СофияПловдивВарнаБургасРусе

Свободата, Санчо… В. „Култура” за „Прас прес”

Първият брой на „Прас прес“, издание на невъзпитаните карикатуристи.

Пишем тези редове, без да сме видели новия сатиричен вестник „Прас прес” и да сме си съставили мнение за неговите качества. Както толкова много други граждани, и ние не можахме да си набавим първия брой.

По мнението на многобройни свидетели, а и на издателите, вестникът не е разпространен изцяло (т.е., разпространени са около 10% от тиража). Очевидно, разпространителят Лафка е решил, като в добрите стари времена, че нещо в броя засяга интересите на Политбюро, и, както в добрите стари времена, е взел мерки заразата да не стигне до здравите слоеве на обществото.

Пишем тези редове, защото е твърде възможно случаят с „Прас прес” да потъне в наводнените със скандали, убийства и избори новини, преди журналистическата общност (поне тя) да заяви ясна позиция по него. През 2017 г. ясната позиция е, че е недопустимо (а може би и престъпно), опирайки се на монополното си положение, някой да се опитва да спира достъпа на български граждани до български медии.

За съжаление, не се вижда подобна отчетлива позиция от журналистическото братство – съобщенията за случая са дежурни информации. Предимно в електронните медии. Да не би журналистите да смятат, че обществото се е уморило да му се говори за правото му да бъде информирано? Да не би хартиените издания да треперят, че Лафка ще спре да разпространява и техните мизерни тиражи?

Гласът на неправителствените организации, които бдят над свободата на словото, не се чу. На сайта на СБЖ, вместо официално становище на Съюза, е публикувано частно мнение по въпроса. На сайта на Хелзинкския комитет и частно мнение няма.

За сметка на това, ПИК е посветил на случая коментар на Недялко Недялков: Защо драмата на „Прас прес“ не ме трогва. И защо е лъжа, че Пеевски е укрил хумористичната брошура на бг шарлитата. В коментара ясно личи омагьосаният кръг, в който се върти нашата журналистика, когато трябва да воюва за правата си. Недялков е обиден, че преди време, при негови протести срещу монопола в разпространението, никой не го е подкрепил. Сега той нямало да подкрепи „прогресивните шарлита”.

„Когато дойдоха за нас, беше вече късно”… Българската журналистика, открай време разединена по основния въпрос – свободата на словото – очевидно ще загуби още една битка.

От в. Култура

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.