Да остана или да си тръгна? Гражданите на ЕС след Брекзит

Ройтерс

Брекзит. Илюстрация: Мастър инвестор

При несигурността какво ще се случи след Брекзит десетки хиляди европейски граждани се борят – често безуспешно – да преодолеят бюрокрацията, която решава дали могат да останат във Великобритания, след като тя напусне Европейския съюз.

Това се оказва трудна и скъпа задача – от попълване на 85 страници формуляри до представяне на средно 7 килограма подкрепящи документи, от данъчни декларации до подробности за техните пътувания през последните пет години, както и предаване на паспортите им на властите за месеци.

Правителствени данни показват, че заявленията за постоянно жителство са се увеличили след референдума за членството в ЕС миналата година, а през последната четвърт на 2016 г. броят им е бил шест пъти по-голям, отколкото година преди това. Но 12 800 – или над 28 процента – от молбите, подадени през последните три месеца на 2016 г., са били отхвърлени или обявени за невалидни.

Един от тези хора е 59-годишният германец Дитер Волке, който преподава психология в университета на Уоруик в Централна Англия. „Трябваше да докажа, че живея тук. Трябва да покажа, че печеля достатъчно пари, бяха ми необходими заявления от моя работодател и т.н. Отне ми три дни да се сдобия с тази информация“, каза той пред Ройтерс от дома си в Стратфорд на Ейвън – родното място на Уилям Шекспир.

„Трябваше да посоча всяка дата, на която съм напускал
Великобритания, кога съм се връщал, а понеже ми се налага доста
да пътувам по работа, имаше много пътувания, за които трябваше
да преглеждам тефтерите си и да открия точната дата“, обясни
той.

ПРОБЛЕМ С ПАСПОРТИТЕ

Истинският проблем бил, че той трябвало да предаде паспорта
си – нещо, което по думите му било невъзможно, тъй като участвал
в проекти на ЕС и проучвания в САЩ.

Затова подал своя формуляр миналия октомври с нотариално
заверено копие на паспорта си. През януари получил отказ, защото
не бил предал паспорта си.

Той се надявал, че може да кандидатства отново по интернет,
като използва германска национална лична карта, която получил
след три седмици, но според нова промяна на правилата трябвало
да изпрати нов формуляр на хартия и отново да събере всички
подкрепящи доказателства.

Вътрешното министерство заяви, че има ясни указания какви
доказателства се изискват и „е задължение на човека да ги
предаде“.

Активисти и политици, включително ревностни поддръжници на
Брекзита, казват, че Великобритания би трябвало едностранно да
гарантира, че тези, които живеят и работят в нея, могат да
останат, когато приключи формалното излизане от общността,
вероятно през 2019 г.

Британската министър-председателка Тереза Мей обаче изключва
възможността да бъдат дадени каквито и да е гаранции на трите
милиона граждани на ЕС, които живеят тук, докато не бъде
договорена съответна сделка за британците, живеещи в ЕС.
Това тревожи мнозина.

„Много съм разочарована, че ни използват като разменна
монета“, каза испанската учителка Моника Обиолс, която живее във
Великобритания от 1989 г.

„Формулярите са пълен кошмар, те са много сложни“, каза
49-годишната Обиолс, която живее в Лондон със своя холандски
партньор и децата си. „За съжаление, не дадох достатъчно
информация за децата, затова беше получен отказ да им бъде
позволено да останат за неопределено време, така че трябва да го
направя отново.“

В крайна сметка кандидатстването й било успешно, но името
върху картата й за жителство било сгрешено, затова тя трябвало
да я върне.

„ПЛАШЕЩО“

„Това е плашещо, но истината е, че не формулярите са
проблемът, а доказателствата“, каза Барбара Дроздович, главен
изпълнителен директор на Източноевропейския ресурсен център в
Лондон, който предоставя помощ на граждани на ЕС.

Тя каза, че е необходимо хората да изпратят средно по 7
килограма документи до вътрешното министерство, за да докажат,
че живеят и работят законно във Великобритания.
„Кой пази всичко вечно?, каза тя пред Ройтерс. „Всяка
хартийка е от значение, всяко писмо, всичко.“

Целият процес на кандидатстване може да отнеме шест месеца.
Председателят на парламентарната комисия за Брекзит Хилари Бен
каза, че системата не е пригодена за тази цел.

„Казаха ни, че при нивото на обработване на документите
отпреди референдума предоставянето на документи за жителство на
всички кандидати, които може да имат право на това, като се
използва сегашната система, би отнело време, равняващо се на 140
години“, заяви той.

Проблемът не е само в бюрокрацията. Адвокати вземат цели
2000 британски лири за съдействие, а престъпници се възползват
от някои уязвими хора, каза Дроздович.
„Това се превръща в интересна възможност за всякакви
мошеници“, каза тя.

Волке и Обиолс казват, че процесът ги кара да се чувстват
като граждани втора ръка и да обмислят да напуснат страната,
която обичат.

Волке, който живее тук от 28 години, каза, че през
последните шест месеца е получил предложения от два германски
университета. Това е признак за възможно „изтичане на мозъци“ от
Великобритания, където по думите му около 25 процента от
персонала във водещите университети са хора от страни от ЕС.

Волке толкова се е „поангликанчил“, че подкрепя футболния
отбор на Англия, а 28-годишният му син Макс, който е британски
гражданин, представлявал Великобритания на Световното първенство
по триатлон миналата година.

Той каза, че при предстоящата раздяла при Брекзит гражданите
на ЕС са като безпомощни деца, а те не са виновни за това.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.