СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кравите съсипват климата

Кравите са най-големите унищожители на климата. Всяка от тях отделя вредни газове колкото лек автомобил, който изминава 18 000 км на година. Снимка: kuh-online.de

Задава ли се екологичен данък за кравите? Според изследване на WWF-Германия газовете, отделяни от една крава, вредят на климата колкото изгорелите газове на един автомобил, който изминава 18 000 километра на година. Т.е. една пета от парниковите газове в атмосферата се отделят от добитъка по полетата. Затова еколозите призовават за ефективни мерки за защита на климата, които да са насочени специално към селското стопанство.

Защитниците на околната среда настояват заетите в селското стопанство да участват по-активно в опазването на климата. Според изследването на WWF само в Германия селското стопанство е причина за 11 процента от отделяните парникови газове. В Швейцария пък вече се използват специални добавки, които да намалят газовете, отделяни от добитъка.

“Селското стопанство не трябва да бъде изключвано от усилията за защита на климата”, казва авторът на проучването Харалд фон Вицке. От екологичната организация настояват да се въведе “данък вредни емисии” и за селското стопанство, който обаче ще оскъпи хранителните стоки. “Потребителите също ще трябва да обръщат повече внимание на вредите върху климата, които нанася храната им”, смята агроекспертката от WWF Таня Дрегер де Теран. Тя съветва да се купуват повече регионални и екологични продукти, да се консумира по-малко месо и по-малко ориз.“ Защото производството на ориз, казва тя, представлява най-големият климатичен проблем в световен мащаб.“

Отделените от говедата газове вредят особено много на околната среда

Течните торове се усвояват от почвата наполовина – останалото се изпарява под формата на райски газ и метан, които са в пъти по-вредни за атмосферата, отколкото въглеродният двуокис. Снимка: ontariocorn.org

Според експертите най-големият проблем в селското стопанство представлява не въглеродният двуокис, който се отделя при обработката на земята с трактори или при производството на торове, и до голяма степен се неутрализира от растенията. По-съществен е проблемът с въглеродния двуокис, метанът и райският газ, които се съдържат в отделените от говедата газове или се отделят в големи количества при обработката на почвата с изкуствени торове. Според експертите от WWF торовете се усвояват от почвата само наполовина, а останалото се изпарява или се поема от водата под формата на райски газ. За една година от един хектар наторена селскостопанска земя във въздуха се изпаряват 1,3 тона въглероден двуокис – същото количество изпуска във въздуха един лек автомобил с 10 000 км пробег на година.

Експертите твърдят, че абсолютните количества парникови газове, отделяни от селското стопанство, са относително ниски. Въпреки това те допринасят съществено за промените в климата. Метанът например влияе 21 пъти по-силно на атмосферата, отколкото въглеродният двуокис, а райският газ – 310 пъти по-силно.

Вредните емисии от селското стопанство могат да бъдат ограничени с малко разходи. Вече има технологии, при които течните и изкуствените торове се разпръскват върху почвата по такъв начин, че отделят по-малко газове. Засега тези методи са по-скъпи от обичайните, така че селскостопанските производители трябва да бъдат подпомагани финансово. Това важи и за “данък вредни емисии” и за включването на селското стопанство в продажбите на кредити за вредни газове.

Има и малки хватки, които също могат да допринесат значително за опазване на природата. “Ако съдовете с течен тор се покриват с фолио, докато стигнат полето, емисиите вредни газове ще се намалят значително”, съветва фон Вицке. Друго решение на проблема е всички хора да станат вегетарианци. И тъй като това едва ли е възможно, еколозите предлагат още една възможност: средиземноморската кухня. В дневното си меню средностатистическият италианец включва едва 25 процента животински продукти. Затова желаещите да пазят климата е най-добре да намалят месото до минимум.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.