Ще празнува ли Путин 100-годишнината от Октомврийската революция?

Владимир Путин в щаба на партия „Единна Русия“. Снимка: официален сайт

Путинизмът е изплетен от три коренно различни нишки: червена, бяла и кафява. Той възхвалява постиженията на Съветския съюз („червена“), особено военния триумф над Хитлер. Тачи царската империя („бяла“); Руската православна църква канонизира избитите членове на династията Романови. Но Русия следва фашистка („кафява“) насока: със сливане на политическата власт и бизнеса, строго контролирани медии, култ към личността и натрапчиви служби за сигурност.

И за трите традиции е характерна обща ненавист към либерализма и подозрителност към външния свят, с елементи на ксенофобия. Стогодишнината от Болшевишката революция от 1917 г. обаче ще постави под много голямо, може би фатално напрежение тези различия и неясния подход на Кремъл към историята.

В продължение на 70 години значението на 1917 г. не се поставяше под съмнение. Годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция бе най-важният празник в съветския календар. Поклонението пред балсамираното тяло на Владимир Ленин в зловещия му мавзолей на Червения площад бе обреден ритуал за всеки патриотичен руснак и за чуждестранни посетители.
Комунизмът, въпреки някои грешки, става символ на алтруизъм, модерност и интернационализъм.

В действителност империята на злото бе изградена върху лъжи, страх и масови убийства. Икономическата й система бе пълен провал. В други страни – Полша и балтийските държави например – нейното събаряне бе белязано с цялостно отхвърляне на миналото. Имуществото, където е възможно, бе върнато на предишните му собственици или техните потомци. Комунистическата епоха бе смятана за наложена отвън (дори от тези, които се облагодетелстваха по нейно време).

Русия, отслабена от вътрешни разделения и икономически
несгоди през 1991 г., реагира другояче. Комунистическата партия
бе свалена от власт, Съветският съюз се разпадна, но руската
държава, изградена от Ленин и Сталин, до голяма степен оцеля, с
временно демократично разкрасяване. КГБ бе преименуван, но не и
премахнат. Опитите за проучване и документиране на
престъпленията от миналото бяха многобройни през ’90-те, но бяха
попарени от режима на Путин. Нямаше съдебни процеси срещу
злосторниците, нито компенсация за жертвите, нито дори комисия
за истина и помирение. Не бяха направени опити да се издирят
законните собственици на имущество, откраднато от комунистите;
вместо това то минава тихомълком във владение на една (сега
баснословно богата) кремълска агенция.

В някои отношения часовникът бе върнат назад. Православната
църква се намести в центъра на обществения живот – територия,
овакантена от комунистическата партия. Ръководството на клира
сега се противопоставя с озадачаващ цинизъм на всеки опит да
бъде погребан Ленин, защото по думите му това ще поощри
подривна, вдъхновена от чужбина „дерусификация“. В центъра на
Москва разкошно реновирани църкви привличат много повече
посетители от сбръчкания труп на Ленин. Лъскавите универсални
магазини на Червения площад и техните разглезени клиенти
свидетелстват за това как Русия се е превърнала в рай за
плутократи.

Тези нестабилни основи означават, че на съвременната руска
държава й липсва легитимност. Нейните сухопътни граници и
властови структури са предимно дело на Ленин и Сталин, но тя не
може нито да приеме с отворени обятия, нито да избяга от тези
лидери, защото толкова много въпроси, свързани с 1917 г. и
нейните последици, остават без отговор. На първо място може ли
ползите от революцията – масово ограмотяване, индустриализацията
и урбанизацията – да оправдаят милионите загубени и съсипани
човешки животи, културната разруха и изолацията на Русия от
мнозинството в Европа? Почти със сигурност не.

Подходът на Владимир Путин е да заклеймява революциите по
принцип (което е разумно, предвид некомпетентността, корупцията
и стагнацията на собствения му режим). Това е в унисон с
основното послание на Кремъл, че алтернативата на авторитаризма
е хаосът. Удобно обяснение. На руснаците им дойде до гуша от
хаос през ’90-те. Путин критикува болшевиките за унизителната
мирна сделка за слагане край на войната и в същото време
възхвалява мощта на държавата, която те изграждат.

Вместо да разреши тези парадокси, той опитва да ги заглуши,
като призовава за „национално спокойствие и помирение“ между
бели и червени и намеква, че провокатори се опитват да
предизвикат „разцепления, враждебност, обиди и да отворят стари
рани“ в съвременния живот в Русия. Той създаде комисия начело с
ръководителя на службата за външно разузнаване на Русия Сергей
Наришкин за социален диалог.

Освен че този избор е изумително странен (можете ли да си
представите правителствена комисия, ръководена от шефа на МИ6,
която да разглежда въпроса с Всеобщата стачка от 1926 г.?),
Путин отбягва истинския въпрос. И белите, и червените (с малки
изключения) са действали ужасно и погрешно, просто по различни
начини. Важната революция през 1917 г. не е през есента, а през
пролетната, когато царят абдикира и мимолетното либерално
правителство на Александър Керенски въведе реформи като свобода
на словото и на сдружаването.

Опитът на Керенски да превърне Русия в конституционна
демокрация не успя. От лоялност към Великобритания и Франция той
продължи да води решително войната срещу Германия и
Австро-Унгария. На фона на привидно безкрайния хаос, трудности и
отчаяние, фанатичните и добре организирани болшевики използваха
открилата се пред тях възможност да извършат преврат.

Болшевишката революция не бе срещу царя: тя бе срещу
най-добрата(и може да се каже единствена) възможност на Русия
през миналия век да стане свободна, правова и благоденстваща
капиталистическа демокрация.

Същата тази перспектива сега е така ревностно потъпквана от
Путин. Това, което прави 1917 г. толкова опасна за него, не са
разликите между бели и червени, а техните сходства: и двете
фракции предлагат исторически безизходици, точно като него.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.