СофияПловдивВарнаБургасРусе

Белият дом: „Дълбоката държава“ оказва съпротива на Тръмп

Асошиейтед прес

Илюстрация: Райна Атанасова

Белият дом и неговите съюзници засилват нападките си към враг, който обикновено се свързва с крехки демокрации, военни преврати и шпионски трилъри. „Дълбоката държава“ – предполагаема сенчеста мрежа от могъщи, вкоренени федерални и военни интереси, все повече започва да привлича вниманието на републиканците, които обвиняват тези сили, че се опитват да дестабилизират новия президент.

Макар че висши служители на Белия дом не използват точно това понятие, внушенията, които то носи, явно вече са попаднали на благодатна почва. Президентът Доналд Тръмп твърди, че предшественикът му е подслушвал телефона му, а американските разузнавателни служби заговорничели за изтичане на вредна за него информация, за да го поставят в неудобно положение.

Неговият главен стратег се зарече да унищожи неизменната вашингтонска „административна държава“. Говорителят на Белия дом Шон Спайсър казва, че „хора, които са се спотайвали в правителството“, се опитват да саботират президента. Според критиците на Тръмп тези твърдения са проява на параноичен страх от несъществуващо правителство в сянка и стремеж да се намери изкупителна жертва за трудностите, които изпитва Белият дом. За поддръжниците на Тръмп обаче това е едно дългоочаквано предизвикателство към управляващия елит, който мисли само как да запази контрола си върху властта.

„Разбира се, че дълбоката държава съществува. Има неизменна държава на един голям административен апарат, който прави каквото си иска и предизвиква изтичания на информация, за да атакува президента“, каза близкият до Тръмп Нют Гингрич. „Именно това прави дълбоката държава: създава лъжа, разпространява лъжа, не спира лъжата и после отрича, че стои зад лъжата.“

Историците смятат, че концепцията за „дълбоката държава“
идва от Турция, където понятието „дерин девлет“ означава тайна
мрежа, включваща разузнавачи и военни, защитавала управляващата
класа през 20-те години на 20 век. Подобни идеи са пуснали
корени в Египет, където армията се е съюзявала с могъщи бизнес
интереси, и в Пакистан, където разузнаването има голямо влияние.

При сегашната й употреба тази концепция е изменена и
разширена, като се отнася по-скоро за една съпротивляваща се
бюрокрация и регулаторен режим, а не за някакъв вид намеса на
военните. Главният стратег на Тръмп Стив Банън отправя
най-силните предупреждения, че президентът се натъква на
съпротива от страна на дълбоката държава.

В единствената си публична реч след изборите Банън каза пред
консерватори, че целта на Белия дом е „разрушаването на
административната държава“. Това отразява неговото убеждение, че
голямото федерално правителство, с тежките си регулации, повече
пречи на гражданите, отколкото да им помага. То също така
повтаря често изразяваното от Банън мнение, многократно
представяно в бившия му новинарски сайт „Брайтбарт“, че световна
властова структура, включваща държавни институции, манипулира
икономиката.

Гингрич, който казва, че е обсъждал дълбоката държава с
Банън, прави сравнения между опасностите от нея и сюжета от
новия сезон на сериала „Вътрешна сигурност“, в който се прави
опит за сваляне на новоизбран президент със заговор, включващ
разузнавачи от кариерата.

„Те се борят да запазят властта си“, каза бившият
председател на Камарата на представителите, който помоли
репортер да не му издава какво се случва в двата епизода от
сезона на „Вътрешна сигурност“, които още не е гледал.

Гигантското федерално правителство, включително неговите
разузнавателни служби, има хиляди служители, които работят в
него отпреди идването на Тръмп – смес от кариерни служители и
такива, назначени при президентството на Барак Обама, а техните
заместници още не са определени. Някои разгласяват пред
репортери информация, включително деликатни документи, която
дава критична оценка за президента.

Тръмп намеква, че тези останали на работа служители действат
срещу него, дори предполага, че изтичанията на информация от
разузнавателните служби напомнят за методите за оклеветяване,
използвани от нацистка Германия.

Попитан наскоро дали Белият дом смята, че има „дълбока
държава, която активно работи за подкопаване на президента“,
Спайсър каза: „Не мисля, че би трябвало да е изненадващо, че има
хора, които са се спотайвали в правителството през осемте
години на предишната администрация, и може да са вярвали в този
дневен ред и искат да продължат да го следват.“

Водещият от „Фокс нюз“ Шон Ханити, който има близки връзки с
Тръмп, каза още в началото на предаването миналата седмица, че
има „останали от времето на Обама правителствени чиновници от
дълбоката държава, които горят от желание да унищожат този
президент“.

„Време е администрацията на Тръмп да започне да прочиства
тези саботьори, преди да е станало твърде късно“, каза Ханити.
Съюзниците на Тръмп отбелязват, че е нещо обичайно
президентите да назначават свои верни хора, и припомнят
решението на Ейбрахам Линкълн да махне южняците от федералната
бюрокрация в навечерието на Гражданската война. В миналото
правителството също е преживявало болезнени пристъпи на
подозрителност към вътрешните хора – най-забележителен е случаят
от 50-те години на 20 век, когато сенатор Джоузеф Маккарти
започва лов на вещици, за да изкорени, както твърди,
поддръжниците на комунизма, които според него се опитвали да
саботират Вашингтон отвътре.

Експерти предупреждават, че нападките на Тръмп може да
доведат до по-бързо подкопаване на вярата в държавните
институции.

„Колкото повече той говори за заговор на някаква дълбока
държава срещу него, толкова по-малко доверие ще имат хората към
правителството“, каза преподавателят по политология в
университета „Сетън Хол“ Матю Хейл. „Това е вредно за
демокрацията.“

Някои от съюзниците на Тръмп посочват, но без доказателства,
че решението на Обама да остане във Вашингтон след напускането
на поста е доказателство, че той оглавява съпротивата. Бившият
президент беше казал, че ще остане в столицата на страната,
докато най-малката му дъщеря завърши училище.

„Той е там с една единствена цел, а именно – да ръководи
правителство в сянка, което напълно ще провали новия дневен
ред“, каза републиканецът от Пенсилвания и член на Камарата на
представителите Майк Кели на проява в родния си район миналата
седмица. По-късно неговата канцелария оттегли изказването.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.