СофияПловдивВарнаБургасРусе

Политическа корупция? Нещо обичайно във Франция

Ройтерс

Четири причини, че това може да се промени

Франсоа Фийон. Снимка: от тв екрана

Политическата корупция във Франция е нещо обичайно и обикновено остава ненаказана от закона, „ако политикът е на върха на политическата игра или близо до него“. И все пак президентската кампания от 2017 може би е признак за своеобразен бунт срещу почти аристократичното пренебрежение към обществото, чиито евро, получени от данъци, отдавна са ограбвани за лични или партийни нужди.

Франсоа Фийон, който е завършил право, става политик още когато не е навършил 30. Сега е на 63. Той стабилно се издигаше в партийните редици на десните центристи и през 2007 година стана премиер при Никола Саркози. Оцеля на поста пет години и бе смятан за бъдещ президент: опитен, католик, с пет деца от съпругата си Пенелоп, която е от Уелс, проповядващ, че е твърдо решен да разтърси страната и да я извади от икономическия застой.

И тогава заядливата преса развали всичко. „Канар аншене“ – обичащият скандалите седмичник, разкри миналия месец, че Фиойн е назначил Пенелоп за свой парламентарен помощник, а тя изглежда не е правила нищо или съвсем малко. И това продължило с години.

След това вестникът намеси в скандала и две от децата му и така
се оказа, че семейството е получило близо 1 милион евро (1.06
милиона долара). Фийон хвърли вината върху медиите и
политическите си противници за тази криза в предизборната си
кампания, обяви, че е невинен, но в същото време се извини, че е
взел на работа жена си, и каза, че ще продължи битката.

Но пострада, колкото и да е иронично, от това, което е
казала жена му, а и той самият. Пенелоп даде през 2007 година
интервю за британския „Телеграф“, в което заяви, че децата й я
познават „само като майка“, и имайки предвид издигането на Фийон
до премиерския пост, каза, че „хората я питали каква е новата
ми роля, но такава няма“.

Фийон също така каза по време на надпреварата за
номинацията, че „няма смисъл да се говори за власт, ако ти лично
не си безукорен“. Това изявление бе насочено срещу Саркози.
Ако се ръководим от тези думи на Фийон, той може би не е
годен да ръководи Франция.

Но център-дясното изглежда мисли, че макар имиджът му да е
пострадал, то няма друг кандидат. Партийните старейшини, които
се събраха в понеделник, единодушно подкрепиха Фийон и обещаха
да подновят забуксувалата му кампания. Възможно е казаното от
жена му в интервю в края на миналата седмица, че е вършила
реална работа, при внимателно проучване да се окаже вярно.

Възможно е също в последните близо седем седмици, оставащи до
гласуването на първия кръг на 23 април, проблемът да се
позабрави. Но засега изглежда това е поредният пример за
система, в която дори привидно некорумпирани политици биват
компрометирани.

Корупцията преследва съвременните френски президенти,
откакто Шарл де Гол подаде оставка през 1969 и изглежда, че се
засили през последните няколко десетилетия или поне е станала
по-видима публично. Корупцията освен това привлича голямо
внимание: защото президентът във Франция има голяма власт,
всички политици и чужденци, които искат да привлекат внимание и
да извлекат полза, търсят канал за връзка с Елисейския дворец.
Разменят се услуги – някои от тях са рутинно политическо
търгашество, в други случаи има повече корист.

„Канар аншене“ разкри, че Валери Жискар д’Естен, който бе
президент от 1974 до 1981, е получил като подаръци диаманти от
Жан-Бедел Бокаса, бившия лидер на Централноафриканската
република. (Той каза, че е продал бижутата и е дал парите за
благотворителност).

Жак Ширак, който бе президент от 1995 до 2007 получи през
2011 г. две години условно за злоупотреба с обществени средства
при финансиране на партията, която ръководеше, като кмет на
Париж. Ширак, който не се явяваше в съдебната зала поради
„загуба на паметта“, каза в изявление, че „категорично“ оспорва
признаването си за виновен, но няма да обжалва, защото няма
„необходимата сила“ да издържи нов процес.

Президентството на Саркози, при когото Фийон бе премиер, бе
изпъстрено със скандали, включително твърдения, че негови
помощници и близки съюзници са се облагодетелствали от подкупи
от продажбата на подводници на Пакистан през 1994 г. (Той отрече
тези твърдения.) По-близо до президентството му бяха
твърденията, че е получил незаконно финансиране от наследничката
на „Л’Ореал“ Лилиан Бетанкур, най-богата французойка – тя
самата обвинена в голямо укриване на данъци. Това последно
„недоразумение“ бе разкрито от друга заядлива новинарска
организация – разследващия сайт Медиапарт.

И последно миналата година, докато подготвяше новата си
президентска кандидатура, срещу Саркози започна разследване „по
подозрение в незаконно финансиране на предизборна кампания на
кандидат, при което са надхвърлени законните лимити за
предизборни разходи“. Той отрече да е знаел за преразходите.

Наследникът на Саркози, сегашният президент социалист
Франсоа Оланд, изглежда е изключение от този списък на обвинения
в корупция: неговите скандали бяха сексуални и за разлика от
миналото медиите запазиха мълчание за някогашните му похождения.

Но някои от неговите министри не проявиха финансово
въздържание: в началото на президентския му мандат бюджетният
министър Жером Каюзак, след като първо отрече информация на
Медиапарт, си призна , че е използвал швейцарска сметка, за да
държи 600 000 евро (775 000 долара по тогавашен курс).

Неблагоразумно, но не и незаконно и с по-малки отрицателни
последици, Жан-Жак Ожие – приятел на Оланд и ковчежник на
предизборната му кампания – бе инвестирал в офшорен бизнес на
Кайманови острови и това бе разкрито.

Защо да смятаме, че положението ще се подобри? Първо,
водещата в допитванията за първия кръг от изборите, водачката на
Националния фронт Марин льо Пен, е обвинена от службата за
борба с измамите на Европейския съюз, че е използвала повече от
300 000 евро от бюджета на Европейския парламент, за да плаща на
партийните си сътрудници: тя заяви, че няма да възстанови тези
пари и няма признаци, че това ще се отрази на подкрепата й на
изборите. Привържениците й, също като нея, не харесват ЕС.

Човекът, който сега изпревари Фийон като основен съперник на
Льо Пен, 39-годишният бивш министър на икономиката на
социалистите Еманюел Макрон, основа нова центристка партия –
„Напред!“. Макар че е заемал непопулярната длъжност на
инвестиционен банкер в Ротшилд и Ко, той е хвален в медиите и не
се появи и намек за финансови нередности.

Льо Пен се харесва на избирателите, които често са от
работническата класа, ядосани от политическата корупция. Макрон
привлича главно космополитната, високо образована средна класа,
много от чиито представители – млади или по-млади от него, вече
не са съгласни да свиват рамене и да казват „Това е
положението!“. Френската журналистика – не само „Канар аншене“ и
Медиапарт – е много активна по отношение на корупционните
скандали.

Центристът Макрон сега е с най-добри шансове да спечели на
втория кръг на президентските избори през май. Той явно не е
обременен от скандали, партията му е нова и неопетнена, има
подкрепата да една страна, което не иска повече да свива рамене,
и затова той може да се опита да промени тази култура. Но
предстои дълга работа. Корупцията, когато е начин на живот, е
упорита.

БТА

*Джон Лойд е съосновател на Института Ройтерс за изследване на
журналистиката в Оксфордския университет и е старши преподавател
в него. Лойд е написал няколко книги, включително „Какво
медиите причиняват на нашата политика“ и „Журналистиката в епоха
на терор“, публикувана този месец. Той е и сътрудник на в.
„Файненшъл таймс“ и основател на седмичното списание на
„Файненшъл таймс“. Изказаните в анализа становища са лично
негови.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.