Трилър: пазете се от момичетата

След серийните убийци, заради които сънуваха кошмари две поколения читатели, сега е ред на домашния трилър и неговите героини, които се чувстват зле в кожата си, да грабнат най-големите продажби. Необходима е аутопсия на този успех.

През 1981 г. с „Червения дракон”, а после през 1988 г. с „Мълчанието на агнетата” Томас Харис предложи на американските читатели трилъри от нов жанр, създавайки шокиращо дуо, съчетаващо сериен убиец (Ханибал Лектър) и профайлър (Уил Греъм или Кларис Стърлинг).

Но писателят вкара вълка в кошарата. Защото, с триумфа на неговите романи, преведени в целия свят, и на отличните филмови адаптации на Майкъл Ман („Преследвачът”) и Джонатан Деми („Мълчанието на агнетата”), в издаването на криминалета последваха поне двайсет години на серийни убийци, придружени от международните им клонинги.

Домашният трилър

Днес тенденцията се обръща, убийците са сред нас, съседи и съседки, деца и родители, пазете се от всички и най-вече от онези, с които си приличате като две капки отрова. Сега, ако думата „момиче” присъства в заглавието на трилър, работата е опечена или по-скоро е в чекмеджето на касовия апарат.

След успеха на „Gone Girl” („Не казвай сбогом”, Ера – б.р.) на Джилиан Флин, романистите се прибират вкъщи и дебнат какво се случва зад завесите на почти перфектни двойки. В „Не казвай сбогом” се срещаме с Ейми и съпруга й Чарли, идеална двойка живееща в Мисисипи. Но под това безоблачно щастие се крият най-ужасни лъжи. Издателите от „Сонатина” потриват ръце. Пет години след публикуването и адаптацията в киното, цифрите са радващи: във Франция са продадени над 150 000 екземпляра голям формат и двойно повече джобен.

Същите издатели постигат с „Момичето от влака” (Ентусиаст – б.р.) нов огромен успех: 650 000 екземпляра голям формат и 520 000 джобен, почти две години след публикуването и отново филмовата адаптация. Триумфът на романа на Паула Хоукинс е световен (говори се за 18 милиона екземпляра във всички формати) и кара да се замислят писатели, издатели и особено агенти, които вдигат залозите и вече предлагат само трилъри с героиня на преден план и думата „момиче” на корицата.

Предимно женска читателска аудитория

Вследствие на това виждаме да излизат например „Момичето преди” на Дж. П. Дилейни (подготвя се от Софтпрес – б.р.), „Момичетата на другите” на Ейми Джентри или „Идеалното момиче” на Мери Кубица, което утвърждава тенденцията „Домашно черно” като гаранция за успех…

Фредерик Полет от „Прес дьо ла Сите” има интересна теория, която се основава на англосаксонски проучвания. Аудиторията, предимно от жени, на „Домашно черно” е на възраст от 24 до 40 години и е закърмена с четенето на „Хари Потър”, „Игри на глада” и „Дивергенти”, юношеска литература, която предизвиква тръпка. Те са онези, които биха чели този вид трилъри в търсене на тръпката заедно с приключенията и романтиката.

Трябва да се добави, както подчертава Елен Жедуен от „Марабу”, и „вкуса към изданията и телевизионните програми, посветени на психологията: манипулации, перверзии, нарцисизъм …” Защото, за разлика от героите на Мери Хигинс Кларк, Кралицата на психологическия съспенс, и нейния наследник Харлан Коубън, героините на тези нови трилъри не са перфектни във всяко отношение: малко биполярност, склонност към алкохолизъм (като „Момичето от влака”) придават уязвимост и близост, които се харесват на читателките, вгледани в тези болести на съвременното общество.

„Трилърът, територия на социално наблюдение”

„Трилърът, казва Сабрина Араб от „Харпър Колинс”, е полиморфен жанр и територия на непосредствените социални наблюдения, което не бива да се пренебрегва.” Елен Жедуен дава за пример романите на Клеър Макинтош, като „Виждам те”, използващ похвата на „Момичето от влака” с историята на Зое, която в метрото се качва всяка сутрин в един и същи вагон, от една и съща станция, докато не осъзнава, че някой я наблюдава твърде отблизо.

„Основният проблем е, продължава Мари-Каролин Обер от „Сьой”, че агентите вече предлагат само трилъри в определен формат, и е трудно да се измъкнем от това и да проучим други посоки.” Но всички тези романи няма да достигнат до магическите цифри на бестселъри.  Как да бъдем сигурни, че един ръкопис, купен скъпо от издателя, ще се изкачи в класациите?

Миналата година по време на панаира във Франкфурт се говореше само за „Момичето преди” от някой си Дж. П. Дилейни, псевдоним на Тони Стронг, английски автор, постигнал вече успех, но явно обичащ псевдонимите, тъй като се нарича Антъни Капела за своите кулинарни произведения. Издателство „Мазарен”, сателит на „Фаяр”, отнесе плячката. Голяма хапка, спазарена много скъпо (говори се за над 150 000 евро аванс) след прочитането само на шейсет страници.

Добре разработени маркетингови стратегии

Не по-малко от шестнайсет френски издатели са проявявали интерес и, за да бъдат сигурни, че ще оправдаят разходите си, „Мазарен” са наясно, че им е нужен сериозен план за атака. Реклама, естествено, масово разпращане на книгата под формата на много шик предварителни екземпляри на журналисти и блогъри, усилена работа с книжарите, но също и други по-изненадващи идеи като рекламите в бордните карти за полетите на EasyJet, силно насочени към жените от 35 до 50 години, които са активни читателки. Към това трябва да се добавят бъдещите продажби в джобен формат и обещанието за филмова адаптация…

Дали тази приливна вълна от трилъри, която заема 85 на сто от пазара на криминалета, няма да удави другите литературни жанрове от категорията – черен роман, полицейски, съспенс…? Големи исторически издателства се съпротивляват – например „Риваж”, „Галимар” или „Сьой”, които, за да се противопоставят на гореизложеното, стартират колекцията „Черен кадър”, където откриваме френски и чуждестранен черен роман (Франц Бартелт или Уилям Гей). И нито веднъж думата „момиче” в заглавията. Организира се бунт.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.