СофияПловдивВарнаБургасРусе

Бедността – срам, български срам в един френски репортаж

Кадър от репортажа на телевизия Fr2 за шивашките предприятия в България

Колко взима на месец една шивачка в България? Около триста лева, тоест 150 евро… Е, може и 400-500, не повече.
А знаете ли колко струва една лека дрешка във френски магазин? 400 лева. И повече… Една женска дрешка, подобна на тънка ризка…
И знаете ли обаче кое е страшното?
Страшното е, че тази тънка женска ризка е произведена в… България.
От същата тази шивачка, която на ден прави, избождайки очите и душата си, десетки такива ризки… Едната от които струва колкото месечната й заплата…
Блузка, която в България струва на собственика максимум…5 евро…
Виждате ли как печелят французите? И на чий гръб, и с чие мълчаливо съгласие…

Къде сте, дами и господа, „патриоти”, властници, депутати, синдикати, работодатели и тем подобни…
Къде сте многобройни и все загрижени за благото на народа, значи и на тези нещастни шивачки, екплоатирани най-грубо и дивашки, и то в 21 век, и то в страна, която вече повече от десетина години е член на Европейския съюз, кандидат-депутати, зинали уста, предвкусвайки яката депутатска заплата…
Къде сте и вие, избиратели, които ще тръгнете с плам в очите на поредните избори без право на избор…
Но къде е усещането за достойнство и у вас, мили женици…

Онзи ден гледах документален филм по голяма френска телевизия.
Съпругата ми каза – толкова години сме тук, за първи път такова внимание отделят на България.
Но защо ни го отделят?
Знаете ли колко страшно и тъжно на човек му става, когато чуе гласа на дикторката – в България трудът е много по-евтин от този в Китай…

Китай и България…
Милиарди население в оная страна и няколко милиона у нас…
Китай, която се намира на другия крой на света. И България, която е уж членка на ЕС вече десет години, че и повече…
И се оказва, че ние сме по-експлоатирани от китайците…

Знаете ли колко французи ми звъняха дни наред след този репортаж, невярващи в онова, което бе изнесено. Питаха ме вярно ли е? И аз мълчах. А вие какво ще правите, ако и вас ви попитат? За политиците и слугинажа им зная – те от години все това повтарят, когато дойдат в чужбина – в България всичко е супер! Да, супер, ама за тях, за техните джобове и гуши…

Знаете ли как примира сърцето, когато задаваха въпрос на една жена, която десетки години работи като шивачка?
Гласът зад кадър казва – тези жени вземат по около 230 евро заплата, после питат шивачката – доволна ли сте…
И тя, милата българска майка, казва – да, доволна съм, нали редовно я получавам… И пак навежда глава, милата, и пак вперва очи в иглата…

Да бяхте видели очите на френската журналистка.
Големи, питащи, невярващи…

Българи, приятели, докога ще си причиняваме това?
Докога, „велики” иначе, със славна история и величаво минало българи, ще търпите да бъдем синоним на беднотия в Европа?
Нали виждате, че никой не ни иска вече? Ето, онзи ден и англичаните тъкмо нас споменаха, и то в официалното правителствено съобщение, като нежелани емигранти…

Всъщност кой иска привикнали на мизерия люде, въпроизвеждащи тази мизерия от поколение на поколение…
Беднотията на Европа.
Нашият, български етикет.
Не вярвате ли?
Ами, елате, елате в чужбина.
Но не на гости на посолството, не в командировка с държавни средства, а като обикновен български гражданин, който започва тук живота си от нулата.
И ще видите какво значи да си се родил българин…

Особено когато влезете в някой магазин и видите произведена в България нашенска блузка. Блузка, която у нас има себестойност 5 евро, а се продава във Франция 30 и повече пъти по-скъпо…
Да, и България, и Франция са членове на Европейския съюз.
Да, и България…

От страницата на автора

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.