Западът е виновен за преврата в Пакистан

След като обяви извънредно положение и суспендира конституцията, пакистанският президент Первез Мушараф се обърна към нацията от телевизионния екран. Той обяви, че тероризмът и екстремизмът са достигнали своя връх и заплашват суверенитета на страната. Снимка: Ройтерс

В историята се случва генерали да нарушават конституции, да принуждават съдии да мълчат, да казват на политиците да си затварят устата и да се измъкват безнаказано. Така беше с Дьо Гол в злочеста Франция през 1958 г. и с Пилсудски в смутната Полша през 1926 г. И двамата имаха героични военни постижения и се възползваха от почти всеобщото обществено презрение към политическата върхушка, за да узурпират властта. Те твърдяха – не съвсем неоснователно – че действат в името на „нацията“.independent-logo1.jpg

За нещастие на пакистанския президент Первез Мушараф неотдавнашният му преврат едва ли ще има същия успех. Заради унинието и тревогата в западните столици, заради явното безразличие по улиците на Исламабад. Малцина очакват нещо добро от постъпка, която изглежда мотивирана по-скоро от страха на един човек за собственото му политическо бъдеще, отколкото от възвишен патриотизъм. Каквито и истории да измисля Мушараф за тъмни сили, застрашаващи Пакистан, на всеки е ясно, че най-голямата му грижа са председателят на Върховния съд Ифтикар Чаудри и възможността Върховният съд да обяви за противоконституционна кандидатурата му за нов президентски мандат.

Като отмени конституцията, генералът се опита да представи уволнението на Чаудри като спазване на законите. Това обаче едва ли ще реши дълготрайно проблемите на Мушараф и най-вероятно ще му позволи само да си поеме дъх, не повече.

Най-близките му съюзници на Запад знаят това. Ужасени, че Пакистан може да рухне или да попадне в ръцете на радикални ислямисти, избягвайки въпроса кой може да натисне бутона на пакистанските ядрени оръжия, те смекчиха критиката си. Страхът диктува мекия тон на упреците, отправяни от Вашингтон и Лондон, както и плахите молби към генерала да възстанови демокрацията.

Превратът на Мушараф – защото направеното от него е именно преврат – наистина показа колко подвеждащи са сметките, които Западът си прави за Пакистан. Той демонстрира и колко погрешни са опитите да се възложи на генерала ролята на жандарм на Америка в региона. Вместо да засили позициите му, непрекъснатият чуждестранен натиск „да реши“ проблема с навлизащите през границата с Афганистан талибани само подрони авторитета му и този на армията в очите на пакистанците, които са все по-критични към него. Пакистанците имат различни мнения по почти всички останали въпроси, но са все по-единодушни, че не желаят армията им да пролива кръвта си, за да решава проблеми (особено в Афганистан), които Западът сам е създал.

Въпросът е: а сега накъде? Бленуваният на Запад сценарий, по който завърналата се от изгнание Беназир Бхуто ангажира генерала в някаква форма на политическо съжителство и го кара да се оттегли, сега изглежда по-невероятен от всякога. Повече от ясно е, че Бхуто има много по-голяма обществена подкрепа от генерала.

Извършителите на успешни военни преврати в историята са се измъквали безнаказано не само защото са изглеждали убедително в премяната си, но и защото са имали в запас гениални решения. Дилемата на Мушараф е, че не може да предложи на Пакистан нищо подобно. Нищо освен продължаване на правомощията си. Неспособен да остане на власт завинаги и нежелаещ и да се откаже от нея, той за жалост тласка собствената си страна към пропаст. Кой или какво лежи отвъд ръба на пропастта все още не можем да видим, но това вероятно не е усмихнатото лице на Бхуто.

Ако Пакистан бъде загубен като приятелска държава, вината за това няма да е само на генерал Первез Мушараф. Вината до голяма степен ще е на Запада – защото притискаше пакистанските управници да приемат неговите стратегически приумици като свой единствен приоритет. Това, което трябва да направим, е да настояваме за демокрация, за определяне на дата за изборите и прекратяване на натиска върху съдебната власт. Това би дало поне слаба надежда, че Пакистан ще се измъкне от блатото. Алтернативата е постепенно затъване в хаоса.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.