С „тъпата България” Кристо се показа като истински (прост) българин

Кристо Явашев. Снимка: от екрана на бТВ

През годините много хора ги смущаваше фактът, че Кристо не иска да говори на български с българи. Не че го е забравил. И сега в интервю казва, че 15 години на Запад не е знаел чужд език, нямал време да учи. Но, нищо, има си човекът особености, негова работа, странности на творец.

В интервюто си за „Цайт” обаче разказва как решил, че няма да се върне в „тъпата България”. Тук вече няма оправдание за тази особеност. Много българи са напуснали България, някои от тях прогонени или избягали, за да се спасят, а не тръгнали по своя воля. Със задочни присъди. И не са говорили за България така. Напротив, милеят за нея, колкото и да са оскърбени и пострадали.

Много сме, които я смятаме за изостанала, трудно място за живеене и т. н., мнозина сме, които сме говорили остро за българите и България. Но тук, пред българи, като хора останали тук. А в интервю за „Цайт” Кристо, световно известен космополит, свободен артист, да приказва така – това е резил. Той едва ли го съзнава. И е за резил не само за пред свои съотечественици, които ще прочетат това негово отношение, а и за чужденци.

Един космополит и свободен творец би трябвало да има и чувство за …естетика. Естетика в отношението. Особено абстракционист. Той не рисува злободневни карикатури, за да уязвява някого.

Петър Увалиев, стигнал върхове в западната култура като продуцент, режисьор, сценарист и есеист, не се отрече и не обиждаше България. Макар да имаше повече основания от Кристо. Увалиев, напротив, отдаде на България повечето от творческите си усилия в края на живота си.

Силви Вартан е четвърт българка, френска и международна суперзвезда през 60-те, пееше във Франция песента „Марица, Марица“, без никакви „пазарни” съображения, само от емоционални. Живяла е в България до осмата си година. И тя се възмущава от тогавашния режим. След това дойде тук през 90-те и пя „Облаче ле бяло“.
Само за сравнение.

Може да се дават за сравнение и други българи на Запад. Няма смисъл. В случая с Кристо става дума не за философия или особено дълбока мисъл, а за манталитет. Български.
Дори старостта не е оправдание. Такива приказки не се съчиняват и от деменция.

 

По време на соца съм следил всичко за Кристо. Негов колега от академията, който му е бил близък приятел, ми е разказвал как Кристо се съветвал с него преди да избяга. Доверил се е. Разпитвах го, обсъждали сме го, коментирали сме го с приятели художници, възхищавали сме се. Някъде 1991 г. снимах ранните му неща от музея на Академията, писах статия.

 

Сега Кристо го развяват като знаме, навират ми го в носа и натякват, че трябва да му се възхищавам.

Аз се връщам оттам, накъдето отиват сегашните му почитатели. За мен те откриват топлата вода и възторжено оповестяват за това. Някак го превърнаха в задължение да му се възхищавам. Съжалявам, но не съм по задължителните работи. Кристо го направиха икона, фетиш. Ако не се възхищаваш достатъчно, ти си ретрограден, динковец, враг на свободата и Запада, и прочее подозрения. Сега първо се втурнаха да доказват, че не е казвал такова нещо. После се втурнаха да доказват колко е прав, че България е тъпа.

С „тъпата България“ Кристо показа, че е истински (прост) българин.
Да беше преди година-две, ама 60 години след като си заминал оттук по своя воля, признат си в цял свят, свободен артист, да показваш такова отношение към родината си, прилича на големи комплекси и парвенющина, на онова българско „пази Боже сляпо да прогледа”.

 

В нашето истерично общество сигурно някои по-запалени патриоти ще се възмутят шумно от Кристо. И блюстители скачат да го защитават, готови презрително да обиждат всеки, дръзнал да не оцени „високия му наратив“. Не е задължително да си патриот като патрЕотите, за да смяташ отношението на Кристо за резил.

 

Адепти на либерализма обясняват колко било нормално да не иска да говори на български (Дойче веле веднага пусна такава „образователна” статия). Това, обаче не е либерализъм. Либералното е, като дойде при теб някой твой сънародник, да не изискваш от него да ти говори на английски. Либералното е да кажеш „говорете ми на български, ако нещо не разбирам, ще се изясним“. Или да вмъкваш по някое българско изречение, дума, да се шегуваш с това. Това е толерантност, а не отказ да говориш с някого на родния ви език или да се срамуваш от него.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.