СофияПловдивВарнаБургасРусе

Борисов 3.0 – очаквано и жалко. Кой наистина печели и кой губи?

Лидерът на ГЕРБ вероятно ще се оттегли преди 2021 и ще предложи коалиция на БСП

Урна с бюлетини за парламентарните избори. Снимка: от тв екрана

Половината ми живот мина при Тодор Живков, сега другата половина е на път да мине при бодигарда му – такава шега се появи в интернет от жена преживяла досадата от онова управление. Дали сега някакъв синдром не кара българина да си избира продължително този спорен премиер бай Ганьо?

Предсрочните избори в неделя, предизвикани от Бойко Борисов, запазиха статуквото. Избирателят предпочете да няма промяна при един клатушкащ се Европейски съюз, в съседство със застрашаваща с поведението си Турция и прииждащата мигрантска вълна. И с истерични заплахи, че алтернативата на ГЕРБ БСП ще извади България от ЕС и ще я вкара в Евразийския съюз. Има обсебени, които се възпламеняват от такива заплахи и са готови да прегърнат Борисов само поради тази причина. Тази заплаха беше използвана добре не толкова от ГЕРБ, колкото от други претендиращи за десни партии, което в крайна сметка помогна на Борисов, не на тях самите.

Изборите бяха приети дори с отегчение, не се състояха очаквани пресконференции и още в 23,30 Нова тв пусна предаването „Национална лотария”…

Но заедно със статуквото гласоподавателят избра в комплект задкулисно, корумпирано и лошо управление. На фона на непрекъснати приказки за борба с корупцията.
В последните дни преди изборите сайтът „Биволъ” пусна кратко разследване, което показа, че депутат от ГЕРБ и бивш министър Делян Добрев е бил съдружник с хора и свои роднини, които са получили по обществени поръчки 100 милиона лева (виж тук). Не един и не два, а 100 милиона. Това е само върхът на айсберга на управлението на ГЕРБ. Но избирателят не се вълнува от такива разкрития, търпимостта към корупция у нас е висока, всякакви факти за погазване на закона от премиера Борисов и негови действия са подминати без внимание от медиите и обществото. Простъпките му са опростени и са му делегирани правата да продължи.
Заедно с този избор непрекъснато се развива тезата, че още нямало корумпирани политици в затвора.

Все пак има размествания на пластовете

Как точно? ГЕРБ на миналите избори през 2014 г. имаше 32,6%, сега е отново 32,6% според преброяване на 98% от протоколите. Общият брой подадени гласове за него в окончателните резултати ще е приблизително колкото преди. С това Борисов се съхрани като първа политическа сила.

Втората сила БСП, на която мастити политолози предричаха, че ще залезе до треторазрядна, увеличи почти двойно гласовете си. От 15,4% през 2014 г. се изкачва до над 27% сега. Причината е, че тя единствена се заяви ясно и категорично като опозиция. Парадоксално, но въпреки че става дума за загуба на изборите, това е успех за Корнелия Нинова. Тя можеше да постигне дори победа, с правилна тактика и ако не бяха някои грешки и излишна агресия в последните дни на кампанията.

Патриотичният фронт, който събра „Атака”, ВМРО и НФСБ, не прозвуча като механичен сбор на всяка цена и резултатът им е добър. Трите партии имат сходни идеи (независимо колко противоречиви и приемливи), затова събирането им изглеждаше естествено. Участието им в предишното управление без министри също им се отрази добре, за разлика от други подкрепящи Борисов.

Кои са големите губещи?

– Реформаторският блок плюс „Глас народен” на т. нар. Светльо Врътков се свиха в комплект до 3%. На миналите избори РБ имаше 8,9%, а „Глас народен” 1,1%. Което показва, че механичният сбор на две партии може да не събере накуп отделните им резултати, а да ги намали.
Защо толкова загубиха т. нар. реформатори? Бяха участници в коалиция с  Борисов, при това с меко казано спорни министри и на моменти със скандален принос в управлението. И не се обозначиха като опозиция на ГЕРБ. Кой тогава ще иска да гласува за патерици на Борисов? И избирателят не прощава лъжи. Реформаторите твърдо заявиха, че не искат Борисов за премиер, после му пристанаха.
Събирането за тези избори с партия „Глас народен” прозвуча като търсене на патерица за партия, която сама е патерица. Ефектът беше отрицателен.

– АБВ плюс движението на Татяна Дончева се свиха до 1,5%. На миналите избори само АБВ беше 4,1%, а Татяна Дончева 1,2%. В случая 4+1=1,5.
АБВ влезе в управлението с Борисов, а после се оттегли поради някакви тънки сметки, но също не се заявиха ясно като опозиция. Събирането им с „Движение 21” също прозвуча като опит да догонят бариерата с механичен сбор. Таня Дончева се прегърна с Румен Петков, който преди време публично и брутално се подиграваше с нея.

Оттеглилият се от Реформаторския блок Радан Кънев с Нова република си извоюва самостоятелно 2,5% – повече, отколкото ДСБ спечели самостоятелно с Костов начело през 2013 г.

Новата партия „Да, България” постигна окуражаващ резултат от около 3% на първите си избори, в коалиция със Зелените. Тя се заяви като противник на модела управление, наложен от Борисов. Лидерът й беше критик на Борисов, после стана правосъден министър в кабинета му, но подаде оставка, след като направи неуспешен опит за реформи в съдебната система. Тези ходове със сигурност са се отразили на резултата, но партията има бъдеще. Недостатъчният й успех се дължи и на леко разфокусиран образ от противоречиви лица в нея.

Другата партия, която беше близо до ръба да влезе, е ДОСТ – алтернативата на ДПС. Тя взе в Кърджали почти наполовина от гласовете на ДПС, но това не й е достатъчно. Общо ДОСТ гони 3% и е заплаха в бъдеще за ДПС. Тепърва ще се развива интрига там. България току виж осъмне с две етнически партии.

Партията „Воля” на бизнесмена Марешки прилича на поредната корпоративна клиентелистка партия. Също така на създадена по замисъл в помощ на Борисов. Марешки още след първия тур на президентските избори заяви подкрепата си за ГЕРБ. Сред кандидатите му има хора на ГЕРБ. Мястото му в коалиция на Борисов е несъмнено.

Сега България е изправена пред кабинет „Борисов 3”, в парламент от 5 партии. ГЕРБ ще има около 90 депутати, БСП около 80. За да направи Борисов правителство, ще му трябват гласовете на обединените патрЕоти, плюс Марешки. Много е вероятно „Атака” да откаже да участва в коалиция, а само да гласува въздържал се за правителството (както при Орешарски). Това ще са първите проблеми на Борисов.

Занапред той със сигурност ще търси коалиция с БСП, каквато вече е предлагал на предишния й председател Миков. Защото иска да си гарантира спокойни старини, без да го разследват и изправят пред съд. Най-вероятно след 2 години управление сам ще се оттегли, с предложение за ново правителство с БСП, и едва ли ще изкара до 2021 г.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.