СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как се разви дипломатическата криза между Холандия и Турция

Франс прес

Протести на турци в Холандия. Снимка: от тв екрана

Предизборната кампания в Холандия, доминирана от въпросите на имиграцията и възхода на крайната десница, през уикенда бе вгорчена от кризата с Турция. Вчера холандският премиер изключи възможността да се извинява на Анкара. „И дума не може да става да се поднасят извинения, те трябва да се извинят за това, което направиха“, заяви вчера Марк Рюте.

Докато кандидатите кръстосват Холандия в опит да убедят многобройните колебаещи се преди парламентарните избори в сряда, напрежението се покачи със забраната турски министри да участват в митинги в подкрепа на Ердоган в Ротердам, което прибави в предизборните дебати темата за културната интеграция.

Президентът Ердоган вчера се зарече, че Холандия „ще си плати“. Според Марк Рюте обаче „сега е от решаващо значение да се опитаме да успокоим събитията“, но не изключи да се вземат и други мерки, ако ескалацията продължи. Премиерът подобри позицията си в холандското обществено мнение в тази ситуация, благодарение на своето поведение в дипломатическия инцидент с Турция, смята Моника Сие Дхиан Хо, директорка на института „Клингендал“ в Хага. „Като премиер трябва да отчитам интересите на Холандия, за да запазя тази страна сигурна и стабилна. В този дух водих действията ни към Турция“, заяви Рюте.

Либералът, който се кандидатира за трети мандат начело на 17-милионната страна, казва, че „се бори много енергично“ да спечели изборите, опитвайки се да изтласка крайнодесния депутат Герт Вилдерс. Обаче „ако хората си мислят, че Партията на свободата на Герт Вилдерс не може да стане най-голямата партия, вижте какво стана с Брекзит или с (Доналд) Тръмп. И тук е възможно Вилдерс
да спечели изборите“, предупреди Рюте.

Според публикуваното вчера последно изследване на референтния сайт „Пейлингвейзер“, в което се компилират шест различни проучвания на избирателните нагласи, партията на премиера все пак е на първо място с 16 процента подкрепа. Неговата Народна партия за свобода и демокрация би получила между 23 и 27 места от общо 150 в долната камара на парламента.

Това обаче е далеч под 40-те, които тя държи сега. Вилдерс, който месеци наред се възползваше от антиимигрантската вълна в Европа, през последните седмици губи позиции – неговата Партия на свободата би получила между 19 и 23 места, или 13 процента от гласовете.

Известният с антиислямска реторика Вилдерс обещава, че ако стане премиер, ще затвори границите за мюсюлмански имигранти, ще забрани продажбата на Корана и ще затвори джамиите. И ако партията му се окаже една от най-големите парламентарни сили след тези избори, ще е трудно да го пренебрегват.

От своя страна, в опит да привлече поддръжниците на Партията
на свободата, премиерът отправи призив за зачитане на
„холандските ценности“, които според него човек трябва или да
приеме, или да си върви.

Миналата седмица стотици хора се събраха в две джамии на две
отделни прояви в Амстердам и Ротердам, за да изразят тревога от
засилващата се дискриминация, на която смятат, че са подложени.
Изборите в Холандия се следят отблизо, още повече, че ще
бъдат последвани от два други вота, във Франция и Германия,
които също са белязани от възход на насърчени от Брекзита
евроскептични или антиимигрантски течения.

Обаче при участието на 28 партии и 12,9 милиона избиратели,
резултатът ще е силна фрагментация и съставянето на следващото
правителство може да отнеме месеци, тъй като редица партии
обещаха да отхвърлят съюзяване с Партията на свободата.
Затова резултатите в сряда вероятно ще предизвикат големи
пазарлъци, в които малките формации може да изиграят решаваща
роля, като екологичната партия „Зелени Леви“ на харизматичния
Йесе Клавер.

Тридесетгодишният политик от марокански произход е смятан от
анализаторите за антитезата на антиислямския депутат. „Моите
оръжия да надеждата и оптимизмът. Изграждаме движение, по-силно
от която и да е партия в Холандия“, каза в събота Йесе Клавер за
АФП.

Турция никога преди не е била в такова положение

в. Хюриет, Мурат Йеткин

Напрежението между Турция и европейските страни около
забраните на пропагандни речи като част от кампанията за
референдума на 16 април достигна опасен връх, когато холандските
власти забраниха на турски министър да влезе в турското
консулство в Ротердам вечерта на 11 март.

Нещо повече, холандската полиция не само блокира достъпа на
турската министърка на семейството и социалните въпроси Фатма
Бетюл Саян Кая, но и задържа нейните телохранители, конфискува
автомобилите от кортежа и я принуди да напусне страната през
границата с Германия в ранните часове на 12 март.

По-рано на 11 март холандското правителство отмени разрешението
за полет на турския министър на външните работи Мевлют
Чавушоглу, за да му попречи да влезе в страната и да се срещне с
турски граждани в Холандия с цел да агитира за вот с „да“ на
референдума.

Преди това миналата седмица Чавушоглу не бе допуснат да държи
реч в Германия и трябваше да изнесе словото си пред група турски
граждани, допуснати в сградата на турското консулство. Това пък
се случи въпреки закон от 2008 г., издаден с гласовете на
управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР),
забраняващ употребата на дипломатически представителства за
целите на вътрешна пропаганда. Събитията обаче са такива, че е
лесно да забравиш подобни подробности.

Австрийското правителство побърза да приеме закон миналата
седмица, не конкретно за Турция, забраняващ вътрешнополитически
дейности на чужди държави в Австрия.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган се закани на 12 март, че
Холандия „ще плати цената“ за това, че забрани на турски
министър да влезе в комплекса на турското консулство, който,
както Чавушоглу подчерта, технически е турска територия съгласно
Виенската конвенция. Междувременно гневни протестиращи в
Истанбул успяха да влязат в холандското консулство и да сменят
холандския флаг на пилона с турски. Холандското правителство
заяви след това, че сигурността на дипломатите му в Турция е
отговорност на турското правителство.

Скандалът се разрази в момент, когато Турция и ЕС преминават
през нова криза, много по-тежка от преживяната през 2015-16 г.
във връзка с контрола на бежанците от сирийската гражданска
война.

Холандският министър-председател Марк Рюте обяви, че Холандия
няма да позволи на представители на турското правителство да
пренесат в страната своя вътрешнополитически дневен ред. Това
важи особено преди парламентарните избори на 15 март, на които
Рюте е заплашен от националистическия лидер Геерт Вилдерс, който
води ксенофобска кампания, често пъти визираща Турция.

Резултатът е, че тези вътрешнополитически въпроси в Холандия и
в Турция повишиха напрежението до безизходно положение между
двете членки на НАТО и добри търговски партньори. Вилдерс иска
да нагнети враждебност в атмосферата, като притисне Рюте в
ъгъла, за да привлече гласове за своето националистическо дясно
крило.

А ПСР в Турция иска да спечели гласове за конституционната
промяна, която следва да бъде поставена на референдум на 16
април и има за цел да съсредоточи цялата изпълнителна власт в
ръцете на президента.

ПСР на предишни избори винаги се е облагодетелствала от
вътрешния антагонизъм, агитирайки срещу опозицията.
Социалдемократическата опозиционна Народнорепубликанска партия
(НРП) обаче реши да не залага на враждебна кампания за
референдума, съсредоточена върху антиердоганистки подход. Сега,
когато страни от ЕС започнаха да отхвърлят исканията на министри
от ПСР да присъстват на митинги, правителството премести фокуса
на кампанията си в Европа, търсейки национално обединение, за
което се надява, че ще се трансформира в подкрепа за гласуване с
„да“ на референдума.

Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу заяви, че ако правителството
планира да предприеме действия срещу „унизителното и
недопустимо“ поведение на Холандия, НРП ще го подкрепи. Той
обаче отбеляза също, че това няма нищо общо с референдума, тъй
като е въпрос на национална гордост. ПСР използва тази
възможност, за да заяви, че пречките, поставяни от Германия и
Холандия, показват, че хората трябва да се обединят около вот с
„да“, а Кълъчдароглу анулира плановете на своята партия за
кампания в чужбина заради развитията.

Несъмнено е вярно, че сегашната враждебност вероятно е дала
тласък на кампанията на ПСР, на която досега липсваше желаният
ентусиазъм. Това обаче става при скъпата цена на допълнително
засягане на репутацията на Република Турция.

Страната никога не е била в подобно положение преди. Турски
външен министър никога преди не е бил молен да не идва на
територията на съюзническа държава, с която Анкара има
приятелски отношения. На министър от турския кабинет никога не е
било забранявано от полицията да влиза в комплекса на турско
консулство. Министър никога не е бил обявяван за персона нон
грата и ескортиран с полиция извън страната.

Вероятно сега не е времето и мястото да се говори за други
трудни области в турската външна политика, например
териториалните загуби в Сирия, където двата съперника – САЩ и
Русия – на практика си сътрудничат в защитата на кюрдска
милиция, смятана от Турция за терористична организация. Но
докато допреди десетина дни Турция искаше ЕС да ускори
споразумението й за по-хлабав визов режим, част от сделката за
овладяване на притока на мигранти, сега министрите трябва да
чакат на опашка, за да влязат в тези страни, въпреки че
притежават дипломатически паспорти, за да могат да водят
кампания сред турските граждани там.

Тъжно е да се види, че главен приоритет на вековното
дипломатическо наследство на Турция в днешно време е да се
намери европейски град, където турците живеят, в който турски
министри могат да водят кампанията си за референдума.

Тъжно е също да се види как европейската дипломация се разпада.
Освен че не представлява добър пример за свобода на словото,
начинът, по който Германия и особено Холандия подходиха към
кризата, само задълбочи антагонизма и още повече намали
симпатиите сред турския народ.

Сегашната безизходица трябва да бъде прекратена чрез
дипломатически средства, тъй като причинява неудобство на всички
замесени.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.