СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво постигна и не постигна Кремъл за трите години след анексирането на Крим

Дойче веле

Полицаи разгонват митинга „Измаменият Крим“ в Симферопол. Снимка: видео кадър

Преди три години – в края на февруари 2014 г., Русия пое курс към анексия на Крим. Не успя обаче да я организира така, че минаването на полуострова под руско управление да бъде признато от световната общност. Въпреки изявленията на руски „геополитици“, разглеждали Крим единствено като стратегически важна военна база, не бе укрепена и отбранителната способност на Руската федерация.

Признание

Щом анексира Крим, Кремъл естествено си постави за първа цел новият статут на полуострова и на град Севастопол да получи международно признание. И руските власти не криеха, че започват игра „с далечен прицел“. Наистина, след референдума в Крим, на
който – в присъствието на руски войски – повечето жители гласуваха за присъединяване към Русия, минаха вече почти три години. Но резултатът от народния вот остава непризнат от никого, дори от най-близките съюзници на Москва.

Друга задача бе да се издейства признание от страна на максимално широк кръг политици и лидери на западното обществено мнение. Но и тук последва провал. Кръгът симпатизанти на Москва е широк, но те не бързат да правят шумни изявления. В умерено позитивните си оценки за референдума чешкият президент Милош Земан например никога не стигна дотам, че да признае резултата.

Доналд Тръмп, макар вдъхвал доста надежди на Кремъл, призова
Крим да бъде върнат на Украйна. Москва май остава без друг повод
за радост, освен че на нейна страна е крайнодясната кандидатка
за президент на Франция Марин льо Пен.

Едно-единствено нещо изглежда с успех бе внушено на голяма
част от западните елити – днес няма да е лесно полуостровът да
бъде върнат на Украйна, дори ако Русия склони. Защото и в Киев
си има радикали „на щат“, настояващи Крим да бъде прочистен от
„ватенки“*. А Западът не желае нова хуманитарна катастрофа.

Преодоляване на последиците

Фактическият неуспех в търсенето на признание за руския
статут на Крим се дължи може би на това, че удариха на камък
усилията той да бъде превърнат в привлекателна „витрина“ на
Русия. Дори официалната руска статистика не налага извода, че
полуостровът живее сега видимо по-добре от времето преди 2014 г.

Мостът към Крим е недостроен, липсващите пътища ги няма и до
днес, арестите на обвинени в корупция из полуострова са си в
реда на нещата.

А всеки нормален човек признава за чудовищен и опита да се
отвлече от Крим вниманието на световната и украинската общност
чрез дестабилизация на ситуацията в Източна Украйна. Хиляди
жертви, над милион и половина бежанци, повечето рускоезични –
същите, които Русия уж искала да защити – не струва ли твърде
скъпо отвличащата маневра на кремълските циници? Отгоре на
всичко се пръкнаха две марионетни нежизнеспособни квазидържави,
чиято съдба явно има да се решава с десетилетия.

Междувременно се налага Русия да преодолява последиците от
санкциите на Запада и срещу самата страна, и срещу някои
компании и физически лица. От Москва естествено се чуват
радостни рапорти, че контрасанкциите нанасят кажи-речи повече
вреди примерно на ЕС. Но реално погледнато, проблемите с
техническото изоставане и трудностите в кредитирането на
икономиката са си налице. И въпреки своята показна смелост
Кремъл на всеки шест месеца се опитва по неформални канали да
издейства отмяна или поне частично преразглеждане на санкциите.
Също впрочем без резултат.

Геополитически триумф?

В Москва е прието да се казва, че Русия сложила ръка на
Крим, само за да се брани от САЩ и НАТО. Целта й бе да отслаби
влиянието на американците върху европейските работи, а покрай
това и самия Северноатлантически съюз. Тук всъщност на Кремъл му
провървя – изолационисткият курс на Доналд Тръмп предизвика
отслабване на сътрудничеството между САЩ и ЕС.

Колкото до НАТО, руските конспиролози не само че заздравиха
алианса, а едва ли не го спасиха. Пактът бе навлязъл в трудни
времена, защото не бе адаптиран за борба с международния
тероризъм. Други сериозни заплахи просто нямаше. И ето ти късмет
– агресия от страна на Русия. В крайна сметка военният съюз се
финансира все по-щедро, негови батальони са прехвърлени към
границите на Русия. Дори малка Черна гора напира за членство в
НАТО независимо от крайно суровия натиск на Москва, чак до
предполагаемия опит да организира държавен преврат.

Равносметка

Както личи, за три години практически не е решена нито една
задача от всички, които си поставяше Кремъл след анексията на
Крим. Това, разбира се, не е пълно поражение за руската
политика, защото мерките, с които Западът принуждаваше Русия да
отстъпи, също се оказаха неефективни. Но явно няма как да се
твърди и друго – че „Путин е надиграл всички“.

БТА

* презрителен прякор на руските патриотари в либералните среди, б. пр.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.