Що не го пуснете в интернет тоя вестник с карикатури? Що сте го дали на Пеевски да го продава?

По повод новия вестник с карикатури „Прас прес” давам отговор на два често задавани въпроса:

1. Толкова ли сме прости, че да го издаваме на хартия, в кой век живеем, защо не го пуснем в интернет да заобиколим ембаргото на Пеевски?

– Прости сме, но не чак толкова. Ние искаме да продаваме вестник, стока на пазара, за 1 лев. За когото иска, да си я купи. Не я раздаваме безплатно. При 10 000 продаден тираж, брутните приходи са към 6000 лева. Вестник в интернет няма да донесе почти нищо. От 10 години се занимавам с интернет, приходите от реклама са жалки, дори при посещения около 10 хил. дневно, а не седмично или на две седмици.
Има хора, които не четат в интернет. Други предпочитат на хартия, затова и фирми пълнят пощенските кутии с дипляни и рекламни брошури (в кой век живеят, що си дават парите?).
А и на карикатурата на хартия й е мястото.

2. Защо сме дали на Пеевски да разпространява вестника, толкова ли сме прости, какво сме очаквали?

– А на кой друг да дадем вестника, за да покрие целия пазар в страната? Фирмата на Пеевски „Национална дистрибуция” е монополист. Тя разпространява и вражески на Пеевски издания като „Капитал”, и неудобни като „Галерия” и др. конкурентни на Пеевски. И изведнъж се оказа, че „Прас прес” е най-опасното, най-цензурирано издание, въпреки първоначалните уверения от шефовете на фирмата, че няма да има проблеми.
Няма друга „алтернативна” система за разпространение извън тази мрежа. Има само дребни фирми, абонамент (никога не може да осигури достатъчно тираж) и партизански методи.

„Национална дистрибуция” доставя за веригата „Лафка”, която е пак на Пеевски. „Лафките” са над 1100 – най-голямата мрежа за продажби. Освен на тях „Национална дистрибуция” доставя и на множество по-малки фирми за другите пунктове за продажба основните издания на пазара. Генерален дистрибутор е на най-оборотните издания и всички взимат от него по строго определена схема и проценти. Когато някой се осмели да играе самостоятелно, монополистът може да спре да го снабдява с някои издания, да му даде неизгодни проценти отстъпка. Извън схемите на Пеевски има съвсем малко фирми, които не могат да покрият пазара и са застрашени, ако монополистът реши да ги цака с доставките.

Идеите за доброволци, студенти вестникопродавци и др. са любителски. Една стока трябва да има редовни доставки навсякъде на пазара. На ентусиасти днес или утре, тази или онази седмица, не може да се разчита за редовни продажби, на точно определени количества.

За българите в чужбина го пуснахме на PDF формат на цена 2 евро само за първи брой, който стана много проблемен и сигурно ще ни стоварят загуби. Всеки следващ брой ще е за 1 евро (виж тук). Но от тези продажби не може да се издържа вестник. Ще поемем ангажимент да изработим първоначално 12 броя, за които ще обявим абонамент за 9 евро в интернет, после ще видим резултата и ще решим дали да продължим.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.