Извинителна бележка за изгубена съвест

Димо Райков

Мисля, че след разкриването на подробностите около това убийство, станало преди повече от година и половина, България, моята, вашата, нашата майка България вече не е същата.

Случилото се по време и около жестокото престъпление, особено мълчанието цяла година и половина след извършването на престъпното деяние, е красноречива метафора на това, което представлява България днес.

Да убиеш за дребни стотинки свой връстник…Все едно е досадна муха…

Да разследваш година и половина едно май кристално ясно престъпление…

Да криеш година и половина онова, което знаеш за извършителя, само и само заради страх…

Да си съученик на извършителя, да си го познал и да мълчиш…

Да си директор на училището, в което е учил извършителят, и то да си жена, вероятно майка и да караш питомниците си да крият истината…И отгоре на това да съветваш убиеца да си извади извинителна бележка за деня на убийството?!?

Извинителна бележка за изгубена съвест…

И още, и още…

Това хора ли са? Това държава ли е? Това общество ли е?
За какви избори ми говорите?
За каква велика история …
Та не виждате ли на какво сме се превърнали?
На една безформена маса от тарикати и зяпачи, фейсбукаджийски вампири и хора с парчета лед в гърдите си вместо сърца.

Гордеете ли се с това?
И сега ли ще останете безучастни сеирджии?
Един месец до изборите без право на избор.
Поредният български отдушник…
И после – после пак същото. До следващото убийство…
Това наистина не може да ми го побере главата.

Почти цяло училище, толкова млади хора, нашата надежда, нашият цвят, да знае убиеца, да знае, че този човек е лишил от живот един като тях млад живот просто ей така, и да мълчат, да крият, да потулват съвестта си… Ами,че те щом сега, когато човек физиологически е най-искрен са такива подлеци, то тогава какво остава за след години, когато вече ще са обръгнали и ще бъдат проводник на представяте ли си кави мръсотии…
Не, наистина нещата вече са до корен оголени.

О, Българийо!

Народ без памет е народ без бъдеще.
Без бъдеще са и хората, лишени от елементарна чувствителност и способност да им изтръпне, поне за миг, сърцето. И съвестта.
Да, хора с извинителна бележка за изгубена съвест…

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.