Русия между Иран и Израел

Развитието на ситуацията в Сирия и около нея явно придвижва към нова фаза политиката на Русия. Става дума да се формира благоприятно регионално обкръжение, необходимо за трайно уреждане. Сред най-важните задачи тук се очертава дейността за изглаждане на противоречията между Израел и Иран. Успее ли Кремъл да намери задоволително решение, това ще формира условия
за дългосрочно уреждане в целия регион.

* * *
Сирия неведнъж е определяна като арена, където се сблъскват интересите на множество външни играчи. Факт, до голяма степен обуславящ и толкова продължителната, толкова ожесточена гражданска война в арабската страна. Той откроява като необходимо условие за деескалация на конфликта възможно повече да се стесни броят на външните участници с цел да бъде осигурена възможност за компромис. В идеалния случай трябва да говорим за двама основни противници, чиито интереси да бъдат хармонизирани чрез посредничеството на трета, най-влиятелна сила.

Ако погледнем действията на Русия в Сирия, няма как да не
признаем, че Москва насочва нещата тъкмо към подобен вид
„триъгълник“, умело използвайки спецификата на момента.
Преценете сами: първо, от „сирийското уравнение“ е изваден
Европейският съюз. Европа е затънала в избори, не може да мисли
за друго.

Второ, съществено е понижена активността на САЩ – новият
президент все още не е наясно какво иска в Сирия и какво да
прави там.

Трето, в ред аспекти е неутрализирана Турция, силно
отслабена от миналогодишния опит за преврат и последвалите
репресии срещу армията и силовите структури. Освен това Анкара е
ангажирана изцяло с предстоящия референдум за конституционна
реформа; има данни, че той може да стане нов дестабилизиращ
фактор за страната.

Накрая – пето, значително по-ниско е нивото, на което се
включват в сирийската ситуация арабските държави от Персийския
залив. Те явно се стремят да отхвърлят отговорността за бъдещето
на Сирия, фокусират се върху противодействието срещу Иран на
един широк фронт.

Както личи, от всички многообразни външни играчи на
сирийската арена Русия трябва да държи сметка за два, затова пък
най-сериозните – Иран и Израел.

Тези две регионални сили отдавна разиграват интересна партия
– стремят се да прекроят структурата на близкоизточния регион
така, че да станат основни силови центрове там, да заемат
доминиращо положение и да управляват ситуацията чрез механизмите
на един вид „студена война“. Те вече осъществяваха подобен план
през 60-те и 70-те години от миналия век, преди ислямската
революция в Иран. Навремето шахски Иран и Израел разработваха с
общи усилия ракетно-ядрени оръжия.

Оттогава Израел се сдоби с ракети „Ерихон“ и ядрени бойни
глави (чието съществуване впрочем не потвърждава официално).
Аналогични „играчки“ държи в арсенала си и Ислямската република
– тя също притежава ракети и също отрича да разполага с ядрени оръжия.

Така въоръжени, Тел Авив и Техеран прилежно разиграват
спектакъл под наслов „Страшно съм сърдит!“ и редовно си разменят
заплахи. Стигна се дотам, че проблемът с отношенията между Иран
и Израел постепенно става основен за целия регион. Или поне за Сирия.

Неслучайно премиерът на Израел Нетаняху убеждаваше неотдавна
в Москва руския лидер Путин да повлияе на иранците, за да не
въоръжават те своите сирийски съюзници – шиитите от партията
Хизбула, с модерни оръжия. Инак израелците не биха могли да
останат сдържани и да не се намесят в сирийския конфликт.

Със сигурност не е станало дума само за оръжията за Хизбула;
най-вероятно Нетаняху е помолил Путин да издейства и намаляване
на цялата иранска подкрепа за тази партия. И е твърде
любопитно, че скоро след това арабският печат регистрира
съществено орязване на средствата за Хизбула, което тутакси се
отрази например на медиите под неин контрол, принудени рязко да
свият щатове и тиражи.

С други думи Москва изглежда е приела с разбиране молбата на
Нетаняху и постепенно прави съответните стъпки. Много е
вероятно тази дейност да продължи с оглед предстоящото през март
посещение на иранския президент Рохани в Русия. Не бива да
изключим, че Путин ще иска да издейства от него по-съществени
отстъпки, за да убеди Израел, че е ефикасен посредник.

Израелците обаче решиха „да вдигнат залозите“ – в края на
миналата седмица самолети от бойната им авиация за пореден път
атакуваха цели на сирийска територия, уж за да нанесат удар по
позициите на Хизбула и по складове с модерни оръжия. До момента
подобни операции се провеждаха доста редовно, без да тревожат
особено когото и да било, естествено с изключение на официален Дамаск.

Този път обаче израелските самолети бяха обстреляни от
сирийската ПВО, след което посланикът на Израел бе извикан за
обяснения в руското външно министерство. Категоричен знак, че
тази израелска атака е изненадала Москва. Тук може като нищо да
се съзре опит за натиск преди визитата на иранския лидер: ей,
господа руснаци, хубавичко притиснете Рохани, че инак едва ли ще
посрещаме с предишното разбиране вашите действия в Сирия.

Остава обаче въпросът какво е принудило израелците да
предприемат въздушната си атака точно сега. Едва ли са проявили
„творческа инициатива“, смазвайки с бомби нещо, което не ги е
заплашвало реално. Все пак „инициативи“ от този род излизат
понякога твърде скъпо – ръководството и армията на Израел
чудесно разбират, че сирийската война не засяга страната им само
заради усилията на Русия.

И се прокрадва смътното подозрение, че Израел е отвърнал с
въздушната атака на някаква провокация от страна на сили,
контролирани от Иран. Моментът е прекалено сполучливо избран –
между визитата на Нетаняху в Москва и тази на Рохани (който
впрочем може скоро да напусне поста, защото Иран е насрочил след
няколко седмици президентски избори). Цялата работа наподобява
проверка – как ще действа Русия при внезапна ескалация на
напрежението между Израел и Хизбула? Срещу кого и с какви средства?

А същевременно пред Москва бе демонстрирано, че успехът на
стратегията й в Сирия доста силно, ако не и в решаваща степен
зависи от играта, която водят Тел Авив и Техеран. Нищо чудно
интересите им в Сирия силно да съвпадат – и двете столици имат
интерес от слаба Сирия, която все така да служи за арена на
безопасното им съперничество, съдействайки арабските държави все
повече да се превръщат във второстепенни играчи.

Е, предстои да следим с интерес как ще отвърне Москва.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.