СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как скромният вестник „Прас прес” се превърна в най-опасното издание в България

Не сме очаквали, че ще му наложат цензура, казват издателите

Текстът по-долу е темата на пресконференцията в БТА на издателите на в. „Прас прес“:

Ние, издателите на новия вестник с карикатури „Прас Прес”, карикатуристите Чавдар Николов, Христо Комарницки, Чавдар Георгиев и журналиста Иван Бакалов, сме изненадани, че скромното ни издание беше подложено на цензура още с първия си брой.
Идеята ни беше да направим вестник с карикатури, каквито няма достатъчно в печата. Пуснахме първоначален тираж 10 000, за да покрием пазара в страната и да се види колко ще се продава.
Първият брой излезе на пазара на 1 март. Телевизии и радиа съобщиха за новото издание предишния ден. Новината беше разпространена в интернет, Фейсбук. За наша изненада още от сутринта започнахме да получаваме обаждания и коментари във Фейсбук, че вестникът го няма никъде.
Самите ние започнахме да правим проверка и установихме още към обяд, че вестникът не се продава на пазара, не е доставен на възлови места в София, или са доставени по 1-2 бройки бройки. Например в подлеза на университета не е доставен, в подлеза на „Плиска” е доставен един брой. На входа на „Метро” три броя и т. н. При издание с тираж от 10 000, обичайното количество на такива оборотни пунктове за продажба е по 30-50 броя, а по 1-2 броя се карат само на слабо посещавани места. Всеки, който се е занимавал с продажба и разпространение на печатни издания е пределно наясно с това.
До края на деня получавахме съобщения от цяла България, че не се продава. Помолихме читатели да дадат конкретни данни от страната (виж по-долу). В големи градове като Пловдив, Варна са доставяни по 1-2 броя на централни места, а в повечето павилиони за продажба на вестници, „Лафка” и др. въобще не е доставян. Очертава се картина, че за големи градове са доставени общо по 10-ина броя, а в по-малки градове нито един.
По наши сметки в цяла България са разпространени по-малко от 1000 броя. Общият тираж от 10 000 не е ясно къде е задържан. Фирмата „Национална дистрибуция”, която е монополист в разпространението на вестници и генерален дистрибутор на вестника, не дава обяснение. Нейните шефове Владимир Гергински и Цветан Ангелов се скриха, не отговарят на обажданията ни, изключиха си телефоните, служители им не знаят къде са. Не ни дават отчет за разпределение на тиража.
Очакваме след днешната пресконференция и нашите протести да дадат някакво обяснение или да изкарат на пазара задържания тираж.
Това е грубо и нахално посегателство срещу свободата на печата. България за пореден доказва последното си място в Европа, и че е по-назад от африкански и азиатски държави.
Зад фирмата „Национална дистрибуция” стои Делян Пеевски, което се разбира от това, че шефовете й очакваха одобрение от него, за да продават вестника. Това не е параноя.
Въпросната фирма има двама шефове – Владимир Гергински и Цветан Ангелов. Още с първото си посещение при тях обсъждахме въпроса дали Пеевски ще одобри продажбата на такъв вестник. Трябвало да му го покажем. Оставихме един пробен брой, разпечатан на принтер, да му го показват. Фирмата, разбира се, не се води официално на Пеевски, но там треперят пред името му. Той е шефът, босът, човекът в сянка, до когото се допитват и очакват неговата благословия за да продават нещо. Фирмата разпространява и вестник „Капитал”, на враждебния на Пеевски кръг на Прокопиев. Разпространява и вестник „Галерия”, който пише нелицеприятни неща за Доган, Борисов.
Гергински ни успокои, че досега е имало само един случай на скандал с разпространението – вестник „Ретро”. Става дума за пенсионерския вестник на Недялко Недялков, който в един момент от приближен на Пеевски се обърна на 180 градуса и го нападна. Моментално се оказа, че не може да си вземе парите от разпространителя и възникнаха проблеми с продажбите. Недялко вдигна шум, писа драматични заглавия в сайта си „Пик”, докато Пеевски отново стана благосклонен към него (вероятно с ходатайството на Борисов, когото Недялко непрекъснато венцехвали).
Но това са някакви техни си взаимоотношения на любов и омраза.
Ние нямаме никакви взаимоотношения с Пеевски, не венцехвалим никого, не разчитаме на Борисов или друг силен на деня. И се оказа, че още с първия си брой „Прас прес” стана най-опасното издание в държавата и се изгуби някъде по трасето на разпространението.
Освен международни организации, които наблюдават свободата на словото, ще сезираме и съответните институции в Европейския съюз.
Ще сезираме и нашата Комисията за защита на конкуренцията, защото това е злоупотреба с монополно положение. Пеевски е един от издателите с монополно положение  в печата и се получава така, че чрез разпространението той гарантира пазара за своите издания, а пречи на чуждите.

За да не помисли някой, че си въобразяваме, или че вдигаме излишен шум, за да си правим реклама, ето каква е картината на 1 март, очертана от читатели във Фейсбук, в писма до нас и обаждания:

София

Петър Батолов: „Излязох да си купя „Прас прес”. Живеея до МБАЛ „Св. Ана”, бивша Окръжна Болница . В продължение на 200 метра има 5 търговски пункта продаващи и вестници. Прибавяйки щанда за преса в самата болница, плюс „Фантастико” и четирите будки за вестници на автобусните спирки (в двете посоки) стават 11 обекта. Не само, че нямат, но не са и чували за „Прас прес”. Упорит съм като… абе, много. Слязох до „Плиска” и опосках квартала , като диабетик търсещ инсулин. Резултатът бе нулев. Търсейки „Прас-прес” , получих Голям праз отзад – направо през панталоните. Иди и разправяй, че нещата с цена търсят клиента, а не обратното.”
Петър Бойчев: „На Орлов мост, подлеза – 0 броя, оттам до Ситняково има общо 9 пункта за продажба на вестници и в тях е имало общо 3 броя в павилиона до Райфайзен банк.”
Антон Илиев, пенсионер от кв. „Враждебна”: „Търсих го навсякъде при стадион „Герена”, в ж.к. „Левски” Г, обиколих всички репове от Подуене до центъра на пл. „Савейков”, навсякъде ми казаха, че е свършил, докарали им съвсем малко или николко бройки.”
Красимира Рангелова: „В репа на “Шишман” до 133 СОУ го нямат. По „Дондуков” не бяха чували за него.”
Милена Алексиева: „За „Плиска” потвърждавам. Жената каза, че има молба от поне 10 души да им запази от следващия брой, ако й докарат повече от 1 брой.”
Ахилеас Лилов: „В квартал Илинден, София, нито една бройка не е дошла. А е имало доста запитвания.”
Цвети Николова: „Будката на „Стамболийски” и „Опълченска” срещу МОЛ-а- са получени 2 броя и веднага са продадени. В МОЛ-а на гишето за вестници не са го получавали.”
Силвия Недкова: „В подлеза на Софийския университет и „Ялта” изобщо не са получавали.”
Юлияна Паунова: „На спирката на Семинарията е имало само 2 бр. Жената се тръшкаше, че даже за себе си не е оставила.”
Евелина Гечева: „В „Лозенец” по булеварда от хотел „Маринела” до „Кошарите” са били доставени само две бройки, само на един павилион до спирката на трамвая пред РУМ „Черни връх”, на самия булевард. Вътре в квартала има 8 павилиончета (кафета, магазинчета), в които се продават вестници. Никъде не беше доставен. Продавачите бяха изумени, че „вече няколко човека попитаха за този вестник”. Действието се развива около 8,30 сутринта.”
Румен Белчев: „На „Петте кьошета” изобщо не беше получен. А масата е силна, там са четири спирки на градския транспорт.”
Лора Чолакова: „Около улиците „Искър”, „Будапеща” и „Веслец” не са го получили.”
Диана Ташева: „На пл. „Журналист” в павилиона на „Лафка” – получени 2 бр.”
Веселка Венкова: „В пункта на „Ботев” и „Пиротска” не е доставен. В Халите и до тях (Lafka) и на “Мария Луиза” с “Екзарх Йосиф” – по два броя, изкупени начаса.”

В страната

Наталия Вучкова: „Във Варна само на един реп в центъра са имали две бройки и са ги купили още в ранна утрин.”
Цветлена Спасова: „Във Варна, бул. „Сливница”, продавачката каза, че изобщо не го е виждала, но много хора питали. Чула, че имало 4-5 броя за цяла Варна!!!”
Мирослав Дочев: „Във Варна в моловете, автогарата, „Тракия”, „Катедрала”, „Площада” – няма. Някъде са получили по 1-2 броя и свършили веднага.”
Димитър Добрев: „В Пловдив попитах на няколко места и ми казаха, че са били няколко броя.” (бел. ред. – от Пловдив имаме още няколко обаждания и съобщения, че го няма никъде).
Мирена Стефанова: „Търсих го в Русе. Жената не беше чувала някой да го е получил изобщо. Предположи, че може би дори не е тръгнал към провинцията.”
Явор Костадинов: „Да потвърдя и от Шумен. От 13 лафки, обиколих 9 – никъде го няма и никога не е пристигал, не е продадена и една бройка.”
Валери Симов: „За област Сливен са доставени само пет броя.”
Велизара Цонева: „Днес обиколих всички възможни будки и лафки в широкия център на Стара Загора. Само на едно място ми казаха, че са го чували. Иначе никой не го е виждал и получавал.”
Дима Й. Б.: „Г-н Бакалов, направих проучване в Разград. В обектите на „Лафка” изобщо не са го получавали този вестник! Вестникът е бил търсен, обаче!”
Бойка Асиова: „Търсих го в Благоевград, йок!”
Чавдар Рашев: „В Смолян по Главната продавачките не бяха чували за вестника. Срещу Планетариума жената на будката ми обясни, че трима питали за вестника и беше сигурна, че той не е доставян в Смолян.”
Георги Георгиев: „Вчера попитах в пет обекта на „Лафка” в Димитровград. Навсякъде отговорът беше еднакъв: не знаем за този вестник,не сме го получавали.”
Васил Томов: „Във Видин в „Лафка” не бяха доставили нито един брой.”

И т. н. – има още такива отзиви на читатели.

_черновиядец
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.