Европарламентът казва „не“ на езика на омразата и расизма

Асошиейтед прес

Призракът на популизма витае над Европа в критично важна да нея изборна година и Европейският парламент предприе необичайната мярка – да предприеме кампания срещу езика на омразата и расизма в собствения си двор. С безпрецедентно решение депутатите дадоха специални правомощия на председателя да дърпа шалтера на излъчването на живо на парламентарни дебати в случаи на расистки изказвания или действия и възможността да заличава всякакви оскърбителни аудио- или видеоматериали от системата.

Проблемът е, че няма съвсем ясни правила кое е оскърбително. Някои хора се безпокоят от манипулации. Други протестират, че това е цензура. „Това накърнява надеждността на архивите на парламента в момент, когато подозрението за „фалшиви новини“ и манипулации
заплашва авторитета на медиите и политиците“, каза Том Вайнгертнер, председател на Международната асоциация на печата със седалище в Брюксел.

След решението на Великобритания да напусне Европейския съюз нарастващата популярност на антиимигрантски настроени кандидати като Герт Вилдерс в Холандия или крайнодясната Марин льо Пен във Франция тревожи традиционните политически сили в Европа. Льо Пен, която е кандидат за президент на Франция на изборите напролет, обещава да последва примера на Великобритания.

В Европейския парламент, където изборите ще са през 2019 г., мнозина казват, че отдавна е трябвало да се предприемат действия срещу езика на омразата и да се налагат сурови наказания на нарушителите.

Парламентът, който има две седалища, едното в белгийската
столица Брюксел, а другото в североизточния френски град
Страсбург, често пъти става сцена на политически, а понякога и
националистически театър. Освен обичайните надвиквания,
депутатите понякога носят тениски с лозунги или разпъват
транспаранти. Бюрата на някои от тях са украсени със знамена.
През последните години обаче депутатите прекаляват.

„Има все повече случаи на политици, които казват неща, които
категорично излизат извън рамките на нормалната парламентарна
дискусия и дебат“, каза британският евродепутат Ричард Корбет,
който прокара новото правило в парламента.

„Какво би се случило, ако това вече не са изолирани, а
типични случаи, когато хората си кажат: „Ей, това е чудесна
платформа. Широка, предавана на живо. Може да се запише и
повтори. Я да я използваме за нещо по-шумно, по-зрелищно“, каза
той.

Накратко, правило 165 от парламентарния правилник позволява
на председателстващия дебатите да спре излъчването им на живо „в
случай на клеветнически, расистки или ксенофобски изказвания
или поведение на някой депутат“. Максималната глоба за
нарушителите ще е около 9000 евро.

Съгласно това правило, което не бе публично оповестено от
парламента, а бе съобщено за пръв път от испанския вестник
„Вангуардия“, оскърбителните материали може „да се изтриват от
аудиовизуалния запис на разискванията“, което означава, че
гражданите никога няма да научат, че се е случило, освен ако в
залата присъстват репортери. Вайнгертнер заяви, че никой не се е
консултирал по този въпрос с Международната асоциация на
печата.

Видяна от АП техническо указание описва процедура за ръчно
прекъсване на видеовръзката, спиране на излъчването по
вътрешните телевизионни монитори и прекъсване на сателитната
връзка за спиране на излъчването към останалия свят. По време на
спирането ще продължи да се прави видеозапис на четири езика
като законен документ за архив. Търси се по-ефикасна и постоянна
система.

Технически е възможно и да се въведе забавяне от няколко
секунди в излъчването. Това означава, че предаванията може да се
спрат преди оскърбителният материал да е излъчен.
Системата обаче е тромава. Депутатите имат право да се
изказват на всеки от 24-те официални езика на Европейския съюз.
Дадена оскърбителна проява може вече да е свършен факт, преди
председателят на ЕП Антонио Таяни да успее да дръпне шалтера.

Може да възникнат недоразумения, дори злоупотреби.
На дебат през декември Геролф Анеманс от белгийската
Фламандска партия за независимост изрази опасение, че с
правилото „може да злоупотребят тези, които реагират истерично
на неща, които окачествяват като расистки или ксенофобски,
когато хората просто изразяват политически некоректни възгледи“.
Дори поддръжниците на правилото признават, че това е
деликатен въпрос.

Хелмут Шолц от германската партия „Левите“ каза, че
европейските депутати се избират – всъщност ЕП е единствената
избираема с общи избори институция на ЕС – и е редно да могат да
изразяват възгледите си за това как трябва да работи Европа.
„Не може да ограничавате или отричате това право“, каза той.
Той се безпокои и от фалшивите новини, по-точно от тези,
които се получават чрез използване на подбрани откъси от
разискванията.

„Ако следите целия дебат, е едно, обаче ако някои медии
взимат избирателно само отделни изречения, може да се изопачи
целият въпрос“, каза той.

Все пак нацистките възгласи и расистките обиди са
относително редки.
„Трябва ни инструмент срещу това да се извади от протокола,
да се спре разпространяването на такива лозунги, такива идеи“,
каза Шолц.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.