СофияПловдивВарнаБургасРусе

ЕС е пред разкол между Изтока и Запада, засилен от Брекзит

Ройтерс

Брекзит. Илюстрация: Бизнес ъф фашън

В очакване Великобритания да връчи този месец на Европейския съюз официалното си уведомление за напускане, Брюксел се е примирил със загубата на част от западния фланг, но е под нарастващо напрежение, че разочарованието на изток разделя все повече оцелелите.

Полша – най-голямата от бившите комунистически източни държави, присъединила се към съюза след Студената война – започна битка по сравнително маловажния въпрос кой ще председателства срещите на върха на ЕС. Показателна за засилващите се търкания между Изтока и Запада в съюза, тази конфронтация ще хвърли сянка върху европейската среща на върха тази седмица, чиято задача е да изкове единство след Брекзита.

Тези търкания не бяха породени от Брекзита, но той ги задълбочи на фона на усилията на лидерите да потушат народното недоволство от ЕС, което изобщо не се изчерпва с Великобритания. Западните страни препоръчват по-бърза интеграция, дори това да
означава националистически настроените източни страни да изостанат в една „Европа на няколко скорости“.

Когато канцлерката Ангела Меркел, израснала в Източна
Германия и ключов защитник на източните съюзници, се присъедини
към колегите си от Франция, Италия и Испания във Версай в
понеделник, за да прокарат посланието, че ако някои страни не
продължат решително напред, ЕС ще забуксува и ще се разпадне,
водачът на полската управляваща партия Ярослав Качински отвърна
директно на удара.

„Решенията, взети във Версай, целят да засилят процеса на
дезинтегриране на Европейския съюз, започнал с Брекзита“, каза
той във вторник.

Качински няма да бъде в Брюксел за срещата на върха днес, но
полската министър-председателка Беата Шидло ще огласи неговия
отказ да подкрепи преизбирането на предшественика й центрист
Доналд Туск за председател на Европейския съвет. Туск и десният
Качински са стари и непримирими съперници в полската политика.

ФИНАНСОВА ДУПКА СЛЕД БРЕКЗИТА

Брекзитът ще лиши източните държави, които не желаят
господството на Москва да бъде заменено с диктат от Брюксел или
Берлин, от най-силния им съюзник срещу централизация в ЕС и
господство на еврозоната. Той също оставя голяма дупка в бюджета
на ЕС за плащане на субсидии, които финансират значителен дял
от държавните разходи на изток – пари, които аргументираха
тамошните избиратели да подкрепят членството в ЕС и които
Брюксел се опасява, че сега Лондон ще използва, за да спечели
благоразположението на изтока и да предизвика разделение в ЕС,
за да изтръгне по-добри условия за излизане от съюза.

В петък европейските лидери ще подготвят планове за срещата
на върха в Рим на 25 март по случай 60-ата годишнина от
подписването на договора за основаване на съюза, надявайки се да
използват повода, за да обещаят ново единство след Брекзита.
Пътят към Рим обаче беше белязан от разногласия около кампанията
на страните основателки и изпълнителния орган на ЕС начело с
Жан-Клод Юнкер за по-диференцирана интеграция в ЕС.

„Ключовото послание на Рим трябва да бъде единството на
27-те“, заяви висш европейски представител, участващ в търсенето
на компромиси за намаляване на конфронтацията. „Политическият
контекст на Брекзит не би трябвало да е Европа на няколко
скорости. Това ще е абсолютно неподходящо“, добави той.

Никоя страна не насърчава разделяне, а всички настояват, че
трябва да се обединят срещу предизвикателства от Русия и
несигурността около подкрепата на САЩ при президента Доналд
Тръмп. Поради това очакваните от срещите на върха в Брюксел и
Рим изявления ще изтъкнат единството и ще приглушат
разногласията, казват висши представители.

ЗАСИЛВАЩИ СЕ ТЪРКАНИЯ

В последните две години обаче търканията между Изтока и
Запада се засилиха. Има конфронтация около съпротивата на Изтока
да приеме сирийски бежанци и около новата политика на Качински,
която Брюксел определя като недемократична. Възстановеният
граничен контрол за спиране достъпа на мигранти в Шенгенското
пространство подхраниха в страните от Изтока страхове, че може
да бъдат лишени от свободата на движение, за която копнееха след
рухването на Берлинската стена.

Освен това назрява криза около нещо, което източните лидери
определят като лицемерен протекционизъм вътре в единния
европейски пазар от страна на западни правителства, които се
опитват да наложат своите национални минимални възнаграждения на
фирмите и по-ниско заплащане на „командировани работници“ от
Изток, които предлагат услуги като международен транспорт или
строителство на запад.

Миналата седмица Полша и съюзниците й настояха Брюксел да
наложи мерки срещу „двойните стандарти“ на фирми, които
предлагат по-нисокачествени версии на западни хранителни
продукти, предлагани на източноевропейските пазари.

Говорещите без заобикалки Полша и Унгария не са
единствените, които допринасят за разединение. Безпокойството се
простира от Балтийско до Черно море. Източни дипломати се
опасяват от възникването на нова пропаст по протежение на
някогашната Желязна завеса, която може и така и да не се
затвори, особено ако богатите страни примамят избирателите и
откажат да запълнят бюджетната дупка, която ще се отвори в ЕС
след Брекзита.

Пред словашкия парламент премиерът Роберт Фицо вчера каза,
че е скептик за бъдещето на съюза след напускането на
Великобритания през 2019 г.

„Боя се, че след 2020 г. в ЕС ще настъпи разделение по
въпроса за парите. В духа на лозунга на Тръмп „Америка на първо
място“ можем да започнем да чуваме „Германия на първо място“,
„Франция на първо място“ и т.н.“, добави той.

Отбелязвайки, че настоящите регулации в ЕС позволяват на
страните да задълбочават сътрудничеството си (еврото е един от
множество примери), висш дипломат от източна държава в ЕС изрази
подозрителност към уверенията на Меркел и други лидери, че
всякакви нови стъпки ще бъдат достъпни за всяка страна членка,
която иска да участва.

„Единственото ново, което те може да имат предвид, е, че
това се е променило. Те казват: „Не, вие повече не сте добре
дошли“, а това е много опасно“, подчерта дипломатът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.