Путин се изправя пред враг, който е негово подобие

Власт се съсредоточава в ръцете на председателя на Държавната дума Вячеслав Володин

Вячеслав Володин. Снимка: от тв екрана

Законодателният орган на Русия може да стане следващият театър на борба за власт, разтърсила Кремъл през последните три години. Държавната дума беше почти без значение през 17-те години, откакто руският президент Владимир Путин е на власт. Тя служеше повече като средство за подсилване на легитимността на водача и изкупителна жертва при въвеждането на трудни реформи.

Все пак Путин, изправен пред нарастващите предизвикателства от страна на кремълския политически елит, руските регионални лидери и обществото като цяло, дари повече правомощия на законодателите да прокарат мерки, необходими му да подсигури своето управление. А последни сведения от Московския център „Карнеги“ сочат, че тази власт може да се е съсредоточила в новоназначения председател на Държавната дума Вячеслав Володин.

Винаги съгласните хора на Путин

Веднага след като през 1999 г. Путин пое поста на министър-председател, неговата партия „Единство“ зае второ място след Комунистическата партия на парламентарните избори. Надпреварата бе оспорвана и силното представяне на „Единство“ помогна за изстрелването на Путин до президентския пост по-малко от две седмици по-късно. На следващите избори през 2004 г. партията – вече преименувана на „Единна Русия“ – си осигури контрол върху парламента. Победата даде на Путин необходимия мандат да консолидира политически, икономически и социално страната, а също и службите за сигурност.

Преди следващите избори през 2004 г. Кремъл си беше гарантирал, че на гласуването „Единна Русия“ отново ще се представи най-силно, за да легитимира избора на Путин да разменят постовете си с премиера Дмитрий Медведев следващата година. Следващият опит на Кремъл да манипулира изборите през 2011-12 г., в комбинация с решението на Путин да се върне като президент, обаче срещна отпор от руския народ. Гражданите излязоха по улиците за най-големите протести в постсъветската история на Русия и накрая принудиха Кремъл да отстъпи пред публичното недоволство – за първи път, откакто Путин е във властта.

Въпреки това Москва отново прибягна до изборни машинации на
последните парламентарни избори през септември 2016 г., макар и
не толкова явно. Президентът се нуждаеше от плавен преход без
значими протести или катаклизми, за да започне да прави
драстични промени в своята администрация и законодателната
система на Русия. Въпреки че Путин все още има високи рейтинги
на одобрение, нараства общественото недоволство заради влошените
икономически условия и усещането за свръхполитизиране на
всекидневните проблеми в страната. Същевременно нараства
безпокойството на Путин заради предизвикателствата пред неговата
власт. Вследствие на това Кремъл предприема мерки за
предотвратяване на нестабилността – потискане на инакомислието и
прочистване във висшите ешелони на управлението.

Създаване на чудовище

Путин обаче се нуждаеше от силен и лоялен лидер в Думата, за
да прокара тези промени в законодателното събрание. Затова той
назначи бившия заместник-началник на своята канцелария Вячеслав
Володин за председател на долната камара на парламента. Володин
е известен със своето умение да се справя с трудни политически
ситуации. Всъщност Путин го вкара в такова положение през 2012
г. като вицепремиер, за да успокои водовъртежа от масовите
протести, предизвикани от подправените избори. Володин отдавна
се стреми да си пробие път до висок пост в елита на Кремъл, но
никога не е имал силата да направи това. А при нормални
обстоятелства председателството на парламента няма да го
приближи ни най-малко до тази цел. Но при курса на Путин да
прокара законодателство, необходимо му за укрепването на
неговата власт, позицията на Володин придобива по-голямо
значение.

Сега Володин предприема стъпки за укрепването на своята
власт в парламента. Председателят на Държавната дума е
консолидирал процедурните правила и законодателството под своята
власт, казва Центърът „Карнеги“. Освен това се твърди, че той
се е позиционирал като посредник между представителите на
правителството и депутатите, което му дава властта да блокира
диалога или да осуетява предложения, когато сметне за уместно.

Нов конкурент?

Тези действия на председателя на Думата следват модел, който
е станал толкова познат за Путин. През последните няколко
години най-могъщите фигури в Кремъл се бореха за позиция, често
при незачитане на президента. Например в края на 2016 г. шефът
на „Роснефт“ Игор Сечин придоби зад гърба на Путин контролния
пакет в конкурентната петролна фирма „Башнефт“. Той пренебрегна
и разпорежданията на Путин да продаде дялове от своята компания
по списък на одобрени купувачи и вместо това ги продаде на
партньори по свой избор. Чеченският президент Рамзан Кадиров
критикува в социалните мрежи инициативата на финансовото
министерство да ореже федералните субсидии за неговия регион,
намеквайки, че опустошената от войни Чечения може да се
дестабилизира без подходящото финансиране. А Сергей Чемезов,
президент на държавната отбранителна корпорация „Ростех“,
активно изкупи различни отбранителни предприятия, за да си
гарантира, че неговата фирма е проникнала във всеки клон на
военнопромишления комплекс на Русия – действие, което навремето
Путин се опитваше да предотврати. (Чемезов отмъкна и част от
най-голямото златно находище в Русия, след като надделя над
държавната „Внешторгбанк“ на продължил 11 минути търг през
януари, с което увеличи своето колосално богатство.)

Тези маневри, въпреки че несъмнено бяха тягостни за руския
президент, едва ли са били неочаквани. В края на краищата Сечин,
Кадиров и Чемезов са сред най-могъщите фигури в Русия и за
близо две десетилетия те стабилизираха силата на Кремъл, макар и
понякога да пренебрегват заповедите на Путин. След това обаче
политически лидери в Русия от втората и третата редица започнаха
да се отклоняват от линията на Кремъл. Ръководители на
регионални правителства, много от които обременени от федерален
дълг, който вече не обслужват или се канят да спрат да
обслужват, изразяват несъгласие все по-силно и все по-често.
Нещо повече, нараства броят на онези от тях, които елиминират
местните управленски структури отдолу, за да си гарантират
оставането на власт. За да се справи с тези трусове, Путин
уволни през последните три седмици шестима регионални лидери, а
на 17 февруари събра Съвета за национална сигурност в опит да
уталожи опасенията за масова чистка на регионално ниво.

Въпреки че Володин е един от верните на Путин хора, е
напълно възможно той да стане непокорен, когато акумулира
достатъчно власт, с каквато разполагат повечето останали членове
на руския политически елит. Това би било катастрофа за
президента. Последното, което му трябва на Путин, е нов съперник
от тежка категория, особено когато предизвикателствата към
неговата власт продължават да се увеличават. Путин вече започна
да прави канцеларията си още по-авторитарна и твърдолинейна, но
той все още се нуждае от верни хора, които да прилагат неговата
стратегия, вместо да се съсредоточават върху своя собствен път
към властта.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.