СофияПловдивВарнаБургасРусе

Избирай, народе!

Проф. Антоний Тодоров. Снимка: e-vestnik

Пак се задават избори, предсрочни (от всички парламентарни избори след 1990 г. 5 са предсрочни, а 4 са редовни). Това вече може би е показателно за нашия политически живот – кризите са по-чести от спокойните времена. В предстоящите избори обаче има много новости, които в нормални и спокойни времена биха били сензация, но сега са просто обновление. Всъщност има микс на стари партии и нови кандидати, както и на нови партии и стари кандидати.

Въпросът е: знаем ли за кого гласуваме, когато изберем някоя партийна листа? И дали това ще доведе до обновление? Както и какъв ще бъде характерът на това обновление? Изборът сега се свежда до четири възможности: „пак от същото, макар и пообновено“, „нещо ново, но и познато“, „всичко е възможно“ и „без нас е по-лошо“.

„Пак от същото, макар и пообновено“

ГЕРБ, които излизат от властта и с това вкараха страната в тази въртележка, при която нито предишният президент можеше да разпусне парламента и да насрочи избори, нито новоизбраният, демонстрират най-малко новости. Листите им се оглавяват от бивши министри най-вече, от бивши депутати и на две-три места се появяват общински съветници или генерали като Константин Попов, бивш началник на отбраната. Дали ГЕРБ не преписва от БСП с такива генералски кандидатури? ГЕРБ залага на познатото, т.е. на формулата „още от същото“. Е, Искра Фидосова я забравихме, както и Румяна Желева, а скоро това ще стане и с Кристалина Георгиева, както и бързо преминалите през министерствата фигури, избирани лично от лидера, но ГЕРБ винаги има достойни заместници за всички свои кадрови находки.

Нови лица ще се намерят и при реформаторите, най-малкото защото има и нова коалиция: „Реформаторски блок – Глас народен“. Е, днес Светльо Витков казва (без да пее), че понеже „глас народен“ е станал „глас в пустиня“, ще се обедини с реформаторите. Но доскоро също казваше (21 юли 2014): „Смятам, че партийното коалиране притежава качествата на брак по сметка: женят се, за да увеличат богатството и властта си, другото са подробности.“

Като ново лице в листата на „Реформаторски блок – Глас народен“ се явява председателката на БДФ Жаклин Толева, която води в Габрово. Тя ще бъде до друг водач на листа в Пловдив от коалицията, но от земеделския съюз, Николай Ненчев. БДФ е „Български демократичен форум“, организация, създадена като идеен наследник на Българските национални легиони. Дали земеделецът Никола Петков не би се обърнал в гроба си, когато разбере за тази коалиция? Реформаторите замениха ДСБ с БДФ и добавиха „Глас народен“ – резултатът от уравнението е еклектика. Но такава, която демонстрира готовност да се подкрепи ГЕРБ във формулата „пак от същото“.

„Нещо ново, но и познато“

БСП демонстрира в най-голяма степен обновление, което и се очаква от партия в опозиция, която се надява да поеме правителството. Ръководството на партията е изчислило, че 40% от листите са нови лица, което изглежда като революция. Но от друга страна това означава, че 40% от досегашните депутати, сред които няколко знакови фигури на партията, не са в листите. Защо ли? И сред новите лица има такива, които показват стремеж БСП максимално да разшири обхвата си, дотолкова, че да събере на едно място личности с противоположни разбирания за обществото и неговото бъдеще. Радикализмът на социолога Иво Христов или на журналиста Александър Симов, критичността им към Европейския съюз, афинитетът им към антиглобализма представян от Донад Тръмп или Виктор Орбан, одобрението им за Владимир Путин, как ще се съчетаят с разбиранията на Кристиян Вигенин или пък на Драгомир Стойнев. Като не поиска или не можа да намери общ език с АБВ и Движение 21 за президентските избори, БСП се опитва да привлича отвсякъде в левицата, пък каквото дойде.

За промяна говори и новата коалиция между АБВ и Движение 21. Вярно, доскоро личеше несъвместимост между Татяна Дончева и Георги Първанов, но смяната на ръководството в АБВ създаде друга възможност. Тук също има познати и непознати лица, някои нови. Въпросът е, дали това е алтернатива по-скоро на БСП, както възникнаха тези проекти, и ако е така, как си представят участие в новия парламент (ако успеят)? Ще останат ли в опозиция към ГЕРБ (една година АБВ беше в коалиция с Борисов), ще останат ли в опозиция на БСП, ако тя излезе начело? И кой им е главният противник: ГЕРБ, десните около Кънев и Иванов, БСП?

„Всичко е възможно“

Онези, от които ще зависят мнозинствата са и нови, и стари. Класическият балансьор ДПС не е сам на терена – има сериозни конкуренти, макар те да се представят за негови противници. Но ДПС също не е вече само едно на по-тесния си терен. ДПС или ДОСТ (в коалиция с партията на Касим Дал) ще е труден избор в средите на българските турци, мюсюлмани и не-турци и не-мюсюлмани, които се включиха в листите. Каква е разликата между Карадайъ и Местан, между Доган и Дал – хора, доскоро в една партия и с еднаква кауза? Отвътре подсказват, че едните били патриотична партия, а другите – подкрепяни от Турция. Това е за незапознатите – все трябва да има някакво обяснение.

Всъщност борбата е за надмощие в групата на българските турци и мюсюлмани, отношението към Турция не разделя двете фракции (нито към Русия или НАТО – това не интересува никого във въпросната група). Неизвестното, но по-интересното: с кого ще бъдат ДПС и ДОСТ и за кого биха били удобен или търпим съюзник? Никой не казва.

Полярно на ДПС се представя Патриотичният блок, който за разлика от останалите, се обедини. Трите му съставки успяха изглежда без много напрежение и конфликти да си поделят общите листи, егото и на тримата партийни лидери е запазено. Тук също могат да се намерят нови лица, по-скоро пришълци от други партии, но затова по-надолу. „Патриотите“ (какъв етикет, нали!) казват (с цялото си поведение), че те са по-приемлив балансьор от ДПС, отворени, както изглежда, и надясно, и наляво. Всичко е възможно, но също така „винаги сме готови“, но също така „със сигурност сме вътре“. Дали на това му казват win-win стратегия?

Най-нов е Веселин Марешки с партията „Воля“. Всъщност не съвсем, защото той вече се пробва в политиката и в кампаниите си за цените на горивата, и в лобирането за правата на аптечните мрежи, и като кандидат за президент. Листите на новата партия „Воля“ са от близки сподвижници на Марешки  в предишни политически и бизнес проекти (дали има разлика?), като например партията „Либерална алтернатива“, за която вече не си спомняме. По-важното е, с кого тези кандидати на „Воля“ си представят, че могат да управляват заедно: с ГЕРБ ли (тогава, какво е новото), с БСП ли (защо не го казват), или смятат да бъдат „конструктивна опозиция“ (евентуално на Негово Величество). Всичко е възможно, „стига да сме и ние“.

„Без нас е по-лошо“

Има и партии, които отсега заявяват, че не се борят за участие в правителството (евентуалното мнозинство), а само в парламента. Посланието е, че без тях ще е по-лошо (като състав на НС, като парламентарни дебати и т.н.). Очакването е евентуално към следващите избори.

Отвъд сегашните реформатори, в средите на ДСБ и „Протестна мрежа“ също има обновление – нови лица и нови етикети. Всъщност първо има нови етикети: „Нова република“ на Радан Кънев и „Да България“ на Христо Иванов. Най-непонятното е, защо тези двама идейни съмишленици останаха разделени и дори направиха всичко, за да покажат, колко са различни. „Нова република“ ще обединява дясното (истинското, доброто, консервативното), а „Да България“ не е нито дясна, нито лява. А иначе едни и същи либерални и интелектуални среди, които обаче продължават да се чудят, дали БСП им е по-голям противник, или ГЕРБ, като прикриват трудността на този въпрос с хипотезата за евентуална коалиция между Нинова и Борисов.

Новите проекти вкарват на терена нови лица в листите: Дани Каназирева, Александър Кьосев, Стефан Тафров, Антоанета Цонева… Дали новите лица означават също и нови идеи, сред които епичната борба срещу комунизма отстъпва пред епичната борба с корупцията и олигархията. И евентуално с кого биха продължили такава борба: с ГЕРБ и РБ ли (партньорите от ЕНП), или „сам воинът е воин“?

Юруш на мажоритарното гласуване!

Е, ако е така трудно да разберем, дали гласувайки са една или друга партия ние избираме онези, които искаме, хайде да видим предлаганото мажоритарно гласуване. Казват, че тогава ще избираме не партии, а личности. Новината е, че и сега го правим, но рядко го забелязваме. Вижте!

Ако вашият човек е Слави Бинев, тогава днес изберете ДПС в София (23 МИР). Но ако на Европейските избори през 2009 г. сте избрали отново Слави Бинев, значи тогава сте подкрепяли „Атака“, а през 2014 г., ако отново за него сте гласували, значи сте гласували за „Националния фронт за спасение на България“.

Ако изберете Петър Николов и и сте от Ловеч, той е водач на листата на Обединените патриоти от квотата на „Атака“, партията на Волен Сидеров. Но ако през 2009 г. сте гласували също за Петър Николов, тогава сте били привърженик на „Синята коалиция“. Също така, ако през 2013 г. пак сте гласували за Петър Николов, но този път във Велико Търново, значи сте решили тогава да подкрепите „България на гражданите“, партията на Меглена Кунева.

Ако решите да гласувате за Явор Хайтов, във Враца ще подкрепите новата коалиция „Реформаторски блок – Глас народен“. Там той е водачът на листата, от партия „Земеделски народен съюз“. Но ако сте гласували да Явор Хайтов и през 2014 г., тогава сте подкрепили листата на „България без цензура“ на Николай Бареков. Подобна трансформация се сторили и ако гласувате за Георги Ковачев в Търговище или за Вергил Кацов в Кюстендил (като в последния случай сте подкрепяли не само БЗНС, но също РЗС на Яне Янев, „Гергьовден“ и няколко други партии).

Ако обаче искате да гласувате за Евгени Михайлов, то сега ще подкрепите ДОСТ в София (24 МИР). Той беше видна фигура на СДС и борец срещу комунизма (през 1990 г. помогна за оставката на тогавашния президент Петър Младенов и направи всичко по силите си да осуети избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН през 2016 г.). Е, през юни 2014 г. той заявява в телевизия „Европа“: „Покачването на гласовете за ДПС не са резултат от увеличението на гласовете от българските турци и мюсюлмани, напротив, те губят в тези райони, но печелят в градове, където има силно циганско малцинство. Над 40% от циганите в България са гласували за ДПС. Това показва на какво дължи силата си това движение. А всички тези гласове са купени.“ Тогава лидер на ДПС е Лютви Местан, сегашен лидер на ДОСТ.

Е, и какво? Трудна работа са изборите, особено сегашните. Избираме едновременно индивидуално и колективно: всеки сам пуска бюлетина, но резултатът се изчислява колективно. В колективния резултат тежест има всичко, дори ако не си гласувал и така си снижил равнището на избирателната активност, със сигурност си повлиял на избирателния праг от 4% за влизане в парламента (този праг се изчислява върху броя на действителните бюлетини). Едно е сигурно – не можем да гласуваме за несъществуващото, дори и да не гласуваме (същото е). Затова ако гласуваме, да сме готови след това на натискаме онези, които са избрани (с нашия или без нашия глас) да правят (наред с другото) и нещо за всички нас.

От блога на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.