СофияПловдивВарнаБургасРусе

Американското президентство се смалява пред очите на целия свят

Доналд Тръмп говори пред Конгреса на САЩ. Снимка: от тв екрана

Трудно е да се надценят геополитическите рискове в сегашния момент – или (едновременно тревожният и вторачен) взор, който е насочил целият свят към американския президент. Засилва се агресивността по западното протежение на руското влияние и южната граница на китайското влияние. Скоро един човек в тийнейджърска умствена възраст в Северна Корея може да се сдобие с междуконтинентален ядрен капацитет.

В Близкия изток враждебният съюз между Русия и шиитски сили е във възход; радикални сунити държат територии и вдъхновяват нападения в западни градове; традиционните сунитски приятели и съюзници на Америка се чувстват подценени или изоставени; може би 500 000 сирийци са мъртви, а милиони бежанци страдат в условия, които пораждат гняв.

Кибертероризмът и кибершпионажът експлоатират и превръщат в оръжие собствената ни зависимост от технологиите. Прибавете към това масов глад в Източна Африка, който застрашава живота на 20 милиона души и картинката на хаоса е пълна – до избухването на следващата криза.

В този контекст се излъчва подборката от дипломатически гафове от последните няколко дни – небрежното асоцииране на британското разузнаване с твърденията за подслушване на Тръмп; президентските туитове, които уронваха позициите на Рекс Тилърсън по време на азиатската му обиколка; и невъзпитаното и детинско отношение към германската канцлерка. Когато президентът Тръмп и Ангела Меркел седяха заедно в Овалния офис, ние гледахме лидера на свободния свят – а този човек се цупеше
публично.

Всяко ново правителство има период на ориентиране и правене
на грешки. Това обаче предполага да можеш да се учиш от грешките
си. А за тази цел трябва да признаваш, че си сгрешил. Зрелището
на американски президент, който обвинява коментатор на Фокс нюз
за сериозен дипломатически инцидент, бе поредният етап в
смаляването на президентството.

Заинтересованият чужденец (бил той приятел или враг) трябва
да изучава темперамента на Тръмп, който е точно толкова лош,
колкото се твърди. Той е неопитен, неинформиран, лесно кипва и е
абсолютно убеден в правилността на преценката си. Негово
предимство е изборът на някои сериозни, опитни съветници, сред
които са министърът на отбраната Джим Матис, съветникът за
националната сигурност Ейч Ар Макмастър и заместник-съветникът
за националната сигурност Дайна Пауъл. Доколко успешно ще вършат
работата си обаче зависи от умението на Тръмп да изслушва.

Обикновена некомпетентност щеше да е достатъчно лошо нещо.
Обаче чужденците, които се опитват да разберат САЩ, сега трябва
да разучават не какво да е, а интелектуалните влияния на главния
стратег на Белия дом Стивън К. Банън. Неговата визия за западен
съюз на етно-националистични десни популисти срещу
глобалистите, мултикултуралистите, ислямистите и (напишете тук
предпочитаното си малцинство) е най-ярката и реторично усилваща
се гледна точка на правителството. Как засяга това съюзите от
предишното управление? Това е фонът, върху който се разглежда
докачливостта на Тръмп.

Чужденците виждат президент, който като в бананова република
обвинява предшественика си в сериозно престъпление, за което
вчера директорът на ФБР Джеймс Коми свидетелства, че няма
доказателства. Те виждат правителство, чиято предизборна дейност
активно се разследва от изпълнителната власт и Конгреса. Ако
близки сътрудници на Тръмп бъдат пряко свързани с руските
хакерски атаки, чужденците ще видят президента затънал в криза
за импийчмънт, който е единственият конституционен механизъм,
способен да премахне петното на кражба от изборите през 2016 г.

Чужденците виждат и как правителството се ръководи от
политически съображения, а не от националната сигурност.
Тилърсън стана държавен секретар, след това изборът му на
заместник бе отхвърлен по политически причини, а после му бе
наредено да направи 28-процентно съкращение в бюджета за
дипломация и развитие. Няма значение, че от това влиянието на
Тилърсън пострада. Няма значение, че операциите по стабилизиране
в Сомалия и Северна Нигерия, където се вербуват ислямистки
терористи, вероятно ще бъдат премахнати в бюджета на Тръмп. Няма
значение, че ще бъдат анулирани програми за избягване на гладни кризи.

На въпрос дали се безпокои от съкращаването на тези програми
при наличие на гладна криза, директорът на Службата по
управление и бюджет Майк Мълвейни отвърна: „Президентът изрично
заяви стотици пъти: „Ще харча по-малко пари за хората в чужбина
и повече пари за хората у дома.“ Точно това и правим с този
бюджет.“ Невежата жестокост в това изявление, в което се
допуска, че единственият начин да се помогне на американците е
да се оставят чуждестранни деца да умрат от глад, е нещо
впечатляващо и типично.

Какъв е крайният резултат като теглим чертата? Чужденците
виждат една дарвинистка националистична рамка на американската
външна политика; понижен стремеж към глобална ангажираност;
назряващ скандал, който може да разсее вниманието на
правителството и да му навреди; и президент, който често
ръководи делата си със заядливо невежество.

Някои ще съзерцават това зрелище и ще живеят в страх; други
може да видят в него златна възможност.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.