Руска приказка, не можеш го измисли

Историята на Сергей Корольов и някои други истории

Снимки на Сергей Корольов като лагерник затворник, от различни години. Снимки: ГУЛАГ

Неотдавна мина 12 април, ден на авиацията и космонавтиката. Припомниха за Юрий Гагарин, но не припомниха за Сергей Корольов. През 60-те години на миналия век конструкторът Сергей Корольов е главната причина СССР да изпрати първия спътник в космоса, а след това и първия космонавт – Юрий Гагарин.

Сергей Корольов е умрял уж от сърдечна недостатъчност. Всъщност, умрял известно време след операция, предвидена първоначално като по-лека и кратка. Но операцията се оказва сложна, анестезиологът и хирургическият екип се опитват да му вкарат тръба в гърлото, за да го обдишват с апарат, но не успяват, защото имал лошо зараснала чупена челюст и не могли да му отворят достатъчно устата. Умира по-късно от сърдечна недостатъчност, предизвикана от липса на нужното обдишване.

А имал чупена челюст, защото като го арестували 1938 г. в НКВД (аналог на МВР в тогавашния СССР), го били така, че му счупили челюстта и тя зараснала накриво в лагера в Сибир. Всъщност с изпращането в Сибир е оцелял, защото неговият шеф в конструкторското бюро бил разстрелян, а на Корольов му дали 10 години в лагер.

В лагера е оцелявал е още няколко пъти по случайност. За да стане по-късно създателят на руските ракети, осигурили през 60-те години на XX век преднина на СССР при навлизането в космоса пред САЩ…

Когато го арестуват, работи в конструкторското бюро по ракетните снаряди „Катюша”. Неговият шеф и главен конструктор е арестуван заедно с него и разстрелян веднага като троцкист. Корольов не бил толкова голям шеф и след като надлежно го пребиват, го пращат в Сибир. С голяма степен на сигурност е нямало да оцелее за срока на присъдата.
Но там оцелява още два пъти. Веднъж заболява, оставен без храна, и го завили да умира в едни парцали. Но точно тогава дошъл нов лагерник, от онези, които командвали вместо надзирателите (в лагерите е имало неформален ред за самоуправление). И този новият бил конструктор, но също и боксьор, як мъжага. Местили го от един лагер в друг, навсякъде ставал лидер, на когото дават власт. И той попитал: „К’ъв е тоя дето лежи там?”. Казали му – „Абе, един, оставихме го да умре”. Мъжагата го отвил и познал Корольов. Веднага поискал от надзирателите да го преместят, да му дадат лекарства, доколкото ги има, и храна. И Корольов се съживил. Още двама конструктори, работили по-късно с него като ръководители по космическите програми, били в същия лагер (Леонид Воскресенски, който по-късно става заместник на Корольов, и Валентин Глушко, генерален конструктор на комплекса „Енергия-Буран“ – руската совалка).

Юрий Гагарин и Сергей Корольов. Снимка: ТАСС

Пращат депеша в Сибир Корольов да се яви в Москва на съд, да му преразгледат присъдата. Пускат го от лагера, той пътува с каквото може по територия, в която няма населено място по няколкостотин километра. И веднъж изоставен на пътя щял да мре, минал камион, хвърлил край пътя вързоп, в него Корольов намерил прясно изпечен хляб и благодарение на него не загинал. Според друга версия му оставили вързопа с хляба край един кладенец. Все тая…

Пристигнал на едно сибирско пристанище да вземе кораб да се придвижи към Москва, а корабът току що тръгвал от пристана. Той скачал, молил се да го спрат да се качи, пристанищните власти не му дали. Следващият кораб бил след месец, примерно. Само че след два дни станало ясно, че корабът е потънал. Тръгнал нов кораб и по случайност Корольов стигнал навреме, намалили му присъдата на 8 години.
Преместили го в друг трудов лагер, където смъртността била далеч по-висока. Отново по някаква случайност, преди да стигне там, го препращат на друго място.

Юрий Гагарин на корицата на сп. „Тайм“ – първият човек в космоса.

През 1943 Сталин извикал да му докарат затворника Туполев, друг прочут конструктор (на самолетите Ту-), пратен в специален затвор край Москва, където го използвали да работи като конструктор. И го питал – „Можеш ли да направиш нов бомбардировач?”. Човекът достатъчно смел и обръгнал в затвора, казал „Не!”. Да отговориш, изваден от затвора, с „не” на Сталин очи в очи не било най-невинното нещо, което може да си помисли човек. Диктаторът налял кръв в окото, но се сдържал и попитал „Защо?”. Туполев казал – „Защото всичките добри конструктори са в лагерите, няма кой”. Сталин помолил за списък и Туполев по памет седнал и написал десетина имена на конструктори, които му трябват. Едното име било на Корольов. Така Корольов е преместен от лагера и попада в конструкторски институт-затвор, където работят като каторжници, без право да излизат.
Отменят 8-годишната му присъда през 1944 г., но го реабилитират чак през 1957 г., когато вече е главен конструктор на космическите ракети, извели в космоса първия спътник и Гагарин, и др.
А Туполев имал 15-годишна присъда и е помилван през 1955 г., две години след смъртта на Сталин. Някои се чудят защо толкова учени и конструктори, минали през лагерите, не са станали врагове на СССР и не са избягали на Запад, не разбират руските работи.

Подиграват се на украинеца Хрушчов, че бил „кукурзник“, ама той имал смелостта да развенчае сатрапа Сталин. Е, покрай другото подарил и Крим на Украйна, и така заложил сегашните проблеми с Русия.

Хрушчов имал амбицията да се съревновава с „капиталистите“ и да ги изпревари в космоса. Но главните заслуги са на Корольов. Кенеди предложил на Хрушчов заедно да полетят към луната. Корольов съветвал Хрушчов да приеме. „Кукурузника“ се заинатил и решил, че „няма да дам луната на капиталистите“.

След смъртта на Корольов през 1966 г. СССР изостава. САЩ завършват успешно програмата „Аполо“, с 6 полета на луната стъпват общо 12 астронавти. СССР изпраща само луноходи, сонди.

Корольов до края на живота си не говори за преживяванията в лагерите, освен с най-близките. Престоят там не го озлобил, но го превърнал в циник и скептик, същевременно авторитарен и енергичен в работата си, със саркастично чувство за хумор. Колегите му разказват, че никога не се оплаквал, не ругаел, изцяло погълнат в разработките си, с чувството, че няма време да направи всичко, след 4 години, изгубени по лагери.

Руска приказка. Писателско въображение не може да я измисли.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.