецесионен порочен кръг. Сега обаче, през 2017-а, осем години след началото на финансовата криза – този антигермански аргумент е силно подкопан. Той остава верен по същество: в един толкова разнолик съюз са необходими капиталови трансфери, за да могат по-малко развитите региони да наваксат своето изоставане.

Такива потоци са необходими. При условие че потоците с частен
произход пресъхнаха след началото на кризата, е необходима
държавна подкрепа, общ механизъм, европейски фонд. Планът Юнкер
ще бъде авангардът, ако му бъдат осигурени много повече
средства, за да инвестира в обществени блага със стимулиращ
ефект, като телекомите или възобновяемите енергийни източници.

Вместо страните да напуснат Европа, за да се озове всяка от тях
сама, е необходим повече „Кейнс“ в европейски мащаб. Това
решение – общ бюджет, икономическа политика, инвестиционен план,
дори частично изплащане на дълговете – върви в правилната
посока. Необходимо е обаче то да бъде проучено много внимателно.

Икономическите резултати през 2016 г. са много ясни.
Страните, чийто растеж е под средния, са Финландия, Естония,
Латвия, Португалия, Гърция, Белгия, Италия и Франция. Това са
точно онези държави, които не съумяха да отговорят на
формулираното от германците искане: в един валутен съюз
девалвацията е забранена, всеки трябва да се сдобие със
сравнителни конкурентни предимства на големия европейски пазар.

Фундаменталният проблем на тези страни е не недостатъчното
търсене, а неефективното предлагане. Те страдат на първо място
защото не положиха необходимите структурни усилия, за да станат
продуктивни, конкурентоспособни и привлекателни.

Доказателство за това е таблицата с дълговете. С най-нисък
икономически растеж са онези страни, при които съотношението
дълг – БВП е най-голямо: 179 % за Гърция, 133 % за Италия, 107 %
за Белгия и 96 % за Франция. Ще оставим настрана двете
балтийски републики, които се раздвижват, подобно на Финландия,
търсеща своята специализация след Nokia. Техните дългове са
ограничени. Испания също е силно задлъжняла (100 процента), но
икономиката й се съживи, след си възвърна индустриалната
конкурентоспособност. Всички останали се характеризират с
анемичен растеж и голям дълг. Причината е проста за разбиране:
те пренебрегнаха въпроса за предлагането, като, поради леност
или малодушие, оставиха бюджетният им дефицит да се раздуе, с
аргумента, че подкрепят търсенето. Тези страни, които се
оплакват оглушително, се изправят отново пред германския въпрос,
осем години след началото на кризата: какво всъщност
произвеждате вие?

Белгия положи усилия по въпроса за трудовите възнаграждения,
така че е в малко по-добро положение. Гърция се бори, за да
внесе най-накрая ред в къщата си и да повиши данъците. Въпросът
какво може тя да произвежда и изнася обаче получава песимистични
отговори. Облекчаването на нейните дългове, както иска
Международният валутен фонд (МВФ), няма да реши проблема с
липсата на производство. Италия загуби всичките си големи
предприятия, тя е спъвана от едни двадесет години на
недостатъчни инвестиции, от повсеместното остаряване, от своята
политика и институции, от трудовите си отношения, от банковия
сектор, който днес я тегли към дъното.

Франция, втората икономика в еврозоната, е сред болните.
Четиридесет и пет години бюджетен дефицит само финансираха
поддържането на статуквото. Усилията, положени при сегашния
президент Франсоа Оланд (данъчните кредити с цел повишаване на
конкурентоспособността и заетостта, както и по-бавното
увеличаване на разходите), може да бъдат определени като
похвални. За жалост търговският дефицит в размер на 50 милиарда
евро и последният доклад на Сметната палата дойдоха тази
седмица, за да докажат колко недостатъчни са те.

Осем години след кризата диагнозата може да бъде обявена.
Конюнктурно германците грешат, мерките за икономии не могат да
свършат работа (Испания или Ирландия), освен ако няма
производствен капацитет, готов да бъде задвижен отново.
Структурно германците са прави: там е ключът. Анализът на
страните в затруднено положение показва, че когато този
капацитет липсва или е намалял, е много трудно да бъде
възстановен. Трябва да признаем, че създаването на устойчиво
производство е много по-сложно и бавно явление, отколкото мислят
германците. Не всички страни разполагат с предприемчива средна
класа, интелигентна система за съвместно управление и адекватно
професионално образование. Всички обаче могат да постигнат това.

11 държави от еврозоната имат среден икономически растеж от над
2 %, а седем – повишаване на заетостта с над 2 %. Шест страни
на практика имат пълна заетост. Те се справят много добре. А
останалите? Вината си е тяхна, а не на Брюксел.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.