СофияПловдивВарнаБургасРусе

Евгений Евтушенко: Аз във двайсет и първия век, като в Двайстия, пак ще съм нужен

Евгений Евтушенко

Големият руски поет Евгений Евтушенко почина в САЩ на 84-годишна възраст, съобщи ТАСС. Евтушенко е бил в болница в Тълса, щата Оклахома, от 12 март. През цялото време с него е била съпругата му Мария Новикова. Днес с него са успели да се сбогуват и двама от синовете му – Дмитрий и Евгений. Съгласно последната воля на поета, той ще бъде погребан в Переделкино край Москва, до гроба на Борис Пастернак. Евтушенко освен това е помолил да не отменят планираните за 85-ата му годишнина концерти. Той щеше да навърши 85 години на 18 юли.

Продуцентът на концертите Сергей Винников заяви, че на 29 март е разговарял по телефона с Евтушенко, който му е предал молбата си. „Обещайте ми това. Ще умра със спокойна душа. Искам също да предам молбата си да бъда погребан в Русия, в Переделкино, недалеч от гроба на Пастернак“, е казал Евтушенко на продуцента. Евгений Евтушенко е планирал турне в градове в Русия, Беларус и Казахстан по случай 85-годишнината си.

Първият сборник стихове на Евтушенко е публикуван през 1952 г., когато той става най-младият член на Съюза на писателите на Съветския съюз. През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда по литература. Автор е на над 150 книги, преведени на много чужди езици, отбелязва ТАСС.

***

Аз във двайсет и първия век,

като в Двайстия, пак ще съм нужен;

не раздран на цитати послушни,

а разхвърлян по люлки въздушни,

излетели с възторжен ек.

Век, без грубости опитомен,

залюлявам те аз до небето —

също както засилвам хлапето

сополиво, с очи като мен.

Аз във Двайсет и Първи Век

ще прекрача, уви, не невръстен,

но и не като старче небръснато,

като злобно мърморещ човек.

Ще достигна, изпънал снага

синевата ти изумена,

като клонка на суха леска,

но останала все тъй зелена.

С лакти път ще проправя до теб,

като на първенство с куп Пелета,

в твоя свят, съграден от мелета —

безпаспортен, безвластен, безхлеб.

Стигнал в Двайсет и Първи — встрани

ще съгледам и вас, несравними

с никой нявгашни мои любими,

достолепни и на старини.

Там са братята ми по перо,

като в топла читалня изкусно —

не по рафтове, а по устни

подредени — с любов, с добро.

Двайсти век бе затънал в кръв,

но познаваше букви и ноти.

Ако случи се, Двайсет и Първи,

да разлистваш ти само банкноти?

Ако случи се да си замесен

от безлюбие и безстрастие,

усмъртяващо скучното щастие

ако всички несрети замести?

Ако фукльо си ти, нахал,

и за нас, дето пуснахме смели

твоя дух от бутилката — вял

се разсейваш и зъб не обелиш?

Ще извикам: така не бива!

Ще пристигна като на нива,

дето камъни съм орал.

В тебе, слово на новия ден,

в изкласилото многогласие

ще нагазя — и клас до клас ще е

там полегнал в поклон пред мен.

Превод Надя Попова

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.