СофияПловдивВарнаБургасРусе

Осем основни принципа за управление на световната икономика

Каушик Басу, Франсоа Бургиньон*

Старият опит и напредъкът на икономическата мисъл ни дават цяла мина от информации за това което функционира и кое не функционира. Това познание трябва да бъде в центъра на нов подход към развитието

Гласуването за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп отрази неудовлетворението на гражданите в развитите страни от глобализацията. Погрешно или с право, те я обвиняват за стагнацията на доходите, увеличаването на безработицата и нарастващата несигурност. Гражданите на развиващите се страни изразяват подобни чувства от доста по-дълго време. Макар глобализацията да донесе редица преимущества на развиващия се свят, много хора я упрекват, че тя е причина за неолибералната икономика, която ръководеше управлението му, и най-вече за безпрепятствената либерализация и приватизацията, макроикономическата политика, която поставя на първо място битката с инфлацията пред заетостта и растежа. Така че е време да преразгледаме общата икономическа мъдрост.

Шведската агенция за международно сътрудничество в областта на развитието предложи на 13 икономисти от целия свят (сред които са и авторите на този текст) да се заемат с тази задача. Ние заключихме, най-вече, че самият факт да се запази равновесието на националните баланси и да се контролира инфлацията, като се оставя на пазара да свърши останалото, не поражда автоматично траен и всеобхватен растеж. Погледнато по този начин, ние определихме осем основни принципа, които би трябвало да ръководят политиката на развитието.

Икономическият растеж е средство, а не цел

Първо, увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) трябва
да се разглежда като средство, а не като цел. Растежът наистина
е от значение, защото предоставя необходимите ресурси за
човешкото благосъстояние: заетост, трайно потребление, жилище,
здравеопазване, образование и сигурността.

Второ, икономическата политика трябва да цели всеобхватното
развитие. Вземащите решения, вместо да чакат вълната на развитие
да облагодетелства всички, трябва да гарантират, че нито една
група не е останала извън обсега. Те трябва да се захванат
енергично с безработицата и с неадекватния достъп до здравни
грижи или образование, които толкова силно затрудняват бедните.

Трето, оцеляването на околната среда не е опция. На
национално равнище повишението на растежа с цената на
посегателства срещу околната среда не е трайно. Наложително е
климатичните промени и политиката на адаптиране да не се
възприемат само като съпътстващи елементи.

Четвърто, трябва да бъде намерено равновесие между пазара,
държавата и общността. Пазарите се нуждаят от регламент, за да
предоставят ефективно ресурсите, защото без това те нанасят
сериозна щета каквато бе финансовата криза от 2008 година и
увеличават неравенството. Държавата е необходима за
ефективността на този регламент. Институциите на гражданското
общество пък са необходими за ефективността и справедливостта на
дейността на държавата.

По-ефективно преразпределение

Пето, балансирането на бюджета бе идеализирано. Бюджетният
баланс и външният баланс трябва да бъдат разглеждани като
ограничения в средносрочен план, така че бюджетното стимулиране
да подсили отслабналата икономика и да постави основи на
дългосрочен растеж. Най-важното е държавният дълг и натискът на
инфлацията да бъдат под контрол през благоприятните години.

Шесто, най-новите технологични постижения промениха
положението на работната сила и увеличиха дела на капитала в
доходите, а това в крайна сметка доведе до увеличаване на
неравенството. Проблемът „работната сила срещу капитала“ често
бе описвана като проблем „работната сила срещу работната сила“,
когато нещата се представят така, че развиващите се страни
вземат работни места от развитите, а това е благоприятна почва
за протекционизма. Необходимо е по-скоро да бъде постигнато
по-добро преразпределение и равенство на доходите, най-вече чрез
укрепването на преговорните позиции на трудещите се.

Седмо
, социалните норми и ценности се отразяват на
икономическите показатели. Икономиката работи по-добре при
наличието на доверие. Социалните норми могат да помогнат в
борбата с корупцията и да въведат справедливи практики.
Гражданското общество и правителството трябва да се ръководят от
тези ценности.

Старата икономическа мисъл

Осмо, на международната общност също се отрежда важна роля.
Световните сили и националната политика на едни се отразява на
политическите възможности на други (валутната политика,
миграционните ограничения, търговската политика). Само
международните институции могат да се справят с външните
последици от подобна политика. За да бъде ефективна и
справедлива тяхната работа, развиващите се страни трябва да
получат в тях повече гласове.

Старите подходи и старата икономическа мисъл, предизвикали
толкова трудности, трябва да изчезнат. Опитът от миналото и
напредъкът в икономическата мисъл ни дават цели залежи от
сведения за това какво трябва и какво не трябва. Това знание
трябва да бъде в центъра на новия подход към развитието, от
който светът се нуждае.

БТА

*Каушик Басу е индийски икономист, старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка; Франсоа Бургиньон е директор на Института по икономика в Париж; Джоузеф Стиглиц е професор в Колумбийския университет и носител е на Нобелова награда за икономика за 2001 година

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.