СофияПловдивВарнаБургасРусе

Лондонска мъгла над Рим, там ЕС търси единство след Брекзита

Ройтерс

Европейските лидери се надяват да изгладят надигащите се спорове на срещата си утре в Рим за отпразнуване на 60 години от създаването на ЕС, но имайки предвид молбата за развод, която Великобритания ще внесе идната седмица, настроението ще е мрачно, а единството – подложено на изпитание.

Тереза Мей, която в сряда ще задейства двугодишното обратно броене до Брекзита, ще блести с отсъствието си в Рим, а останалите 27 лидери от ЕС ще се стараят да оставят разногласията си настрана от опасение, че британският премиер може да се възползва от разединението им, за да извоюва изгодно споразумение, което, опасяват се те, може да насърчи и други да напуснат.

В същия момент, когато нападението на „Ислямска държава“ срещу космополитен Лондон отново показваше рисковете, пред които са изправени всички европейци, преговарящият на ЕС за Брекзита Мишел Барние предупреждаваше Великобритания да не се опитва да разменя сътрудничество в областта на сигурността срещу по-добри търговски условия, нито да разделя 27-те, чието одобрение ще е необходимо за изготвянето на ново споразумение.

„Единството е първото условие за постигане на споразумение в преговорите“, заяви бившият френски външен министър в реч в Брюксел в сряда след потвърждението от понеделник, че преговорите най-после ще започнат след гласуването за Брекзит.

„Това, разбира се, е в наш интерес. Това обаче също така е – и искам да кажа това на британските ни партньори – в интерес на Великобритания. Понеже, в крайна сметка и вие, и ние ще имаме нужда от една обединена Европа за постигане на споразумение“, добави Барние.

Това бе ясен предупредителен изстрел към британските
официални лица, който не крият, че може да се опитат да се
възползват от разделенията между държавите от ЕС, по-специално
между богати търговски партньори като Германия и по-бедни
източни страни като Полша. Много граждани на Полша работят във
Великобритания, а субсидиите на Варшава от ЕС ще намалеят след
напускането на богатите британци.

Търканията между останалите се проявиха тази седмица, докато
италианците, които засилват мерките за сигурност след
нападението в Уестминстър, подготвят една до голяма степен
церемониална среща на върха утре в двореца Кампидолио, където
Франция, Западна Германия, Италия и трите страни от Бенелюкс
подписаха основаващия ЕС Римски договор на 25 март 1957 г.

В понеделник сътрудниците на 27-те лидери се договориха по
текста на Римска декларация по случай 60-годишнината. В нея
пише: „Европа е нашето общо бъдеще.“ Вчера обаче
министър-председателката на Полша Беата Шидло заяви, че може да
повдигне възражения, а Гърция бави официалното си одобрение на
краткия текст, докато спори с кредиторите си от еврозоната по
условията на спасителния си план.

Дипломати отрекоха съботното споразумение да е застрашено и
настояха, че текстът вече е одобрен от всички. Препирните обаче
отново привлякоха вниманието към отдавна съществуващите
разделения, по-специално между Изтока и Запада, а в еврозоната –
между Севера и Юга.

Полша е решена да блокира нещо, което се опасява, че са
планове на западните сили за превръщане на страните от бившия
комунистически Изток в членове „втора класа“. Западните сили
искат „Европа на няколко скорости“, стремейки се да интегрират
политиката си повече от други страни с надеждата за нови работни
места и сигурност с цел осуетяване на нарастващото и вдъхновено
от Брекзита националистическо противопоставяне на Европейския съюз.

Някои формулировки в текста от Римската декларация бяха
смекчени по време на преговорите, за да бъдат удовлетворени
полските искания интеграционните проекти да бъдат отворени за
всички страни, в съответствие със сегашните договори.
Шидло засегна и болната тема за мюсюлманската имиграция в
Европа, като я свърза с нападението в Лондон от сряда.

Нежеланието на източноевропейските страни да приемат
сирийски бежанци, отчасти по религиозни причини, подхрани на
Запад приказките за съкращаване на субсидиите.

В еврозоната тази седмица се появи разрив между засегнатите
от бюджетните икономии южни страни, от една страна, и Германия
и богатите й северни съюзници, от друга. Холандският ръководител
на финансовите министри от еврозоната сравни длъжниците с
прахосник, който е профукал парите си за „пиене и жени“.

Утрешният опит да се отпразнуват 60 години единство вероятно
ще протече с усмивки, макар и през стиснати зъби. Със
започването на Брекзита обаче ЕС ще се затрудни да запази
единството си.

Първото изпитание ще е на 29 април, когато 27-те ще се
срещнат за договаряне на мандата за преговори на Барние. Това ще
стане два дни след първия тур на френските президентски избори,
в който според допитванията евроскептичната националистка Марин
льо Пен ще отиде на втори тур на 7 май.

В тази обстановка – а ако Льо Пен стане държавен глава
(колкото и малко вероятно да е), Брекзитът ще е последната грижа
на ЕС – 27-те лидери ще трябва да поддържат крехко равновесие
между защитата на националните интереси, включително успокояване
на евроскептиците на родна почва, и съхраняването на един съюз,
от който всички те смятат, че имат полза в един свят, доминиран
от китайци, американци и руснаци.

Сред тези караници германците, които през септември ще решат
дали да дадат четвърти мандат на водещия лидер в ЕС Ангела
Меркел, изпратиха послание на надежда за съюза: повтаряйки
тенденцията в допитванията в други страни, направени след като
Великобритания гласува за напускане, подкрепата на германците за
ЕС рязко се покачи и достигна рекордно ниво за последните 25
години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.