Когато един президент очерня друг

Редакционна статия

Барак Обама приема Доналд Тръмп в Белия дом. Снимка: от тв екрана

Нека започнем в това, което обществото със сигурност знае. Президентът Тръмп нямаше доказателства в събота сутринта, когато очерни своя предшественик, президента Барак Обама, като го обвини, че е разпоредил да бъдат подслушвани телефоните в „Тръмп тауър“ по време на предизборната кампания през 2016 г. С други думи Белият дом няма да се напъва да обяснява дали е истина това, което казва.
Просто помислете за тази дързост – при явно пренебрежение към истината и нравствения авторитет на американското президентство – която ни се разкрива тук: един президент без основание обвинява в престъпление друг президент чрез детинско буйстване в „Туитър“.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи в неделя, че директорът на ФБР Джеймс Коми толкова се е разтревожил от голословното твърдение на Тръмп (което косвено обвинява ФБР в нарушение на закона с подслушване на гражданин на САЩ по заповед на президента), че е помолил министерството на правосъдието публично да обяви това за неистина. С други думи директорът на ФБР поиска правосъдното
ведомство официално да обяви, че президентът заблуждава обществото. Това е опасен момент, който изисква от Конгреса и членовете на администрацията да погледнат отвъд партийните си маневрирания и да се погрижат за здравето на самата демокрация.

В четири поста в Туитър, един от които за „жалкия“ рейтинг на Арнолд Шварценегер, вече бивш водещ на телевизионното шоу по телевизия Ен Би Си „Стажантът“*, Тръмп обяви обяви като факт една теория, на която вероятно е попаднал на крайнодесни уебсайтове: „Колко ниско е трябвало да падне президентът Обама, за да подслушва моите телефони по време на толкова свещения изборен процес. Това е Никсън/Уотъргейт. Лош (или болен) човек!“.

Обама направи изявление, в което каза, че нито той, „нито
който и да било служител на Белия дом някога е заповядвал
наблюдение върху някой гражданин на САЩ“. Джеймс Клапър, бившият
директор на националното разузнаване, отрече в неделя
правителството да е подслушвало „Тръмп тауър“ преди изборите и
каза, че не му е известно да е бил правен някакъв такъв опит
преди Обама да напусне поста си.

Фонът за избухването на Тръмп е, разбира се, разследването
на ФБР за контактите между неговото близко обкръжение и руското
разузнаване. Би било извънредно необичайно президентът да е
посветен в подробностите за разследване срещу негови приближени,
а още по-малко – срещу него самия. Ако разследването обаче е
предимно акт на контрашпионаж, той може би е запознат по някакъв
начин с него. Малко се знае за това разследване. Самият факт,
че новата администрация е проучвана за потенциално заговорничене
с Москва е неизследвана територия.

Сега Тръмп се опитва да прикрепи твърденията си към
конгресно разследване на администрацията на Обама. В неделя
неговият прессекретар Шон Спайсър направи изявление, в което
поиска комисиите по разузнаването в Конгреса, оглавявани от
благосклонни към Тръмп републиканци, „да определят дали през
2016 г. е било злоупотребено с разследващите правомощия на
изпълнителната власт“. Членът на Камарата на представителите
Девин Нунес, председател на постоянната комисия по разузнаването
към долната камара на Конгреса и член на екипа на Тръмп по
прехода, бързо даде ясен знак, че възнамерява да откликне на
заявката на президента.

Лидерите в Конгреса трябва да действат по-директно, вместо
да се опитват да съхраняват публичното доверие в управлението. С
твърдението си за възможни престъпни действия на най-високия
пост в страната Тръмп сам „се туитна“ в ъгъла. Обвинението му е
толкова сензационно – толкова експлозивно, ако той има някакви
основания, и толкова корозивно, ако няма, – че Конгресът няма
друг избор освен да свика двупартийна комисия, която да
разследва всички въпроси, свързани с руската намеса в изборите.
И ако Тръмп е убеден в своето твърдение, той не би трябвало да
се противопоставя на назначаването на независим съвет, който да
стигне до дъното на руската афера.

А що се отнася до почтените високопоставени чиновници от
администрацията, за тях е дошло време да започнат да се питат
дали могат да продължават да залагат имената и репутацията си
пред един президент, който зачита толкова малко демократичните
институции и истината.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.